Направо към съдържанието

Гропино

Гропино
Δάφνη
— село —
Гърция
40.7703° с. ш. 22.2339° и. д.
Гропино
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВъртокоп
Географска областСланица
Надм. височина15 m
Население565 души (2021 г.)

Гро̀пино (на гръцки: Δάφνη, Дафни, до 1926 година Γρόπινο, Гропино, катаревуса Γρόπινον, Гропинон,[1] до 1957 Βαλτολίβαδο, Валтоливадо, катаревуса Βαλτολίβαδον, Валоливадон[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Въртокоп (Скидра) в административна област Централна Македония.

Гропино е разположено на 15 m надморска височина, на 22 km югоизточно от град Воден (Едеса) и на 6 km източно от демовия център Въртокоп (Скидра).[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Гропино е малко българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Групиново (Гропино) има 224 жители българи.[4]

Всичките жители на Гропино са под върховенството на Цариградската патриаршия - по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гропино (Gropino) има 208 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[5] Учител в селото между 1870 и 1908 година, а вероятно и след това, е Иван Тръпков (1838 – ?).[6]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година, че селото има 12 къщи и че екзархистите от него се черкуват в съседното Свети Георги.[7]

Населението намалява поради маларията и сблъсъците на българските и гръцките чети в района до 1912 година.[3]

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Гропино остава в Гърция.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Гропиново има 17 къщи славяни християни и 3 къщи цигани мохамедани.[8]

Българското му население се изселва и в 1924 година в селото са заселени 133 бежански семейства.[3] В 1926 година селото е прекръстено на Валтоливадо.[9] В 1928 година Гропино е представено като чисто бежанско с 28 бежански семейства и 120 души бежанци.[10] В 1935 година, след пресушаването на Ениджевардарското езеро в Гропино са заселени много бежански семейства от Понт и Мала Азия, които получават освободена от езерото земя.[3]

В 1957 година селото е прекръстено отново, този път на Дафни. Селото е много богато, поради плодородието на землището. Отглеждат се много овошки - праскови и ябълки, както и памук, жито и млечни крави.[3]

Прекръстени с официален указ местности в община Гропино на 6 август 1969 година
[Скриване]Име Име Ново име Ново име Описание
Арки[11] Άρκι Мавро Μαϋρο[12] река на С от Гропино[11]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 79[3] 15[3] 143[3] 475[3] 562[3] 588[3] 519[3] 663[3] 700[3] 667 679 565
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Нагоре към: а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 67. (на македонска литературна норма)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
  6. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 664.
  7. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 83.
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
  9. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. Нагоре към: а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  12. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1071. (на гръцки)