Агино село
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Босна и Херцеговина вижте Агино село (Босна и Херцеговина).
| Агино село Агино Село | |
| — село — | |
  Агино село | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Куманово |
| Географска област | Жеглигово |
| Надм. височина | 315 m |
| Население | 965 души (2002) |
| Пощенски код | 1300 |
| Телефонен код | 031 |
| МПС код | KU |
Агино село (на македонска литературна норма: Агино Село; на турски: Agaköy, Агакьой; на албански: Fshati Agino, Фшати Агино) е село в Северна Македония, в община Куманово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в котловината Жеглигово край магистралата Е75, която свързва Куманово и Скопие. Землището на селото опира в Скопското поле и е 11,7 квадратни километра.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Агино село е българо-турско село в Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Агино село е село в Скопска каза населявано от 80 жители българи християни и 80 турци.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Агино село е село в Кумановска каза с 272 българи екзархисти.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото влиза в границите на Сърбия.
По време на Първата световна война Агино село (Agino Selo) е част от Романовска община и има 378 жители.[3] Според други данни, през този период селото е обитавано от 180 албанци и 183 българи.[4]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Агино село като турско село.[5]
В 1961 година жителите на селото са 954, от които 930 македонци, 19 сърби и 5 други. В 1994 година броят на жителите е намалял на 811 жители – 798 македонци, 12 сърби и един член на друга националност. Според преброяването от 2002 година селото има 965 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 949 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 13 |
| бошняци | 0 |
| други | 3 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Агино село
Андрей Нацов, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстю Лазаров[7]- Илия Янев, български революционер от ВМОРО, четник на Богдан Баров[8]
- Стоян Тушев (? – 1924), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска на 24 август 1924[9]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 32
- ↑ Гаджанов, Димитър. Мюсюлманското население в новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, София, 1993, с. 252.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 706.
| |||||||||||
