Ранко Дюлгеров

Ранко Дюлгеров
български оперен певец
Роден	24 септември 1924 г. Търговище, Царство България
Починал	12 юли 1995 г. Варна, България
Националност	България
Музикална кариера
Инструменти	вокал
Глас	бас
Направление	опера
Активност	1948 – 1985

Ранко Стефанов Дюлгеров е български оперен певец бас който е допринесъл много с таланта си и изградените от него образи, за изграждането на оперната музикална култура в България и чужбина.

Биография

Роден е на 24 септември 1924 г. в град Търговище в семейството на интелигентни родители – баща Стефан Христо Дюлгеров – търговец, майка – Вяра Ранкова Дюлгерова – домакиня, и брат Христо Стефанов Дюлгеров – юрист. Образованието си до V гимназиален клас получава в родния си град. През 1946 г. завършва гимназиалното си образование в гр. София, след което продължава висшето си образование в Юридическия факултет. През 1952 г. свързва живота си с Мария Николова – по професия счетоводител, а през 1953 г. става баща на дъщеря Вяра, която загива при автомобилна катастрофа през 1974 г.

Музикално образование

По време на следването си през 1947 – 1948 г. той е завладян от хоровото пеене. Същата година е приет в хор „Гусла“ с диригент Асен Димитров. Поради голямата му любов към пеенето, и след срещата му с известния оперен певец и педагог Събчо Събев, в Ранко Дюлгеров се оформя решението да се посвети на оперното изкуство. След като той положил конкурсен изпит във Варненската народна опера за хорист, от август 1948 г. е приет като такъв, а от януари 1949 г. като артист-солист на Варненската опера. Оперно пеене изучава първоначално през 1948 – 1950 г. при оперния певец – баритонът Събчо Събев – тогавашен художествен ръководител на Варненската опера, а по-късно през 1958 – 1959 г. Ранко Дюлгеров бива изпратен на специализация при оперния артист и ръководител на оперната студия за млади оперни певци в София – Христо Бръмбаров.

Активен период

Като артист-солист във Варненската опера Ранко Дюлгеров е участвал 1180 пъти в 53 различни по значимост и големина басови роли в разнообразния си оперен репертоар. Участвал е в концерти в България, Германия и спектакли като солист в Куба Хаванската опера – през 1964 и 1978 г. в оперите „Травиата“, „Риголето“ и „Трубадур“, в Кралския оперен театър – в Брюксел в „Дон Карлос“ през 1981 и 1983 г. Ранко Дюлгеров е участвал и в оперни спектакли в Одеса, Нови сад, Болоня и Палма де Майорка като солист на Варненската опера. Гастролирал е като солист в оперни спектакли във всички оперни театри на България и има записи с хора и оркестъра на Радио София през 1982 под диригентството на Влади Анастасов на следните арии:

• Смъртта на Борис Годунов
• Алеко от едноименната опера на Рахманинов
• Рондо на Мефистофел от оп. „Фауст“ на Гуно
• Куцар от оп. „Албена“ на Парашкев Хаджиев

В Радио София има записи от по-ранните творчески години на именития бас, а в архива на Българската национална телевизия съществуват записи на изпълнения на Ранко Дюлгеров като творчески портрет със заснети сцени с музикално изпълнение от оперите:

• „Борис Годунов“ – смъртта на Борис
• „Дон Паскуале“
• „Албена“ – Куцар.

Значими партии

• Княз Игор от оп. „Княз Игор“ на Бородин
• Мелничарят от оп. „Русалка“ на Даргомижки
• Мефистофел от оп. „Фауст“ на Гуно
• Мендоза от оп. „Годеж в манастира“ на Прокофиев
• Дон Базилио от оп. „Севилският бръснар“ на Росини
• Доктор Бартоло от оп. „Севилският бръснар“ на Росини
• Паисий от оп. „Паисий Хилендарски“ на Найден Геров
• Алфонсо от оп. „Така правят всички“ на Моцарт
• Дон Руис Гомес да Силва от оп. Ернани“ на Верди
• Куцар от оп. „Албена“ на Парашкев Хаджиев
• Полковник Боляров от „Юлска нощ“ на Парашкев Хаджиев
• Дон Паскуале от „Дон Паскуале“ на Доницети
• Командир Горелов от оп. „Брестката крепост“ на Молчанов
• Борис Михаил от оп. „Лето 893“ на Парашкев Хаджиев
• Борис Годунов от оп. „Борис Годунов“ на Мусоргски
• Рамфис от оп. „Аида“ на Верди
• Ферандо от оп. „Трубадур“ на Верди
• Монтероне от оп. „Риголето“ на Верди
• Анджелоти от оп. „Тоска“ на Пучини
• Крисарят от оп. „Тоска“ на Пучини
• Княз Гремин от оп. „Евгений Онегин“ на Чайковски
• Раймондо от оп. „Лучия ди Ламермур“ на Доницети
• Колин от оп. „Бохеми“ на Пучини
• Оровезо от оп. „Норма“ на Белини
• Поп Матей от оп. „Луд гидия“ на Парашкев Хаджиев
• Бартоло от оп. Сватбата на Фигаро“ на Моцарт
• Великият инквизитор от оп. „Дон Карлос“ на Верди
• Банко от оп. „Макбет“ на Верди

Признание и награди

През своят творчески път талантливият оперен бас Ранко Дюлгеров е удостояван многократно с престижните награди:

• Указ № 1030 на Държавния съвет на НРБ за удостояване със звание „Заслужил артист“ и медал – 23 май 1978 г.
• Диплом – лауреат на Петия световен младежки фестивал във Варшава през 1956 г. и носител на сребърен медал
• Женева – октомври 1956 г. – награда на Международния конкурс за млади оперни певци.
• Награда „Варна“ през 1975 г. за ролята на Борис Михаил от оп. „Лето 893“ на Парашкев Хаджиев
• Грамота „1300 г. от създаването на българската държава“ и възпоменателни медали от оперативното бюро на Общонароден юбилеен комитет „1300 години България“ – 1981 г.
• Грамота и медал „60 години ММФ „Варненско лято“ за активно участие във фестивала и високи художествени постижения, допринесли за утвърждаването на международния авторитет на фестивала – 1986 г.
• Орден „Кирил и Методий“ – ІІ степен
• Медал „100 години от Априлското въстание“ – 1976 г.
• Медал „100 години от Освобождението на България“ – 1978 г.
• Медал „25 години народна власт“

Кончина

На 1 ноември 1985 година Ранко Дюлгеров се пенсионира по здравословни причини. През 1992 година претърпява сърдечна операция с цел байпас. Три години и половина по късно през 1995 година на 12 юли именитият оперен бас умира на 70-годишна възраст от сърдечна недостатъчност.

С таланта си и изградените от него образи, Ранко Дюлгеров допринася за издигането на българската музикална култура. Не случайно в пресата и списание „Българска музика“ са публикувани рецензии на много наши музиковеди за качествата на неговия глас и пресъздадените от него роли, като някои от тях се нареждат до най-високите постижения в нашето оперно изпълнителско изкуство.