Илия Кацаров
| Илия Кацаров | |
| човекът заклевал въстаниците през 1876 г. в Копривщица | |
 | |
| Роден |
1830 г.
|
|---|---|
| Починал | 1905 г.
|
| Погребан | Свети Николай, Копривщица, Република България |
| Националност |  България |
| Учил в | Средно училище „Любен Каравелов“ |
| Семейство | |
| Съпруга | Рада Драгоева |
| Деца | Мария, Анастасия (Таша) Босилкова, Димитър, Дамян, Иван, Гаврил[1] и други три |
Свещеник Илия Кацаров е човекът заклевал въстаниците през 1876 година тези, които са „запалили фитила“ на българската свобода.[2]
Илия Кацаров е роден през 1830 г. в село Старо Ново Село. След като майка му овдовява и се омъжва повторно и според тогавашния обичай за да не ревнува пастрока си, като най-голям син е изпратен да живее в село Копривщица.[2] По време на учението си в училището „Св. св. Кирил и Методий“, Илия Кацаров и Христо Данов живеят в къщичката на свещеника в двора на храм „Успение на Пресветая Богородица“, подпомагани от църковното настоятелство, Женското благотворително дружество „Благовещение“ и учителя Груйо Манев. Бъдещият свещеник получава своето образование в класното училище основано от Найден Геров в Копривщица. След като се изучава става чирак при абаджиите, с които стига до Цариград.[2] Запазени са спомените на отец Илия Кацаров за времето, когато е бил ученик, заедно с Христо Г. Данов:[3]
| „ | Нямайки пари за свѣтило и желаейки да четемъ и презъ нощьта, ние съ Данова сѣдахме по късна нощъ надъ нѣкой отъ гробоветѣ въ съсѣднитѣ на църквата „Св-Богородица“ (кѫдето живеехме) гробища и учехме уроцитѣ си на гъмжящето тамъ кандило. [3] | “ |
По време на възстановяването на копривщенският революционен комитет в началото на 1876 г. на свиканото от Гаврил Хлътов съвещание в къщата на Патьо Млъчков извършва свещенодействията при заклеването на бъдещите въстаници. Употребяваните клетвени атрибути по това време са Евангелие, православен кръст револвер и кама. По него време той живее близо до къщата на Патьо Млъчков.[2]
На 20 април 1876 г. Илия Кацаров е един от свещениците, заклевали бунтовниците обявили въстанието и „сложили“ главите си под топора за да дойде свободата на народа.[2][4]
Поп Илия Кацаров е един от малкото оцелели в турския арест. След международно наложена амнистия се прибира в Копривщица с напълно изкъртени зъби в устата му.[4]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Илия Кацаров е баща на девет деца, две от които почиват рано. Баща е на Димитър и Гаврил Кацарови, дядо на Райна Кацарова – Кукудова и прадядо на краеведа професор Гео Кукудов.[2]Синът му поручик Иван Кацаров загива в Първата световна война.[5]
Цитати
[редактиране | редактиране на кода]На Илия Кацаров принадлежат тъжните констатации:[4]
- Тоз народ не си е доробувал.
- Народ, който се страхува от смъртта, не вярва в Бога.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Geni.com. Илия Кацаров. Посетен на 10 април 2022
- ↑ а б в г д е Btvnovinite.bg. Правнукът на свещеника, заклевал въстаниците: Те са знаели, че ще запалят фитила на свободата. (видео) Посетен на 10 април 2022
- ↑ а б Доросиев, Лука. Учебното дело въ Копривщица преди освобождението ни // 20 Априлъ 1876, 1926. с. Т.I 404 – 408. Посетен на 9 ноември 2022.
- ↑ а б в Поуките на залеза – една лична равносметка // dnevnik.bg, 20 май 2022. Посетен на 24 юни 2022.
- ↑ Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Копривщица, Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.
