Светлана Мухова
Светлана Павлова Мухова | |
Български краевед, иконописец и богослов | |
Светлана Мухова през 2022 г. | |
Родена |
23 декември 1971 г.
|
---|---|
Учила във | Великотърновски университет Софийски университет |
Работила | Дирекция на музеите Къща музей „Георги Бенковски“ |
Уебсайт | Светлана Мухова във Фексбук |
Светлана Павлова Мухова в Общомедия |
Светлана Павлова Мухова е копривщенски краевед, иконописец и магистър по богословие и история. Живее и работи в град Копривщица. Завършва художествена гимназия в София, а след това завършва висше образование по богословие във ВТУ „Свети Свети Кирил и Методий“. Специализира история в СУ „Свети Климент Охридски“, където успешно защитава дипломна си работа „Йоаким Груев – обществено-политическа дейност до Освобождението“[1]и магистърска теза „Бел-Ланкастърската система от Мадрас до Копривщица и ролята и за изграждането на новобългарското училище“.
Като уредник на Къща музей „Георги Бенковски“ Светла прави обширно проучване на живота на революционера, като издава няколко труда и негови животоописания в различни издателства.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Трудове
[редактиране | редактиране на кода]- Георги Бенковски. Мултипринт. 2002[2]
- Известният и непознат Бенковски. Мултипринт. 2014. ISBN 9789543621507[3]
- Бел-Ланкастърската система от Мадрас до Копривщица и ролята и за изграждането на новобългарското училище. Ефект Адвъртайзинг. 2017. ISBN 9786199079409[3]
- Новооткрити документи за историята на една 200-годишна църква. 2018 г.[4]
- Нови данни за дюлгерите, работили в Копривщица през XIX век. Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“. 2018 г.[5]
- Към въпроса за образа на Бнковски в запазените негови писмени документи. Списание „Минало“, бр. 2, 2019 г.
В съавторство
[редактиране | редактиране на кода]- Йеромонах Виктор (Тодоров), Светлана Мухова. „Неврокопски митрополит Борис“. Фондация „Свети Седмочисленици“. 2018 г. ISBN 978-954-9652-08-6. [6]
- Светлана Мухова, Иван Шаеков. За първото зимно преминаване на Балкана по време на Руско-турската война 1877 – 1878 година. Освобождението на Копривщица и копривщенските опълченци. Ефект Адвъртайзинг. 2018 г. ISBN 978-619-90794-2-3[7]
- Арх. Ивелин Любенов, Светлана Мухова, Десислава Вутова. Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян, бр. 8. „По следите на една икона“. Велико Търново. Фабер, 2021.
- Мухова, С., Мрънкова, К. Загадка в новооткритата снимка.[8] в. „За буквите“, Година XLII • Брой 60/март 2020 г., стр. 16 – 17.
Статии в пресата
[редактиране | редактиране на кода]- „Дарени документи за един „копривщенски подвиг на човечността“ сп. „Везни“, бр. 5, 2020 г.[9]
- Към въпроса за фотографския портрет на Васил Левски от 1870 г. Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“. 2019 г.[10]
Интервюта за Копривщица, Бенковски, Каблешков, Димчо и образованието
[редактиране | редактиране на кода]- Среща с един от малцината художници, които рисуват в стария Копривщенски стил, Светлана Мухова.[11]Agrotv.bg. публикувано на 21 януари 2016
- Захари Стоянов прощава на предателя на Бенковски. Bgdnes.bg. 18 април 2017
- Историята на възрожденската просвета в Копривщица.[12] БНР публикувано на 21 юли 2017 в 14:58
- Георги Бенковски остава в историята като най-пламенният водач на Априлското въстание.[13]M.focus-news.net. публикувано на 21 септември 2018 г.19:00
- Войводата Георги Бенковски. [14]БНТ публикувано на 07 май 2018 г.
- Всяка копривщенска къща носи история, но най-трогателна е срещата с поета Димчо Дебелянов в „бащината му къща“.[15]Focus-radio.net. публикувано на 3 април 2019 20:06
- Специално за БНТ: Показват първия превод на романа „Граф Монте Кристо“, дело на Тодор Каблешков[16]БНТ публикувано на 13 април 2021 г. 7:34
Участия в научни конференции
[редактиране | редактиране на кода]- Кървавото писмо на Тодор Каблешков – „Неизвестно произведение на Захари Стоянов“ или исторически документ[17]
- Копривщенският революционен комитет от времето на Левски. 150 години вътрешна революционна организация. Регионален исторически музей – гр. Плевен 2019 г.
Илюстратор
[редактиране | редактиране на кода]Пранчов, Стоян. Копривщица от точка зрение историческа, социална и икономическа. Печатница Единство, Пловдив. 2006. ISBN 978-954-362-019-7[18]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Knigabg.com. Известният и непознат Бенковски. Посетен на 5 февруари 2022
- ↑ Antikvarni-knigi. Георги Бенковски. Посетен на 5 февруари 2022
- ↑ а б M.helikon.bg. Светлана Мухова. Посетен на 5 февруари 2022
- ↑ Azbuki.bg. Новооткрити документи за историята на една 200-годишна църква. Посетен на 5 февруари 2022
- ↑ Ceeol.com. Нови данни за дюлгерите, работили в Копривщица през XIX век. Посетен на 5 февруари 2022
- ↑ Lestvitsa.org. Неврокопски митрополит Борис. Посетен на 5 февруари 2022
- ↑ Booksinprint.bg. За първото зимно преминаване на Балкана по време на Руско-турската война 1877 – 1878 година. Освобождението на Копривщица и копривщенските опълченци. Посетен на 8 февруари 2022
- ↑ Zabukvite.org. Загадка в новооткритата снимка. Архив на оригинала от 2022-01-21 в Wayback Machine. Посетен на 5 февруари 2022
- ↑ Gramada.org. Дарени документи за един „копривщенски подвиг на човечността“. Посетен на 5 февруари 2022
- ↑ Ceeol.com. Към въпроса за фотографския портрет на Васил Левски от 1870 г. Посетен на 6 февруари 2022
- ↑ Agrotv.bg. Копривщица – животновъдство от 1 200 м. надморска височина. Посетен на 5 февруари 2022
- ↑ Bnr.bg. Светлана Мухова за историята на възрожденската просвета в Копривщица. Посетен на 5 февруари 2022
- ↑ M.focus-news.net. Светлана Мухова: Георги Бенковски остава в историята като най-пламенният водач на Априлското въстание. Посетен на 5 февруари 2022
- ↑ Bnt.bg. Войводата Георги Бенковски. Посетен на 5 февруари 2022
- ↑ Focus-radio.net. Светлана Мухова, Дирекция на музеите в Копривщица: Всяка копривщенска къща носи история, но най-трогателна е срещата с поета Димчо Дебелянов в „бащината му къща“. Посетен на 5 февруари 2022
- ↑ Bntnews.bg. Показват първия превод на романа „Граф Монте Кристо“, дело на Тодор Каблешков. Посетен на 5 февруари 2022
- ↑ Museumpan.com. Програма за Национална научна конференция. Архив на оригинала от 2022-02-14 в Wayback Machine. Посетен на 14 февруари 2022
- ↑ Ilib.dpsivkov1870.org. Пранчов, Стоян. Посетен на 5 февруари 2022