Фредерик Сандис
| Фредерик Сандис Frederick Sandys | |
| английски художник прерафаелит | |
 Портрет на Фредерик Сандис от Антъни Сандис, 1848 | |
| Роден | Антонио Фредерик Август Сандс
|
|---|---|
| Починал |
Лондон, Англия |
| Погребан | Великобритания |
| Националност |  Англия, Великобритания |
| Кариера в изкуството | |
| Стил | прерафаелити |
| Жанр | портрет |
| Професия | художник, илюстратор, чертожник |
| Повлиян | Данте Габриел Росети |
| Семейство | |
| Съпруга | Джорджиана Крийд |
| Фредерик Сандис в Общомедия | |
Антъни Фредерик Август Сандис е английски прерафаелитен художник, илюстратор и чертожник от Викторианската епоха[1]. Фредерик Сандис, с рожд. име Антонио Фредерик Август Сандс, е роден на 1 май 1829 г. в Норич, Англия.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Художествено образование
[редактиране | редактиране на кода]Той се ражда в Норич и получава първите си уроци по рисуване от баща си, Антъни Сандс, който бил художник[2]. Неговите ранни търсения показват, че той е имал дарба да рисува красиво. Той учи в Norwich School, след това в Norwich University of the Arts през 1846 г.[3] През същата и следващата година талантът му е признат от Кралското общество за изкуства.
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Той се жени за Джорджиана Криид, но издържа само три години без имат официален развод. Художникът има дълга връзка с циганката Кеоми Грей, който става модел, както за него така и за Данте Габриел Росети, а може би и за Симеон Соломон[4][5]. Той и Грей имат две дъщери и двама сина[6]. Той има сестра, която също е художник Ема Сандис.
През 1862 г. среща актрисата Мери Ема Джоунс, известна като Мис Клайв, която след това става модел за картината The Magdalen, собственост на музея Norwich Castle. А връзката между двамата става законна след като той я прави своя законна съпруга до края дните си. Тя му ражда 10 деца с името Невил, които оцеляват и след смъртта Сандис. Неговата картина Гордата Мейси от 1867 г. е толкова силно вдъхновена от Мери, така че той ѝ прави 11 варианта от 1904 г.[7]. Той оказва влияние на по-малката му сестра Ема Сандис(1843 – 1877), чиито произведения са предимно портрети на деца и момичета, изобразявани в Средновековен период или със средновековно облекло.
Умира през 1904 година в Кенсингтън в Западен Лондон.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Ранни творби
[редактиране | редактиране на кода]Той показва страхотни умения като чертожник, постигайки признание със своята гравюра The Nightmare(Кошмарът), пародирайки картината Sir Isumbras at the Ford, нарисувана от Джон Миле през 1857 г.[8]. Карикатуриста превръща коня на рицаря в магаре на име J. R., Oxon т.е. John Ruskin от Оксфорд (Джон Ръскин). До него са изобразени седнали, Миле в образа на рицаря с Росети и Уилям Холман Хънт като двете деца, едното преди, а другото след рицаря. Карикатурата е направена чрез използване на новия за времето си саморъчен литографски метод, предизвикала дискусии относно това кой е автора ѝ, и в крайна сметка въвежда Сандис сред арт обществото на Лондон.
Росети и Сандис стана близки приятели, а от май 1866 г. до юли 1867 г. Сандис живее с Росети в Чейн Уок, Челси. Произведения Сандис са дълбоко повлияни от тези на Росети. Той съсредоточва в работите си митологични теми и портрети[9].
-
The Nightmare, 1857
Рисунки и илюстрации
[редактиране | редактиране на кода]Гравюри
[редактиране | редактиране на кода]Някои от първите произведения на прерафаелитите се публикуват в списанията Once a Week, Cornhill Magazine, Good Words и Sunday Magazine[10]. През 1860 Сандис започва да рисува за списанията Once a Week, Cornhill Magazine, Good Words както и за други периодични списания. Неговите творби са вдъхновени от изкуството на Албрехт Дюрер, Амброзиус Холбейн и Алфред Ретел. Сандис създава 26 произведения между 1859 и 1866 г., но всяка е изящна презентация на този жанр, гравирана от професионални гравьори на дърво, братята Далзиел и Джоузеф Суейн, които достойно заслужават мястото си сред колекциите на всеки колекционер.
За да започне работата на гравьорите по дърворезбата и да получат сложните илюстрациите върху дърво се използва ясен и детайлен печат направен от художника[11]. Сандис имал точно око и усет и за най-финия детайл, прецизно отразявал точно дадената тема, а качеството на негови творби било впечатляващо както заради техническите детайли така и от художествена гледна точка.
Творбата „The Death of King Warwulf“ е пример за способността му да създава рисунки за гравюри. Въртеливите форми на пламъци, кривата на лодката, нейното платно и царските дрехи, които го обграждат създават усещане за движение. Фокусна точка е царската наведена глава.
Последната му дърворезба е Danaë in the Brazen Chamber. Тя е гравирана с помощта на Джоузеф Суейн за Once a Week, но редактора не я публикува, въпреки подкрепата на издателите, която има Сандис, с мотива, че е твърде чувствена[12].
Негови рисунки били публикувани само в списания. Нямало книги, илюстрирани от него могат да бъдат проследени. Точните му чертежи могат да се открият в старите подвързани периодични издания, които сега обект на колекционери, но могат да бъдат намерени изданията на Dalziels' Bible Gallery и Cornhill Gallery с книги на чертежи и стихове, прикачени към тях, направени, за да украса върху масите на гостната на хора, които в по-голямата част нямали ни най-малка представа за качеството на вложения труд.
-
The Death of King Warwulf, 1862 -
Danaë in the Brazen Chamber, дърворезба, подписана от Джоузеф Суейн, Музей за изящни изкуства, Бостън -
The Advent of Winter
Рисунки с креда на писатели
[редактиране | редактиране на кода]Той прави няколко рисунки с креда на известни книжовници, включително Алфред Тенисън, Робърт Браунинг, Матю Арнолд и Джеймс Ръсел Лоуел.
Скици
[редактиране | редактиране на кода]Study for Vivien изобразява любовницата на Сандис, Кеоми Грей, като Вивиън от цикъла „Идилии на краля“ на писателя Алфред Тенисън. В поемата Вивиън е фаталната жена в разказа на крал Артур, която използва красотата си, за да съблазни Мерлин и да научи неговите тайни. Преди това Сандис използва като източник на вдъхновение приказката за крал Артур, за да нарисува King Pelles' Daughter. Той е привлечен от историите на жени, които „съблазняват, вплитат и унищожават мъжете“ като Елена от Троя, Моргана и Медея." Сандис изобразява Вивиън като красива и самоуверена жена. Ябълката поставена пред нея напомня за историята на Адам и Ева[13].
Study for Autumn, направена през 1860 г. е една от многото предварителни скици на Сандис, направени преди да нарисува Autumn, която е доказателство за умението му като чертожник. Той улавя дребните детайли, като униформата на войника и детайлите на растенията и цветята. Скицата е много прилича на завършена картина, освен каната с джинджифила, която е на преден план[14].
-
Study for Vivien, червена и черна креда, Музей и художествена галерия на двореца Норич -
Study for Autumn, 1860, Музей и художествена галерия на двореца Норич -
Study for Spring, 1860, Музей и художествена галерия на двореца Норич
Творби в цвят
[редактиране | редактиране на кода]
В началото на 1860 г. той започва да излага картини в цвят, които определят печата върху неговата слава. Най-известните от тях са Vivien (1863), Morgan le Fay (1864), Cassandra and Medea (1868).
Сандис никога не става популярен художник. Той рисува малко и доминиращо влияние върху изкуството му произхожда от възвишените представи за силата на трагедията. В работите му присъства мрачен интензивност и непреклонна красота, която го издигна високо над идеалите на тълпата. Скандинавски саги и Смъртта на Артур му дават теми, които той обича. The Valkyrie и Morgan le Fay са едни от най-добрите му творения.
-
Mary Magdalene, Музей за изобразително изкуство на Делауеър -
Morgan le Fay, 1864, Музей и художествена галерия на Бирмингам -
King Pelle's Daughter -
Medea, 1868, Музей и художествена галерия на Бирмингам
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Sandys' Life and Times: Early Years" Архив на оригинала от 2011-07-24 в Wayback Machine.. Norwich Castle Museum & Art Gallery
- ↑ „Sandys' Life and Times: Early Years“. Norwich Castle Museum & Art Gallery
- ↑ Betty Elzea, ‘Sandys, (Anthony) Frederick Augustus (1829 – 1904)’, Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, 2004
- ↑ 'The Beloved' 1865 – 6, by Dante Gabriel Rossetti (1828 – 1882)". National Museums Liverpool
- ↑ Prettejohn, Elizabeth (2008). "Solomon, Swinburne, Sappho". Victorian Review. Victorian Studies Association of Western Canada. 34: 108
- ↑ The Grays of Sir Alfred Munnings' Autobiography". Journal of the Gypsy Lore Society: 154. 1953.
- ↑ Elzea, Betty (2004). "(Anthony) Frederick Augustus Sandys". Oxford Dictionary of National Biography. Oxford University Press.
- ↑ "Sandys and the Pre-Raphelites: A Nightmare Архив на оригинала от 2011-07-24 в Wayback Machine.". Norwich Castle Museum & Art Gallery.
- ↑ Elzea, Betty (2004). „(Anthony) Frederick Augustus Sandys“. Oxford Dictionary of National Biography. Oxford University Press.
- ↑ Harper, Charles George (1892). English Pen Artists of To-day. New York: MacMillon and Company. p. 72.
- ↑ "The Greatest of Living Draughtsmen: Drawing Stories" Архив на оригинала от 2011-07-24 в Wayback Machine.. Norwich Castle Museum & Art Gallery.
- ↑ [George Somes Layard Layard, George Somes] (1907). „Cancelled Designs for Punch and Once A Week“. Suppressed Plates, Wood Engravings &c. London: Adam & Charles Black. pp. 127 – 148.
- ↑ "Frederick Sandys: Study for Vivien" Архив на оригинала от 2011-07-24 в Wayback Machine.. Norwich Castle Museum and Art Gallery.
- ↑ Frederick Sandys: Study for Autumn" Архив на оригинала от 2011-07-24 в Wayback Machine.. Norwich Castle Museum and Art Gallery.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Elzea, Betty (2001). Frederick Sandys 1829 – 1904: A Catalogue Raisonne. Antique Collectors Club. ISBN 978-1-85149-397-5.
- Bate, Percy (November 1904). „The Late Frederick Sandys: A Retrospect“. The International Studio. New York: John Lane & Son. 24 (93): 3 – 17. Посетен на 15 юни 2011.
- White, Gleeson (2009). English Illustration: 'The Sixties' 1855 – 1870. Echo Library. ISBN 978-1-84830-190-0.
- The Art of the Pre-Raphaelites 1st Edition, by Elizabeth Prettejohn
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Birmingham Museums & Art Gallerys Online Pre-Raphaelite Resource Архив на оригинала от 2019-06-17 в Wayback Machine. Голяма он-лайн колекция с творбите на Фредерик Сандис
- Frederick Sandys в АртЕнциклопедия.
- Frederick Sandys & the Pre-Raphaelites Архив на оригинала от 2007-07-29 в Wayback Machine. в Двореца и художествената галерия Норич
|
