Направо към съдържанието

Станке Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за българския политически деец. За града, чието име от 1948 до 1990 година е Станке Димитров, вижте Дупница. За други значения на Марек вижте Марек (пояснение).

Станке Димитров
български политик
Роден
Починал
26 август 1944 г. (55 г.)
ПогребанБрянск, Русия

Учил вСофийски университет
НаградиОрден „Ленин“
Политика
ПартияКПСС
Семейство
БащаДимитър Тодоров
Братя/сестриИван Димитров
Станке Димитров в Общомедия

Стефан Димитров Тодоров, по-известен като Станкѐ Димитро̀в или с псевдонима си Марек,[1] е български политик, антифашист, активист на Българската комунистическа партия.

Член е на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Автор, редактор и говорител на радиостанция „Народен глас“.[2]

Войници от Седма рилска дивизия в 1915 г. по време на Първата световна война. Прав най-вдясно е Димо Хаджидимов. Пръв седнал отляво е Станке Димитров
Паметник в Брянск на загиналите Станке Димитров и другарите му

Роден е на 5 февруари 1889 година в град Дупница в семейство на обущаря и революционер от Крушево Димитър Тодоров,[3] а негов по-голям брат е публицистът Иван Димитров.[4] Учи в педагогическите училища в Кюстендил, после в Шумен[5], което завършва през 1908 г.[6] След дипломирането си работи като учител.

Заминава за Женева да изучава право, но е принуден да се върне заради Балканската война[5]. Завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1919 г. и работи като адвокат в Дупница.

Дейност в България

[редактиране | редактиране на кода]

През 1904 г. се включва в работническо просветително общество „Класово съзнание“, което впоследствие става партийна група на БРСДП (т.с.).[6]

Подведен е под съдебна отговорност за антивоенна пропаганда през Първата световна война и участие във Войнишкото въстание, като впоследствие е амнистиран.[5]

Член е на Окръжния комитет на БКП (т.с.) в Дупница, става негов секретар 1922 г.

През 1923 г. е арестуван преди избухването на Септемврийското въстание за участие в подготовката му. Отново е амнистиран през 1924 г. Провежда Витошка нелегална конференция на БКП (т.с.) Участва в създаването на Партията на труда.

През 1925 г. е делегат на БКП на V разширен пленум на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал в Москва. Остава в СССР поради задочната си смъртна присъда за участие в атентата през 1925 г.[7] Там преподава в българския сектор на Комунистическия университет за национални малцинства на Запада и в Международната ленинска школа в Москва.

Пристига нелегално в България през 1935 г. за провеждането на VI разширен пленум на ЦК на БКП през 1936 г. Тогава е избран за член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП (1935 – 1937). След завръщането си в СССР е член на Задграничното бюро на ЦК на БКП.

От 1941 г. до 1944 г. води предавания на Нелегалната радиостанция „Народен глас“ на български и немски език, информирайки българския народ за развоя на военните действия и платформата на ОФ.

В края на август 1944 година Димитров трябва да замине за България, заедно с Анастас Алтъпармарков, Васил Димитров, Георги Глухчев, Михаил Зантополов и други български комунисти, изглежда, за да оглави предстоящото завземане на властта от комунистите.[8]

Цялата група загива на 26 август 1944 година в катастрофа при излитането на самолета им край град Брянск. Загиналите са погребани в Гробището на Съветския район в Брянск, където им е издигнат паметник.

  1. Акроним на марксист, антифашист, революционер, емигрант, комунист
  2. Българско национално радио – История на БНР
  3. Кастелов, Боян. Станке Димитров-Марек. София, Издателство на Отечествения фронт, 1980. с. 10.
  4. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 181.
  5. а б в BurgasGuide – Календар на събитията[неработеща препратка]
  6. а б Oval.Ru, Большая Советская Энциклопедия (цитаты) – Димитров Станке ((ru))
  7. Нова добруджанска трибуна – Календар на събитията – 7 октомври Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine.
  8. Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 173.