Направо към съдържанието

Наука в Бразилия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версията за печат вече не се поддържа и може да има грешки при изобразяване. Моля, актуализирайте отметките на браузъра си и вместо това използвайте функцията за печат на браузъра по подразбиране.
Маркус Понтис — първият бразилски и южноамерикански космонавт

Основите на бразилската научна продукция са положени в първите десетилетия на 19 век, когато португалското кралско семейство, водено от крал Жуау VI, пристига в Рио де Жанейро, бягайки от настъпващата армия на Наполеон в Португалия, в 1807 г. Дотогава, Бразилия е португалска колония, без университети и научни организации, за разлика от бившите американски колонии на Испанската империя, който, макар да имат голяма част от населението неграмотно, са имали сравнително много университети още от 16 век.[1][2]

Технологичните изследвания в Бразилия в голяма степен се провеждат в държавни университети и в изследователски институти. Някои от най-забележителните технологични центрове на Бразилия са институтите Освалду Круз, Бутантан, Главното командване за космически технологии, Националния институт за космически изследвания и Бразилското предприятие за изследвания в селското стопанство.

Бразилия има най-модерната космическа програма в Латинска Америка, със значителни ресурси за ракети носители, както и за производството на изкуствени спътници.[3] На 14 октомври 1997 г., Бразилската космическа агенция подписа споразумение с НАСА, за предоставяне на части за Международната космическа станция.[4] Това споразумение позволи на Бразилия да има първия си космонавт. На 30 март 2006, полк. Маркус Понтис, на борда на кораба Союз, стана първият бразилски космонавт, и същевременно третият от Латинска Америка да орбитира около Земята.[5]

Панорамна снимка на Националната лаборатория със синхротронна светлина, в Кампинас, в щат Сао Пауло — единственият ускорител на частици в южното полукълбо

Има планове за изграждане на първата атомна подводница в страната,[6] освен това, Бразилия е една от трите страни в Латинска Америка[7] със синхротронна лаборатория в действие, за изследвания в областта на физиката, химията, материалознанието и биологията.[8]

Според Глобалния доклад на информационните технологии 2009–2010 на Световния икономически форум, Бразилия е на 61-во място в света като разработчик на информационните технологии.[9]

Бележки

  1. Independência da América Espanhola - Brasil Escola, архив на оригинала от 5 януари 2012, https://web.archive.org/web/20120105155906/http://meuartigo.brasilescola.com/historia-geral/independencia-america-espanhola.htm, посетен на 22 март 2012 
  2. A universidade no Brasil: pyear de fundo histórico e presença cristã - ABUB[неработеща препратка]
  3. Brazil — The Space Program // country-data.com. Април 1997. Посетен на 24 май 2008.
  4. Clipping do INPE // Instituto Nacional de Pesquisas Espacias. Посетен на 26 март 2010.
  5. Do cosmonauta ao taikonauta, dezenas de nacionalidades no espaço // Посетен на 18 ноември 2008.
  6. Brazil to revive nuclear project // BBC News. BBC, 11 юли 2007. Посетен на 24 май 2008.
  7. Rheinische Friedrich-Wilhelms-Universität
  8. LNLS Laboratório Nacional de Luz Síncrotron - O que é o LNLS, архив на оригинала от 21 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100121162147/http://www.lnls.br/lnls/cgi/cgilua.exe/sys/start.htm?sid=60, посетен на 22 март 2012 
  9. Brasil cai duas posições em ranking mundialFolha de S.Paulo, 26 март 2010 (посетен на 26-3-2010)