Направо към съдържанието

Бойко Пенчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бойко Пенчев
български литературовед, преводач, поет, журналист
Роден
16 януари 1968 г. (56 г.)

Националност България
Учил вСофийски университет
Литература
Жанровестихотворение, есе
Дебютни творби„Стихосбирка“ (1992)
Известни творби„Слизане в Египет“ (2000)
Награди„Веселин Ханчев“ (1990)
Южна пролет“ (1993)
„Иван Николов“ (2000)
„Христо Г. Данов“ (2004)
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вСофийски университет
Публикации„Тъгите на краевековието“ (1998)
„Българският модернизъм: моделирането на Аз-а“ (2003)

УебсайтБлог на Бойко Пенчев

Бойко Пенчев е български литературовед и културолог, писател, преводач от английски и руски език, журналист (колумнист на в. „Дневник“) и доцент по литература в Софийския университет „Климент Охридски“, където е завършил българска филология. От 2015 г. до 2023 г. е декан на Факултета по славянски филологии към Софийския университет „Св. Климент Охридски“[1][2]

Роден е на 16 януари 1968 г. в с. Свежен, Пловдивско. Доктор по литературознание с дисертация на тема „Моделирането на аза при модерните кръгове и движения в българската литература от първата четвърт на ХХ век“ (2001).

Доцент по история на българската литература в СУ „Св. Климент Охридски“ (2005). Заместник-декан на Факултета по славянски филологии в СУ „Св. Климент Охридски“ (2007 – 2015) и декан (2015 – 2023).

От 1993 г. е редактор в седмичника „Литературен вестник“. Колумнист на в. „Дневник“. Наблюдател за литература на приложението на в. „Капитал“ „Капитал Light“.

Член на журито на Националния литературен конкурс за нов български роман „Развитие“ през 2016 г.[3][4][5]

Член на журито на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ за 2000 г.[6]

  • 1990 г. – втора награда (първа не се присъжда) в седмото издание на националния конкурс за ръкопис на недебютирал автор „Веселин Ханчев“[7];
  • 1993 г. – лауреат на националната награда за дебют „Южна пролет“ със стихосбирката си „Стихосбирка“ (1992);
  • 2000 г. – носител на националната награда за поезия „Иван Николов“ за стихосбирката „Слизане в Египет“;
  • 2004 г. – носител на националната награда „Христо Г. Данов“ в категория „Представяне на българската книга“ [8], [9];
  • 2007 г. – номинация за националната награда „Христо Г. Данов“ в категория „Хуманитаристика“ за превода на „Езиковият инстинкт“ на Стивън Пинкър[10]

Художествени книги

[редактиране | редактиране на кода]
  • Тъгите на краевековието. София: „Литературен вестник“, 1998. (ISBN 954-9602-04-4)[12]
  • Българският модернизъм: моделирането на Аз-а. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2003, 259 с. (ISBN 954-07-1850-3). Второ, електронно издание: Издателство „Проектория“, 2012, 253 с. (ISBN 978-619-156-007-3).[13]
  • Септември '23: идеология на паметта. София: Просвета, 2006, 200 с. (ISBN 978-954-01-1880-2)[14]
  • Спорните наследства. София: „Литературен вестник“, 2017, 296 с.[15][16][17]
  • Прогресисти и консерватори. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2023, 384 с.

Учебници, помагала и методическа литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Учебник по литература за 8. клас (в съавторство с Илияна Кръстева, Виолета Герджикова и Олга Попова). София: Булвест 2000, 2017.
  • Комплект работни листове по литература за 8. клас (в съавторство с Илияна Кръстева, Виолета Герджикова и Олга Попова). София: Булвест 2000, 2017.
  • Книга за учителя по литература за 8. клас (в съавторство с Илияна Кръстева, Виолета Герджикова и Олга Попова). София: Булвест 2000, 2017.
  • Учебник по литература за 9. клас (в съавторство с Виолета Герджикова и Илияна Кръстева). София: Булвест 2000, 2018.
  • Комплект работни листове по литература за 9. клас (в съавторство с Виолета Герджикова и Илияна Кръстева). София: Булвест 2000, 2018.
  • Книга за учителя по литература за 9. клас (в съавторство с Виолета Герджикова и Илияна Кръстева). София: Булвест 2000, 2018.
  • Учебник по литература за 10. клас (в съавторство с Виолета Герджикова и Илияна Кръстева). София: Булвест 2000, 2019.
  • Комплект работни листове по литература за 10. клас (в съавторство с Виолета Герджикова и Илияна Кръстева). София: Булвест 2000, 2019.
  • Книга за учителя по литература за 10. клас (в съавторство с Виолета Герджикова и Илияна Кръстева). София: Булвест 2000, 2019.
  • Учебник по литература за 11. клас (в съавторство с Илияна Кръстева). София: Булвест 2000, 2020.
  • Учебник по литература за 11.-12. клас - профилирана подготовка. Модул: Критическо четене (в съавторство с Борис Минков и Владимир Игнатов). София: Клет България, 2020.
  1. „Доц. д-р Бойко Пенчев е новият декан на Факултета по славянски филологии на СУ“, сайт на Софийския университет, 5 ноември 2015 г.
  2. „Доц. д-р Бойко Пенчев е преизбран за декан на Факултета по славянски филологии на СУ“, dariknews.bg, 7 ноември 2019 г.
  3. „Седем са номинациите за литературната награда „Развитие“, skif.bg, 4 април 2016 г.
  4. Седем номинирани романа, сайт на наградата, април 2016 г.
  5. „Остров Крах“ на Ина Вълчанова спечели Деветия литературен конкурс „Развитие“
  6. Галерия със снимки от Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ – Стара Загора, сайт на библиотека „Родина“.
  7. Седми конкурс – жури, лауреати, отличени творби, Библиотека „Родина“, Стара Загора.
  8. „Честито! Национална награда Христо Г. Данов 2004“, в. „Култура“, бр. 27 (2329), 25 юни 2004 г.
  9. „Раздадоха наградите „Хр. Г. Данов“ за култура“, в. „Черноморие“, 21 юни 2004 г.
  10. „Национална награда „Хр. Г. Данов“ 2007 – номинации", сайт на Министерство на културата.
  11. Владимир Сабоурин, „Египет и пустинята“, рец. във в. „Литературен форум“, бр. 2, 2001, с. 2.
  12. Милена Кирова, „Умението да (се?) разбираме“, рец. във в. „Култура“, бр. 49 (2058), 11 декември 1998.
  13. Владимир Сабоурин, „Паузата: проекти, форми, глина“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 9, 2004, с. 6, 10 – 11, 13.
  14. Елка Димитрова, „Покрай паметта и забравата за едно въстание“, рец. във в. „Култура“, бр. 8 (2447), 2 март 2007.
  15. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 25 (2905), 30 юни 2017.
  16. Катя Станева, „Овластяване на читателя“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 33, 2017.
  17. „Мечтаем за читателя, когото не познаваме“, интервю на Катя Атанасова, Портал „Култура“, 28 август 2017.
  18. Владимир Сабоурин, „Бог Върнън Литъл: онтология на сънуването“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 2, 2005, с. 14 – 15.