Лисао

Лисао
	Лисао
離騷
	две страници от поемата от 1645 г.
Други имена	„Заминаващ в мъка“
Автор	Цюй Юан (340 – 278 г. пр.н.е.)
Първо издание	около 300 пр.н.е. г.; Древен Китай
Оригинален език	китайски
Жанр	поема
Начало	帝高陽之苗裔兮，朕皇考曰伯庸。
Край	既莫足與為美政兮，吾將從彭咸之所居。
	Лисао в Общомедия

Версията за печат вече не се поддържа и може да има грешки при изобразяване. Моля, актуализирайте отметките на браузъра си и вместо това използвайте функцията за печат на браузъра по подразбиране.

Лисао (на китайски: 離騷; пинин: Ли Сао; буквално преведено „Заминаващ в мъка“, „Натъкване на скръб“, „Натъкване на нещастие“) е китайска поема, която датира от периода на Воюващите царства в Древен Китай.

Ранната китайска поетическа традиция оцелява главно чрез две антологии, като едната е „Чуцъ“, а другата е формално самостоятелната „Книга на песните“ (позната още като Шъдзин). Поемата „Лисао“ е водеща поема и основно вдъхновение за създаването на „Чуцъ“.

Описание

Автор и история

Прочутата творба е написана от човек, познат на всички с името Цюй Юан, който е аристократ от Царството на Чу. В своята поема, Цюй Юан се проявява като поетичен герой, който е основен ориентир в традицията на Класическата китайска поезия, контрастираща с анонимните поетични гласове, на който се натъкваме в Шъдзин и други ранни поеми, които са запазени под формата на случайни препращания към различни документи на древния сборник. Останалата част на антологията „Чуцъ“ е съсредоточена около „Лисао“, предполагаемата биография на Цюй Юан и често иновативните и поетични редове. В „Лисао“ поетът се отчайва, защото зли групировки заговорничат срещу него в царския двор и той бива отхвърлен от господаря си (?). Тогава поетът разказва за серия от шамански духовни пътувания до различни митологични царства, участващ или опитващ се да ангажира различни божествени или духовни същества с темата за праведния министър, несправедливо отхвърлен от господаря си, като понякога образът му бива преувеличаван в дългата история на по-късния литературен критицизъм и алегорична интерпретация (?). Датираща от края на трети век от пр.н.е, поемата „Лисао“ е забележителен пример за поезия в областта на световната литература, както е и важна творба за традицията на китайската поезия и литература.

Съдържание

„Лисао“ започва с представянето на самия автор, потеклото му, както и някои препратки към сегашната му ситуация, и след това продължава с разказа за фантастичното физическо и духовно пътешествие на поета сред пейзажите на древен Китай, реален и митологичен. „Лисао“ е плодотворна творба в голямата китайска традиция на ландшафта и литературата свързана с пътувания. Поемата също така е и политическа алегория, в която поетът се оплаква, че неговата собствена правда, чистота и чест са недооценени и остават неизползвани в един корумпиран свят. Поетът споменава, че е наклеветен от врагове и след това е отхвърлен от царя, на който служи. Като представителна творба на поезията Чу, поемата използва широка гама от метафори, произтичащи от културата на Чу, която е строго свързвана с китайската форма на шаманизъм. Поетът говори в по-голяма част от творбата си за духовно приключение, по време, на което той посещава духове и богове. Основните теми на „Лисао“ включват Цюй Юан, който се превръща в жертва на интригите в двора на Чу; неговото последващо изгнание; неговото желание да остане чист и незасегнат от корупцията, която властва в двора и също така съжалението му за постепенния упадък на някога силното царство на Чу.

Преиздаване

Преводи

Английски

E.H. Parker (1878 – 1879). „The Sadness of Separation or Li Sao“. China Review 7: 309 – 314.
James Legge (1895). The Chinese Classics (Oxford: Clarendon Press): 839 – 864.
Lim Boon Keng (1935). The Li Sao: An Elegy on Encountering Sorrows by Ch'ü Yüan (Shanghai: Commercial Press): 62 – 98.
David Hawkes (1959). Ch'u Tz'u: Songs of the South, an Ancient Chinese Anthology (Oxford: Clarendon Press): 21 – 34.
Stephen Owen (1996). An Anthology of Chinese Literature: Beginnings to 1911 (New York: W.W. Norton): 162 – 175.

Френски

Marie-Jean-Léon, Marquis d'Hervey de Saint Denys (1870). Le Li sao, poéme du IIIe siècle avant notre ére, traduit du chinois (Paris: Maisonneuve).
J.-F. Rollin (1990). Li Sao, précédé de Jiu Ge et suivie de Tian Wen de Qu Yuan (Paris: Orphée/La Différence), 58 – 91

Италиански

G.M. Allegra (1938). Incontro al dolore di Kiu Yuan (Shanghai: ABC Press).

Източници

Davis, A. R., ed., (1970), The Penguin Book of Chinese Verse. (Baltimore: Penguin Books).
Hawkes, David (1959), Ch'u Tz'u: Songs of the South, an Ancient Chinese Anthology, Oxford: Clarendon Press.
Hawkes, David, translator and introduction (2011 [1985]). Qu Yuan et al., The Songs of the South: An Ancient Chinese Anthology of Poems by Qu Yuan and Other Poets. London: Penguin Books. ISBN 978-0-14-044375-2
Hinton, David (2008). Classical Chinese Poetry: An Anthology. New York: Farrar, Strauss, and Giroux. ISBN 0-374-10536-7 / ISBN 978-0-374-10536-5.
Owen, Stephen (1996), An Anthology of Chinese Literature: Beginnings to 1911, New York: W.W. Norton, ISBN 0-393-97106-6.
Yip, Wai-lim (1997). Chinese Poetry: An Anthology of Major Modes and Genres. (Durham and London: Duke University Press). ISBN 0-8223-1946-2

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Li Sao в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.