Камено (община)

Камено (община)
42.567, 27.3
	Камено (община)
	Знаме
Общи данни
Област	Бургас
Площ	354.95 km²
Население	12 812 души
Адм. център	Камено
Брой селища	13
Сайт	www.kameno.bg
Управление
Кмет	Жельо Вардунски ; (ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет	17 съветници ГЕРБ (9); БСП (3); Български Възход (2); Възраждане (2); СДС (1);
	Камено (община) в Общомедия

Община Камено се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.

География

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в централната част на област Бургас и има форма на буква „С“. С площта си от 354,946 km² заема 12-о, предпоследно място сред 13-те общини на областта, което съставлява 4,58% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на север – община Айтос;
на изток – община Бургас;
на запад – община Карнобат;
на юг – община Средец;
на югоизток – община Созопол.

Релеф, води, климат, почви, минерални ресурси

Релефът на общината е предимно равнинен и слабо хълмист, като заема централните части на Бургаската низина. Надморската височина варира от 4,5 m на брега на язовир Мандра на югоизток до 229,5 m северозападно от село Винарско, където са крайните югоизточни разклонения на възвишението Хисар. В най-югоизточната част на общината, източно от село Черни връх попадат част от западните склонове на уединеното възвишение Върли бряг.

Цялата община попада във водосборния басейн на Черно море. В най-югоизточните ѝ предели попада западната част на големия язовир Мандра. През общината преминават част от средните течения на реките Айтоска, Чукарска (Чакърлийска) и Русокастренска, като първите два се вливат в Бургаското езеро, а последната, в северозападната част на язовир Мандра. Общата им дължина е около 45 km. Микроязовирите и водоемите са 27 броя. Площта на реките е 420 дка, на язовирите, водоемите и каналите – 5123 дка, на езерата (язовир Мандра) – 2715 дка, на блатата и мочурищата – 679 дка, на рибарниците – 340 дка.

Бургаската низина, в която се намира общината, се характеризира като отделен климатичен район в черноморската климатична подобласт в системата на континентално-средиземноморската климатична област. Типични за района са продължителното и меко лято и малкото количество на летните валежи.

Почвите са предимно излужени черноземни смолници и в по-малка степен – алувиално-ливадни и песъкливо-глинести.

На територията на общината се намират само инертни материали. До село Константиново съществуват три кариери за пясък, а до село Черни връх – кариера за чакъл и фракции.

Население

Населени места

Общината има 13 населени места с общо население 9545 жители към 7 септември 2021 г.^[1]

**Списък на населените места в община Камено, население и площ на землищата им**
Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището, km²	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището, km²	Забележка (старо име)
Винарско	424	22,726	Буюклии (до 1934 г.)	Полски извор	526	21,392	Кър чешме (до 1934 г.)
Вратица	115	16,540	Капуджи кьой (до 1934 г.)	Русокастро	1077	47,435
Желязово	146	8,320	Демирдеш (до 1934 г.)	Свобода	303	-	в землището на гр. Камено
Камено	3714	59,287	Каялии (до 1934 г.)	Трояново	834	55,806	Колеш кьой (до 1892 г.)
Константиново	429	21,816	Мандрата (до 1922 г.), Константиново (от 1922 г. до 1951 г. и от 1996 г.) Новоселци (от 1951 г. до 1996 г.)	Тръстиково	371	27,334	Сазлъ кьой (до 1934 г.)
Кръстина	500	19,831		Черни връх	848	28,101	Кара тепе (до 1934 г.)
Ливада	258	26,358	Суватите (до 1951 г.)	ОБЩО	9545	354,946	1 населено място без землище

Население 2010 – 2023 г.

Население на община Камено през годините, според данни на НСИ:^[2]

Година	Население
2010	12 120
2011	10 330
2012	10 253
2013	10 217
2014	10 133
2015	10 171
2016	10 071
2017	9976
2018	9864
2019	9748
2020	10 970
2021	10 609
2022	9354
2023	9297

Численост и движение

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:^[2]

	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019	2020	2021	2022	2023
Раждаемост	131	173	137	131	117	119	101	110	110	114	88	88	76	99	99	102
Смъртност	240	236	243	250	214	203	209	219	211	240	223	205	242	311	239	213
Естествен прираст	-109	-63	-106	-119	-97	-84	-108	-109	-101	-126	-135	-107	-166	-212	-140	-111

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):^[2]

	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019	2020	2021	2022	2023
Раждаемост	10.4	13.9	11.3	12.7	11.4	11.6	10.0	10.8	10.9	11.4	8.9	9.0	6.9	9.3	10.6	11.0
Смъртност	19.1	19.0	20.0	24.2	20.9	19.9	20.6	21.5	21.0	24.1	22.6	21.0	22.1	29.3	25.6	22.9
Естествен прираст	-8.7	-5.1	-8.7	-11.5	-9.5	-8.3	-10.6	-10.7	-10.1	-12.7	-13.7	-12.0	-15.2	-20.0	-15.0	-11.9

Етнически състав

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

	Численост	Дял (в %)
Общо	10 393	100,00
Българи	7989	76,86
Цигани	654	6,29
Турци	327	3,14
Други	147	1,41
Не се самоопределят	83	0,79
Неотговорили	1193	11,47

Административно-териториални промени

Указ № 110/обн. 10.03.1892 г. – преименува с. Колеш кьой на с. Трояново;
Указ № 34/обн. 02.03.1922 г. – признава и преименува н.м. Мандрата за с. Константиново;
МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Капуджи кьой на с. Вратица;

– преименува с. Демирдеш на с. Желязово;

– преименува с. Каялии на с. Камено;

– преименува с. Кър чешме на с. Полски извор;

– преименува с. Сазлъ кьой на с. Тръстиково;

– преименува с. Кара тепе на с. Черни връх;

МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Буюклии на с. Винарско;
Указ № 334/13.07.1951 г. – преименува с. Константиново на с. Новоселци;

– преименува с. Суватите на с. Ливада;

Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Камено за с.гр.т. Камено;
Указ № 1942/обн. 17.09.1964 г. – признава с.гр.т. Камено за гр. Камено;
Указ № 688/обн. 20.09.1966 г. – признава н.м. (край захарния завод „Свобода“) за с. Свобода;
Указ № 1647/обн. ДВ бр.64/1981 г. – отделя с. Дебелт и землището му от община Камено и го присъединява към община Средец;
указ № 359/обн. 22.10.1996 г. – възстановява старото име на с. Новоселци – с. Константиново.

Транспорт

През североизточната част на общината, от северозапад на югоизток преминава участък от 7 km от трасето жп линия София – Карлово – Бургас.

През общината преминават частично или изцяло 9 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 95,8 km:

участък от 12 km от автомагистрала „Тракия“ (от km 334 до km 346);
участък от 7,4 km от Републикански път II-79 (от km 76,3 до km 83,7);
участък от 25,8 km от Републикански път III-539 (от km 9,2 до km 35,0);
началният участък от 3,2 km от Републикански път III-5391 (от km 0 до km 3,2);
началният участък от 16,5 km от Републикански път III-5392 (от km 0 до km 16,5);
целият участък от 1,5 km от Републикански път III-5393;
участък от 10,1 km от Републикански път III-6008 (от km 6 до km 16,1);
участък от 12 km от Републикански път III-7907 (от km 3,2 до km 15,2);
последният участък от 7,3 km от Републикански път III-7909 (от km 18,9 до km 26,2).