Антон Франгя (архитект)
| Антон Франгя | |
| български архитект | |
.jpg) 1935 г. | |
| Роден |
21 ноември 1888 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | |
| Антон Франгя в Общомедия | |
Антон Янев Франгя е български архитект с авторитетно име в областта на сградостроенето на град Варна.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Антон Франгя е роден на 21 ноември 1888 г. в Браила, Кралство Румъния. Племенник е на Антон Франгя – известен български политик от хърватски произход. През 1892 г. семейството му се преселва в Русе, а по-късно във Варна, където през 1907 г. Антон Франгя завършва класическия профил на Мъжката гимназия „Фердинанд І“. Започва да учи архитектура в Лемберг, Австро-Унгария. Макар и част от австрийска Галиция, населението на Лемберг е преобладаващо полско и украинско.
На 5 октомври 1912 г. Антон Франгя прекъсва образованието си, записва се като доброволец и участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Антон Франгя достига до чин на поручик и е награден с Орден за храброст ІІ степен. В междувоенните години работи като строителен техник във Варна. Един от първите му големи архитектурни проекти е Фурната на Илия Илиев от 1915 г., по който работи със скулптора Кирил Шиваров.
На 24 май 1918 г. Антон Франгя встъпва в брак със Зорка Попова, дъщеря на Иван Койнов Попов, директор на банка „Бъдащност“ във Варна. На следващата година се ражда и първата им дъщеря Евгения. През 1921 г. Антон Франгя заминава със семейството си за Грац, Австрия, където в рамките на година завършва образованието си и получава архитектурна диплома. Регистрира собствено архитектурно бюро във Варна, проектира и изгражда десетки частни домове, вили и пансиони. От 1924 г. работи съвместно с арх. Стефан Бенев Стоянов във фирма „Ст. Бенев, арх. Франгя и сие“. На следващата година приемат покана да участват в проектирането и строителството на обществени здания в новата турска столица Анкара. Получава отличие на конкурса за Окръжната палата в Хасково.[2] Успешното партньорство между двамата проектанти продължава до 1934 г.
Между 1927 и 1936 г. Антон Франгя е почетен консул на Полската република във Варна.[3] Заедно с Петър Димков основава инициативен комитет за построяване на мавзолей и създаване на парк, посветен на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело и воините от християнската коалиция, загинали край Варна на 10 ноември 1444 г. Проектира сградата на мавзолея, като се ползва от изпратени от Варшава планове на полския архитект Мишевски.[4] Парк музей „Владислав Варненчик“ е тържествено открит през лятото на 1935 г., а арх. Франгя е удостоен със златния орден „Полония Реститута“.
През 1936 г. семейството на архитекта напуска Варна и се установява в София. Там арх. Франгя става главен проектант на „Горстрой“, но продължава да изпълнява проекти на частни домове и почивни станции в курорта Св. Константин. Пише своя научен труд „Номенклатурното строителство“, който претърпява две издания. Той е сред от основателите на Научния институт на архитектите и инженерите в България.
По време на Втората световна война арх. Франгя е мобилизиран и повишен в чин капитан. Назначен е за началник на противовъздушната отбрана на района около Съдебната палата в София в разгара на съюзническите бомбардировки над България. След войната постъпва на работа в Инвестиционната банка, където се пенсионира през 1969 г.
Умира на 4 март 1979 г. в София.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- арх. Антон Франгя @ varnaheritage.com – Посетен на 17 февруари 2023 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Християн Облаков. АРХ. АНТОН ФРАНГЯ И НЕГОВОТО АРХИТЕКТУРНО НАСЛЕДСТВО, Историческа конференция „България в световната история и цивилизации – дух и култура“, Варна 2021 г.
- ↑ Варненски новини – дигитално копие / 05/06/1925, No. 301, стр.2
- ↑ Народен глас – дигитално копие / 11/12/1932, No. 100, стр.4
- ↑ Варненски вестник на вестниците – дигитално копие / 04/08/1935, No. 11, стр.5
