Направо към съдържанието

Великотърновска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Великотърновска епархия
Катедралният храм
„Рождество на Пресвета Богородица“
във Велико Търново
ЦъркваБългарска православна църква
СтранаБългария
ЦентърВелико Търново
Катедрална църква„Рождество на Пресвета Богородица“
Архиерейски наместничестваГаброво
Горна Оряховица
Дряново
Елена
Никопол
Павликени
Свищов
Севлиево
ПредстоятелГригорий Великотърновски
Санмитрополит
Викарен епископМатей Никополски
Великотърновска епархия в Общомедия

Великотърновска епархия е със седалище в град Велико Търново и архиерейски наместничества в Свищов, Никопол, Горна Оряховица, Габрово, Елена, Севлиево, Дряново и Павликени.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също Търновска патриаршия.

Изследвания

[редактиране | редактиране на кода]

(Велико)търновски митрополити

[редактиране | редактиране на кода]
Административна сграда на Великотърновската митрополия (вдясно)
  • Еремия (споменава се през август 1394 и в 1401 г.[1] или местоблюстител [в качеството си на молдовлахийски митрополит] от август 1394 до 1407/1408 г.)[2]
  • Игнатий (1437 – 1463/4)[3]
  • Герасим (споменат през януари 1467 г.)[4]
  • Панкратий (споменат през октомври 1474 г.)[5]
  • Теофил (споменат през 1527[6] и 1530[7] г.)
  • Йоаким (споменат в 1556, 1558[8] и 1561[9] г.)
  • Арсений (споменат през януари 1565-август 1567[10] и в 1573[11] г.)
  • Дионисий Рали (1585 – 1600)
  • Еремия (споменат през март 1602 г.)[12]
  • Гавриил (споменаван от 1611 до 1622,[13] починал в 1626[14] г.)
  • Макарий (избран на 18 април 1626, починал в 1646 г.)[15]
  • Партений (~1639[16])
  • Дионисий (избран на 23 август 1646, отстранен през януари 1650 г.)[17] Бивш халкидонски митрополит.
  • Кирил (избран през март 1650, отстранен през януари 1653 г.)[18]
  • Антим (избран в 1653 г.)[19]
  • Дионисий (избран в 1654, починал в 1658 г.)[20]
  • Герасим (избран на 23 ноември 1658, преместен на 14 август 1673 г.)[21]
  • Езекил (избран на 16 август 1673, споменава се на 15 май 1687 г.)[22]. Бивш ловешки епископ.
  • Атанасий (споменат през 1687[23] и март 1689, преместен в началото на 1692 г.[24]) Впоследствие патриарх Атанасий V Константинополски (1709 – 1711).
  • Йосиф (споменат през март 1692 г.)[25]
  • Теодосий (споменат през май 1697 г.)[26]
  • Дионисий (споменат през 1707 г.[27], починал в 1714 г.[28])
  • Йосиф (избран през 1714[29], отстранен в 1722[30] г.)[31] Автор на парафраза на Псалтира на новогръцки език, посветена на Йоасаф II Охридски.[32]
  • Никифор (споменаван от 1722[33] до януари 1737[34] г.)
  • Антим (споменат за пръв път през 1739[35], подал оставка през 1750[36] г.)
  • Теофил (избран през януари 1751, починал в 1763 г.)[37]
  • Партений (избран през 1763, преместен през 1769 г.)[38]
  • Калиник (избран през януари 1770, починал в 1791 г.)[39]
  • Матей (избран през декември 1791, напуснал епархията към 1797;[40] преизбран през февруари 1800[41], починал в 1802[42] г.)
  • Филотей (избран през февруари 1797,[43] до януари 1800[44] г.). Бивш варненски митрополит.[45]
  • Даниил (1802 – януари 1806 †), преди това ужички митрополит
  • Макарий (избран през януари 1806, преместен през 1817[46] г.)
  • Йоаникий (избран на 18 юни 1817, обесен от турците на 12 юни 1821 г.)[47]
  • Иларион Критянин (избран през юни 1821, отстранен през 1827, върнат през ноември 1830, починал на 8 февруари 1838 г.)[48]
  • Константий (избран на 25 януари 1827, до ноември 1830 г.)[49] Бивш кюстендилски митрополит.
  • Панарет (избран през февруари 1838,[50] дошъл в Търново на 6 юни 1838,[51] отстранен в 1840 г.) Бивш панаирски борец, задигнал от олтарите светите чаши, за да ги претопи в прибори за трапезата си.[52]
  • Неофит Византийски (избран на 26 април 1840, напуснал епархията към 1846, преизбран на 29 август 1848,[53] преместен през 1858 г.[54])
  • Атанасий (избран на 26 юни 1846,[55] удавил се на 24 август 1848[56])
  • Григорий Катрис (избран на 26 януари 1858,[57] напуснал на 14 март 1867[58])
  • Иларион (Михайловски) (избран на 25 май 1872[59], до 4 юни 1875 г.)
  • Климент (Друмев) (1884 – 1901)
  • Антим (Кънчев) (1901 – 1914)
  • Йосиф (Рафаилов) (1914 – 1918)
  • Филип (Пенчев) (1920 – 1935)
  • Софроний (Чавдаров) (1935 – 1961)
  • Стефан (Стайков) (1962 – 1992)
  • Григорий (Стефанов) (1994 –)

Манастири

[редактиране | редактиране на кода]

Великотърновско архиерейско наместничество

[редактиране | редактиране на кода]

Габровско архиерейско наместничество

[редактиране | редактиране на кода]

Горнооряховско архиерейско наместничество

[редактиране | редактиране на кода]

Дряновско архиерейско наместничество

[редактиране | редактиране на кода]

Еленско архиерейско наместничество

[редактиране | редактиране на кода]

Свищовско архиерейско наместничество

[редактиране | редактиране на кода]

Севлиевско архиерейско наместничество

[редактиране | редактиране на кода]

Храмове

[редактиране | редактиране на кода]

Катедрален храм

[редактиране | редактиране на кода]

Храмове по духовни околии

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Тютюнджиев, Ив., Мутафова, Кр. История на българския народ през XV-XVII в. в таблици, схеми, карти, и тестове. Велико Търново, 1994, 38.
  2. ↑ Preiser-Kapeller, J. Das Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453. Saarbrücken, 2008, 473.
  3. ↑ Preiser-Kapeller, J. Das Episkopat im späten Byzanz. Saarbrücken, 2008, 474; Тютюнджиев, И., Христов, И. Гръцки извори за живота и делото на митрополит Игнатий Търновски. – Црквене студије 2 (2005), 245 – 249.
  4. ↑ Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 178
  5. ↑ Γερμανός, σ. 178
  6. ↑ Αλέξανδρος (Λαυριώτης), Το Μυλοπόταμον (συλλογή ιστορικών μνημονευμάτων). – Ο εν Κωνσταντινουπόλει Ελληνικός Φιλολογικός Σύλλογος: Σύγγραμμα περιοδικόν, 28, 1899-1902, 228 Архив на оригинала от 2016-08-21 в Wayback Machine..
  7. ↑ Ζαχαριάδου, Ε. Α. Δέκα τουρκικά έγγραφα για την Μεγάλη Εκκλησία (1483-1567). Αθήνα, 1996, 123; Στρουμπάκης, Μ. Ιερεμίας Α' Πατριάρχης Κωνσταντινουπόλεως. Ο βίος και το έργο του. Αθήνα, 2004, 295.
  8. ↑ Снегаров, 212
  9. ↑ Γερμανός, σ. 178
  10. ↑ Γερμανός, σ. 178
  11. ↑ Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-XVIII век. Т.1-2. С., 2003-2004, № 197
  12. ↑ Γερμανός, σ. 179
  13. ↑ Снегаров, 219
  14. ↑ Γερμανός, σ. 179
  15. ↑ Γερμανός, σ. 179
  16. ↑ Κτιτορικόν ή προσκυνητήριον της ιεράς και βασιλικής μονής του Μεγάλου Σπηλαίου, σελ. 93
  17. ↑ Γερμανός, σ. 179
  18. ↑ Γερμανός, σ. 179; Снегаров, 222-223
  19. ↑ Γερμανός, σ. 179
  20. ↑ Γερμανός, σ. 179
  21. ↑ Γερμανός, σ. 179. Стефанов, П. Герасим ІІ Какавелас – Търновски митрополит и Константинополски патриарх през XVII в. – В: 300 години Чипровско въстание (принос към историята на българите през XVII в.). С., 1988, 152 - 160.
  22. ↑ Γερμανός, σ. 179
  23. ↑ Снегаров, 222
  24. ↑ Γερμανός, σ. 179
  25. ↑ Γερμανός, σ. 179
  26. ↑ Γερμανός, σ. 180; срв. Снегаров, 227 и 254bis
  27. ↑ Văetiși, A. Monasteries and Monastic Life in Bucharest in Brâncoveanu Period. – In: Constantin Brâncoveanu et le monde de l'Orthodoxie (ed. P. Guran). București, 2015, 131.
  28. ↑ Γερμανός, σ. 180
  29. ↑ Γερμανός, σ. 179
  30. ↑ Снегаров, 227
  31. ↑ И. Тютюнджиев, Търновският митрополит Йосиф (1714–1722). – Црквене студиjе, 4, 2007, 311 – 316.
  32. ↑ S. Eustratiades, Catalogue of the Greek Manuscripts in the Library of the Laura on Mount Athos, with Notices from Other Libraries. Cambridge MA, 1925, 221, 389–390
  33. ↑ Снегаров, 228
  34. ↑ Γερμανός, σ. 180
  35. ↑ Снегаров, 229
  36. ↑ Γερμανός, σ. 180
  37. ↑ Γερμανός, σ. 180
  38. ↑ Γερμανός, σ. 180
  39. ↑ Γερμανός, σ. 180
  40. ↑ Γερμανός, σ. 180-181
  41. ↑ Снегаров, 233
  42. ↑ Γερμανός, σ. 182
  43. ↑ Γερμανός, σ. 181-182
  44. ↑ Снегаров, 233
  45. ↑ Stamatopoulos, Dimitrios. Φιλόθεος Καισαρείας // Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού. Encyclopaedia of the Hellenic World, Asia Minor, 19 декември 2002 г. Посетен на 25 ноември 2013 г. (на гръцки)
  46. ↑ Γερμανός, σ. 182
  47. ↑ Снегаров, 235
  48. ↑ Γερμανός, σ. 182-183
  49. ↑ Γερμανός, σ. 182-183
  50. ↑ Γερμανός, σ. 183
  51. ↑ Снегаров, 245
  52. ↑ Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 100.
  53. ↑ Γερμανός, σ. 183
  54. ↑ Снегаров, 249
  55. ↑ Γερμανός, σ. 183
  56. ↑ Снегаров, Ив. Из арбанашките старопечатни книги в Софийската народна библиотека. – Списание на Българската академия на науките, 56. 1937, 143, 170
  57. ↑ Γερμανός, σ. 183
  58. ↑ Снегаров, 252
  59. ↑ Снегаров, 252
     Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Великотърновска_епархия&oldid=12384949“.