Абритус

Абритус
	Абритус
	Абритус – северна порта
Местоположение
	Абритус Местонахождение в Разград
Страна	България
Област	Област Разград
Археология
Вид	римски град
Период	II – IV век
Епоха	Римска империя
Обект на БТС	48
	Абритус в Общомедия

Абрѝтус (на латински: Abrittus) е антично римско селище (от II до IV век град) в Североизточна България. Останките на селището се намират в местността Хисарлъка на около 2.5 км източно от центъра на днешен Разград. То е сред Стоте национални туристически обекта.

История

Абритус възниква като тракийско селище. От I век е римски военен лагер, който е преустроен в град през II век. През периода II-IV век достига своя най-голям културен и икономически разцвет. Според лингвистите етимологията на името Абритус е от латински произход и означава „стръмен“. Късноантичният град Абритус е построен върху развалините на тракийско селище. Още с появата си градът е пригоден за военен лагер. През IV век Абритус е вече добре устроен късноантичен град, укрепен и водоснабден. По това време градът е център на епархия, като към 458 година е известен негов епископ на име Марциан.^[1] През 586 г. е разрушен от аварите. През VII-VIII век възниква българско селище, което съществува до Х век.

Археологически разкопки

Първи стъпки в археологията тук прави Анание Явашов, който разкопава могила близо до Хисарлъшката крепост през 1869 г.^[2] Крепостта е подробно описана от Карел Шкорпил през 1914 г., когато той посочва и нумизаматични и епиграфски паметници от Римската империя.^[3]

Системни археологически разкопки се правят от 1953 г. В продължение на повече от двадесет археологически сезона (1953 – 1974) Теофил Иванов провежда първоначално спасителни, а след това редовни археологически разкопки в Хисарлъка край Разград, където през 1954 г. локализира познатия само от писмените паметници римски кастел, а по-късно и ранновизантийски град Абритус.^[4] Изграден е по типа на римските градове с прави улици, обществени сгради, построени в центъра около градски площад (форум). Водоснабден е чрез няколко глинени водопровода. Разкрита е голяма жилищна сграда със стопански части, (ок. 3000 кв. м.) която е разположена на източно-западната главна улица. Помещенията и магазините (25 на брой) са около вътрешния двор, заграден с преизползвана йонийска колонада. Такава колонада с дължина 41 м се издига и върху тротоара пред магазините на южната фасада. Изцяло е разкрита крепостната стена, четирите порти, 29 кули и др. В града са открити останки от две християнски църкви. Едната е в западната част на крепостта и има трикорабна архитектура. Другата е разположена в най-високия източен край на крепостта и представлява еднокорабна базилика, оградена от голям брой стопански постройки.^[1] Намерени са жертвеник с името Абритус, надписи, релефи, статуи, архитектурни детайли, оброчни плочи. Най-известнитте находки от района на Абритус са Златния Пегас и най-голямото късноантично съкровище от 835 златни римски монети от V век. Монетите са отлично запазени, с ясни и четливи надписи и релефи. При Абритус е уреден музей.

Резерват Абритус

Днешният резерват е разположен на площ от 1000 дка. Има паметници на римската, тракийската и средновековната българска култура. Най-забележителната част от резервата е античният град Абритус с площ от 150 дка.

Вижте също

Битка при Абритус

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Абритус
Археологически резерват „Абритус“, град Разград Архив на оригинала от 2011-12-20 в Wayback Machine.

Книгопис

Теофил Иванов, „Укрепителната система на Абритус“, Археология 4; Bul. d'Archéologie sud-est européenne (Assoc. Internationale d'Etudes du Sud-East Européen, Commission d'Archéologie) 1 (1969) 44; 2 (1971) 43.
Абритус (Abrytus) в „Кратка българска енциклопедия“, том 1, София: Издателство на Българска академия на науките, 1963.
Стоян Стоянов, Теофил Иванов, „Златно монетно съкровище от V в.н.е.“, София: Държавно издателство „Септември“, 1982.
Teofil Ivanov & Stoyan Stoyanov (1985), ABRITVS – Its History and Archaelogy, Razgrad: Cultural and Historical Heritage Directorate.
D. Adamesteanu: Abrittus (Razgrad) Bulgaria, The Princeton Encyclopedia of Classical Sites, Stillwell, Richard. MacDonald, William L. McAlister, Marian Holland eds. Princeton, N.J.: Princeton University Press, 1976
Радев, Пл. Разградска енциклопедия, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, Пловдив, 2012.

Източници

↑ ^а ^б Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 106 – 107.
↑ Ан.Ив. Явашов / Разград – неговото археологическо и историческо минало, Част I // Изд. Читалище „Развитие“/ Разград, 1930 г.
↑ Шкорпил, К. Опис на старините по течението на река Русенски Лом. София, 1914 г., стр. 38
↑ Теофил Иванов, „Абритус – римски кастел и ранновизантийски град в Долна Мизия“, том 1, София: издателство на Българска академия на науките, 1980

[димитров-1] а ^б Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 106 – 107.

[2] Ан.Ив. Явашов / Разград – неговото археологическо и историческо минало, Част I // Изд. Читалище „Развитие“/ Разград, 1930 г.

[3] Шкорпил, К. Опис на старините по течението на река Русенски Лом. София, 1914 г., стр. 38

[4] Теофил Иванов, „Абритус – римски кастел и ранновизантийски град в Долна Мизия“, том 1, София: издателство на Българска академия на науките, 1980

[1]

[2]

[3]

[4]