Георги Горганов
Георги Горганов | |
български революционер | |
Роден |
1876 г.
|
---|---|
Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Георги Петров Горганов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1876 година[2] в костурското село Бобища, тогава в Османската империя. В 1900 година в Бобища е привлечен към ВМОРО. Установява се в България, където също се включва в македонското освободително движение.[1] На 8 септември 1902 година става четник в ревизионната чета на Битолски революционен окръг, начело с Тома Давидов и Христо Настев и навлиза в Македония.[1][3] Участва в сражението при Оздолени, в което загива Давидов.[1]
По време на Илинденското въстание е войвода на Бобищката чета. С нея участва при превземането на Клисура и превземането на Невеска. Участва и в сражението при Пожарско, Чърновища и Котори. При потушаването на въстанието турците изгарят Бобища, като изгаря и къщата на Горганов, а имотите му са ограбени.[1]
След въстанието емигрира в Свободна България. През 1905 година емигрира в Буенос Айрес, Аржентина, където е един от основателите и впоследствие председател на Македоно-одринското братство.[1]
По време на Балканската война е доброволец в Трета рота на Петнадесета щипска дружина на Македоно-одринското опълчение.[1][4]
Участва в Първата световна война във II дружина, VII рота, III взвод на VI македонски пехотен полк, а от Беласица е командирован в V полк. След това служи в V батарея във Варна.[1]
На 11 март 1943 година,[1] като жител на Варна,[5] подава молба за българска народна пенсия. Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Животописна бележка; Удостоверение от Варненско дружество „Илинден“, Бележка за отпусната пенсия, Варна, 1943 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 116.
- ↑ Към 1943 година е на 67 години.
- ↑ Настевъ, Хр. Ревизионната чета в Битолския революционен окрѫгъ // Илюстрация Илиндень 3 (143). Илинденска организация, Мартъ 1943. с. 11 - 12.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 575.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 115.