Стружко благотворително братство
| Стружко благотворително братство | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | благотворителна организация |
| Основана | 1899 г. |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | София |
| Езици | български |
Стружкото благотворително братство „Братя Миладинови“ е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от град Струга, съществувала в българската столица София от 1899 година.[1] Братството е закрито след Деветосептемврийския преврат в 1944 година от комунистическата власт.
История
[редактиране | редактиране на кода]Братството е основано в 1899 година като подразделение на Македонската организация.
На 15 май 1913 година трима представители на Братството подписват Меморандума от сдружената македонска емиграция.[2]
След войните братството е възстановено като Охридско-Стружко.[1]
В 1922 година група стружани решават да се обособят в самостоятелно братство. Противници на тази идея са Милан Матов, Георги Чакъров, Лев Попов, Живко Гълъбов, Никола Мушмов. Въпреки това братството е основано, а противниците без Мушмов по-късно се присъединяват към него.[1]
Учредителното събрание е проведено в дома на Иван Миладинов на 22 март 1922 година. На него се избира настоятелство и устав, който е утвърден от Министерството на народното просвещение н 31 май 1922 година. За членове на настоятелството са избрани Иван Миладинов - председател, архитект Зарко Спасов - подпредседател, Владимир Асенков - секретар, Кръстьо Д. Попов - касиер, Димитър Дудулов - библиотекар информатор, Евсевия Деребанова - помощник-касиер и Георги Дудулов - съветник.[1] Освен избраните на събранието присъстват Сл. Самарджиев, Иван Деребанов, Стефан Деребанов, Милан Спасов, Васил и Владо Попевтимови, Л. Мисов, Никола Ст. Матов, Иван Янков, Никола Белев, Елисавета Миладинова и Анастас Миладинов.[3]
Изработен е печат, кръгъл с дата 31 май 1922 година, а също и знаме съхранявано от председателя на братството. Патронният празник на братството е 24 януари – годишнина от кончинаната на братя Миладинови.[4]
Делегати от братството на обединителния конгрес на СМЕО и МФРО от януари 1923 година са Иван Миладинов, Иван Хаджов и Климент Хаджов.[5]
През май 1926 година братството си избира настоятелство в състав Иван Хаджов (председател), Христо Миладинов (подпредседател), Христо Хаджипопевтимов (секретар), Кръсто Д. Попов (касиер), Ангел Дудулов (библиотекар), а съветници са Лев Г. Попов и Тасе Христов.[6]
От 1922 до 1929 година в настоятелството са избирани: председатели: Иван Миладинов (4 години и 3 години делегат на Македонския конгрес), Живко Гълъбов (1 година), Иван Хаджов (1 година и 3 години делегат), свещеник Лев Попов (1 година и 3 години делегат); подпредседатели: Зарко Спасов (1 година), Климент Хаджов (2 години и 1 година делегат), Христо Миладинов (1 година и 1 година делегат), Велика Панова Наумова (2 години и 1 година делегат) Климент Миладинов (1 година); секретари: Владо Асенков (1 година), Георги Карамитрев (1 година и 1 година делегат), Христо Попевтимов (2 години), Христо Миладинов (1 година), Н. Н. Чакъров (1 година); касиери: Кръстьо Д. Попов (7 години), Сашо Попов (1 година), Ангел Дудулов (1 година); подсекретари: Елисавета Миладинова (1 година); библиотекари информатори: Димитър Дудулов, Ангел Дудулов, Христо Миладинов; помощник-касиери: Евсевия Деребанова, Васил Попевтимов, Секула Христов; съветници: Георги Дудулов, Васил Попевтимов, Иван Деребанов, Секула Христов, Тасе Христов, Ангел Дудулов, Д. Кузманов и П. Пеев; делегати: Милан Матов, Наум Асенков, Тасе Христов.[3]
Управителното тяло на братството през 1938 година включва Костадин Димов Гогов (председател), Йосиф Иванов Балев (подпредседател), Американ Вас. Георгиев (секретар), Николай Й. Димитров (домакин/библиотекар), Христо Илиев Иванов и Владимир Кир. Блъсков са съветници. В контролната комисия влизат Лука Василев Гигов (председател), Стоян Николов Вучков и Георги Ник. Ганджулов са съветници.[7]
През 1941 година председател на братството е Христо Миладинов.[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 47.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 590.
- ↑ а б Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 48.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 607 – 608.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Съюзенъ животъ // „Независима Македония“ IV (162). София, СМЕО, 11 юни 1926. с. 3.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 608.
- ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
