Гражданска война в Грузия (1991 – 1993)
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: редактиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Гражданска война в Грузия | |
| Разпад на СССР | |
 Карта на военните действия през юли – октомври 1993 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Период | 22 декември 1991 – 31 декември 1993 |
| Място | Грузия |
| Жертви и загуби | |
 | |
| Гражданска война в Грузия в Общомедия | |
Гражданската война в Грузия (на грузински: საქართველოს სამოქალაქო ომი) е въоръжен конфликт през 1991 – 1993 г. между поддръжниците на първия президент на Грузия Звиад Гамсахурдия (звиадистите) и правителствените войски в Западна Грузия.
Предистория
[редактиране | редактиране на кода]През април 1991 г. Грузия провъзгласява своята независимост. За пръв президент е избран бивш дисидент – Звиад Гамсахурдия. За 8 месеца от своето управление той разваля отношенията с грузинската интелигенция и предприемачите, а също и допуска изключително изостряне на отношенията с националните малцинства, което прелива в грузинско-южноосетински конфликт[1]. Трудни отношения се изграждат с опозиционните и въоръжените сили. През декември националната гвардия под ръководството на Тенгиз Китовани и четите Мхедриони под ръководството на Джаба Иоселиани организират военен преврат, преминал в кръвопролитно сражение на улиците на Тбилиси.
През януари 1992 г. Гамсахурдия, който се крие в бункера в сградата на правителството, се опитва да получи политическо убежище в Азербайджан, но получава отказ, след което се мести в Армения. Новите грузински власти, обаче, започват да заплашват съседната страна с икономическа блокада, ако тя не им върне Гамсахурдия, затова сваленият от власт президент дълго не остава в Армения и едва след няколко дни лети в Чечня, където правителството на Джохар Дудаев го приема[2]. Дошлите на власт в Грузия лидери сформират Държавен съвет на Грузия начело с бившия Първи секретар на ЦК на Комунистическата партия на Грузинската ССР и министър на външните работи на СССР Едуард Шеварднадзе. Поддръжниците на Гамсахурдия (звиадисти) не се примиряват с неговото изгнание и се сплотяват за продължение на борбата с новата грузинска власт.
Хроника на събитията
[редактиране | редактиране на кода]Партизанско движение
[редактиране | редактиране на кода]Център на активността на звиадиститите става Мегрелия. На 28 март 1992 година те стартират офанзива и за няколко дни заемат градовете Зугдиди, Сенаки, Хоби, Абаша и Поти. Сутринта на 3 април правителствените войски преминават река Цхенискали, придвижвайки се към Западна Грузия и към вечерта освобождават без кръвопролития всички заети от бунтовниците градове[3]. На 24 юни в 3 часа сутринта над 100 поддръжници на Гамсахурдия превземат сградата на телевизионния център в Тбилиси, а в 6 ч сутринта в ефир излиза единият от 6-те съюзници на сваления президент Валтер Шургая, който призовава хората да се съберат пред телевизионния център и да изискат завръщането на Звиад Гамсахурдия[4]. Няколко часа по-късно войските заобикалят телецентъра и го щурмуват, като арестуват бунтовниците. На 6 юли в Цаленджиха чета от звиадисти обкръжават училище интернат, където се намират 80 бойци и командващият силите „Мхедриони“ Джаба Иоселиани, след което щурмуват сградата, но претърпяват поражение[5]. На 9 юли до селото Канти на границата на Цаленджихския и Чхороцкуския район звиадистите атакуват автомобил и отвличат намиращия се в него заместник на премиер-министъра и председателя на Комисията по правата на човека и междунационалните отношения Александър Кавсадзе[6], който е изпратен на преговори с тях[7]. На 11 август в Зугдиди на срещата на представители от Държавния съвет със звиадистите бившият началник на личната охрана на Гамсахурдия Гоча Бахия пленява още 12 държавни дейци на Грузия, сред които е и министърът на вътрешните работи Роман Гвенцадзе и помощникът на Шеварднадзе по национална безопасност Давид Саларидзе[8]. Под предлог за освобождаване на вицепремиера Кавсадзе, охрана на комуникациите, в т.ч. железниците и други важни обекти на територията на Абхазия влизат чети на Националната гвардия, където скоро се разгръщат военни действия.
Триумф и поражение на звиадистите
[редактиране | редактиране на кода]
Докато грузинските войски водят война в Абхазия, в Западна Грузия се активират звиадистите начело с Вахтанг (Лоти) Кобалия. На 3 юни 1993 г. в град Гали на територията на Абхазия влиза военно подразделение под командването на сподвижника на Кобалия – Бадзагуа, и установява контрол върху цялата територия на района. На 14 июни по Зугдидската телевизия член на бившия „звиадистки“ парламент Джаба Маглакелидзе зачита обръщението на Звиад Гамсахурдия към нацията, в което се съобщава, че в най-близко време абхазците ще получат градовете Сухуми, Очамчира, Гали, и че грузинските войски трябва да осъзнаят незаконността на управляващата власт, да се присъединят към силите на Кобалия и заедно да се борят за възстановяването на законната власт[9]. През юли в Зугдиди влизат чети от звиадисти под командването на Лоти Кобалия[10] На 28 юли въоръжената чета на Кобалия без бой заема Сенаки, но на 31 юли след преговори с властите оставя града. На 28 август звиадистите завземат редица населени местности в Мегрелия: Сенаки, Абаша и Хоби[11]. През нощта на 14 срещу 15 септември техните чети под командването на Лоти Кобалия блокират железопътната магистрала Батуми-Тбилиси[12]. На 24 септември Гамсахурдия се връща в Западна Грузия и застава начело на така нареченото „Правителство в изгнание“ в Зугдиди[13], като си поставя за цел да възстанови законната власт в страната. Вечерта на 4 октомври правителствените войски възстановяват контролът в Хони[14]. На 10 октомври Звиад Гамсахурдия провежда митинг, по време на който уверява своите поддръжници в това, че „законната власт ще бъде възстановена“ [15]. Боевете в района на Самтредия на следващия ден придобиват ожесточен характер. Звиадистите концентрират живата сила и техниката до реката Цхенисцкали[15]. На разсъмване на 17 октомври те атакуват Самтредия и няколко часа по-късно го завладяват[16], а на 19 число практически без съпротива заемат Ланчхути[15]. Развивайки успех, поддръжниците на Гамсахурдия на следващия ден започват масова офанзива на втория по големина град в Грузия – Кутаиси, падането на който отваря пътя за Тбилиси.
В същото време силите на Лоти Кобалия разгръщат военни действия в посоката Цхалтубо и Копитнари, но се спират от правителствените войски, както и до града Вани[15]. Отбраната на Кутаиси лично се възглавява от министъра на отбраната Георги Каркарашвили[17]. Съгласно информацията на МВР на Грузия правителствените войски отблъскват първата атака и спират придвижването на противника на 12 км от града[17]. Сдържайки атаката на сподвижниците на първия президент правителствените войски преминават в офанзива и скоро възстановяват контролът в Хони и Ланчхути[18]. Под техен контрол се връща Озургети, който с лекота е зает от звиадистите[19]. На 25 октомври правителствените войски тръгват в посока Сенаки и на следващия ден го окупират, а към края на 28 октомври си връщат окончателно и Хоби[15]. След загубата на Хоби Гамсахурдия измества Кобалия и назначава за министър на отбраната Бадри Зарандия, но това не променя хода на военните действия. На 11 ноември почти без военни действия пада последната твърдина на звиадистите – Зугдиди. Останалите поддръжници на Гамсахурдия се разпръскват в горите на Цаленджихския район, а сваленият президент се скрива. Много усилия коства на Гамсахурдия покриването към декември, когато навсякъде го търсят правителствените чети. На 31 декември той загива при неизяснени обстоятелства в селото Дзвели Хибула в областта Самегрело.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ СЕРГЕЙ Ъ-ВОРМ. Гамсахурдиа – чужой среди своих? // Журнал „Коммерсантъ“, 30.12.1991. (на руски)
- ↑ Андрей Кузнецов. Беспокойный покойник // „Лента.Ру“, 05.03.2007,. (на руски)
- ↑ ВЛАДИМИР Ъ-МИРОШНИЧЕНКО. Гамсахурдиа: день рождения – грустный празник // Журнал „Коммерсантъ“, 06.04.1992. (на руски)
- ↑ A Day's Work in Georgia: Shevardnadze Dodges a Coup and Ends a War // The New York Times, 25 юни 1992. (на руски)
- ↑ ИВАН Ъ-ДРОЗДОВ, ВЛАДИМИР Ъ-МИРОШНИЧЕНКО. Школа жизни Джабы Иоселиани // Журнал „Коммерсантъ“, 13.07.1992. (на руски)
- ↑ Terrorism, 1992 – 1995: a chronology of events and a selectively annotated bibliography. ABC-CLIO, 1997. ISBN 0313304688, ISBN 978-0-313-30468-2. p. 185. Georgian supporters of ousted Georgian President Zviad Gamsakhurdia blew up car of Deputy Prime Minister Alexsandr Kavsadze and kidnapped him and Kangug Gogua, head of the local administration. Kavsadze is also Chairman of the State Committee on Inter-Ethnic Relations and Security of Human Rights. The attack occurred near the village of Kanti on the border of Tsalendzhikh and Chkhorotskulsk regions. The car was in the western area of Georgia, the stronghold of Gamsakhurdia, who was elected president in a landslide in May 1991. His opponents, however, had denounced him as a dictator and deposed him in January 1992, replacing him with former Soviet Foreign Minister Eduard Shevardnadze. Reports conflicted as to whom was kidnapped. On july 10 INTERFAX was quoted by KYODO as saying that the driver was not killed but Kandid Gogua (chairman of the regional department of Chkhorotskulski region) was. The driver, the chief physician of the region, was also taken hostage. Kavsadze reportedly was going to negotiations with supporters of Gamsakhurdia. The hostages brother, Iosif, said that the kidnappers „wish to exchange Aleksandr for their people“. On July 14 Kavsadzes staff driver was freed. On August 6 Acting Georgian Prime Minister Tengiz Sigua told the press that the kidnappers promised to release Kavsadze and deliver him by nightfall to the Abkhaz KGB (which did not happen despite the release from prison of 54 Gamsakhurdia supporters). (на английски)
- ↑ Списки лиц, преследуемых по политическим мотивам // Мемориал. Архивиран от оригинала. Посетен на 2011-06-13. (на руски)
- ↑ ВЛАДИМИР Ъ-МИРОШНИЧЕНКО, ОЛЕГ Ъ-МЕДВЕДЕВ. Тбилиси против Сухуми // Журнал „Коммерсантъ“, 17.08.1992. (на руски)
- ↑ Марина РАЗОРЕНОВА, Давид МЧЕДЛИДЗЕ. Грузия в июне 1993 года // МЕЖДУНАРОДНЫЙ ИНСТИТУТ ГУМАНИТАРНО-ПОЛИТИЧЕСКИХ ИССЛЕДОВАНИЙ. (на руски)
- ↑ Владимир Прибыловский. Руководители государств на территории бывшего СССР: биографический справочник. Ііц „панорама“, 2002. с. 47.
- ↑ МИХАИЛ Ъ-ДЖИНДЖИХАШВИЛИ, СЕМЕН Ъ-УЛЬЯНИЧ. Звиад Гамсахурдиа напомнил о себе // Газета „Коммерсантъ“, 04.09.1993. (на руски)
- ↑ КОБАЛИЯ Вахтанг (Лоти) // БД „Лабиринт“. (на руски)
- ↑ МИХАИЛ Ъ-ДЖИНДЖИХАШВИЛИ. Сторонники Гамсахурдиа согласовывали свои действия с абхазским руководством // Газета „Коммерсантъ“, 06.10.1993. (на руски)
- ↑ МИХАИЛ Ъ-ДЖИНДЖИХАШВИЛИ. Сторонники Гамсахурдиа согласовывали свои действия с абхазским руководством // Газета „Коммерсантъ“, 06.10.1993. (на руски)
- ↑ а б в г д Марина РАЗОРЕНОВА. Грузия в октябре 1993 года // Международный институт гуманитарно-политических исследований. (на руски)
- ↑ ДМИТРИЙ Ъ-КАМЫШЕВ. Сторонники Гамсахурдиа продолжают продвижение к Тбилиси // Газета „Коммерсантъ“, 19.10.1993. (на руски)
- ↑ а б ДМИТРИЙ Ъ-КАМЫШЕВ. Сторонники грузинского экс-президента штурмуют Кутаиси // Газета „Коммерсантъ“, 21.10.1993. (на руски)
- ↑ МИХАИЛ Ъ-ДЖИНДЖИХАШВИЛИ, ДМИТРИЙ Ъ-КАМЫШЕВ. Правительственные войска перешли в контрнаступление // Газета „Коммерсантъ“, 22.10.1993. (на руски)
- ↑ Georgians Say Rebels Have Left Two Towns // The New York Times, 24 октомври 1993. (на английски)Georgia's Defense Ministry said the rebels retreated early today from Ozurgeti, a small town about 25 miles southeast of Poti, which along with most of western Georgia is under rebel control. On Friday, about 200 rebel fighters and five tanks seized Ozurgeti without resistance.