Дреново (община Чашка)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Дреново.
| Дреново Дреново | |
| — село — | |
 Стенопис от „Възнесение Господне“, XVII век | |
  Дреново | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Грохот |
| Надм. височина | 636 m |
| Население | 54 души (2002) |
| Пощенски код | 1412 |
| Дреново в Общомедия | |
Дреново (изписване до 1945 година: Дрѣново; на македонска литературна норма: Дреново) е село в Северна Македония, част от община Чашка.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в централната част на Северна Македония, в горната част на долината на река Тополка. Църквата в селото е „Света Богородица“.[1] Църквата „Възнесение Господне“ е от XVII век.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Дреново (Drenovo) е посочено като село с 32 домакинства и 127 жители българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Дрѣново има 450 жители, всички българи християни.[4]
В началото на XX век цялото селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дреново (Drenovo) има 536 българи екзархисти.[5]
Дреново е едно от ключовите села, оказали упорита съпротива на четите на сръбската въоръжена пропаганда, вилнееща из селата на Азот и Грохот. През 1907 година, при нападението на сръбски чети и гибелта на войводата на ВМОРО Стефан Вардарски, са изгорени 11 къщи в Дреново.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Дреново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Дреново (Drenovo) като българско християнско село.[8]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Дреново
Иван Тасков Трайков (1875/1876 – след 1943), македоно-одрински опълченец, служил във II картечна рота на V одринска дружина; на 29 март 1943 година, като жител на Велес, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[9][10]
- Починали в Дреново
- Стефан Вардарски (? – 1907), български революционер
- Щерю Влашето (? – 1907), български революционер от ВМОРО, родом от Крушево, четник при Стефан Вардарски[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Чашкарска парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
- ↑ Николовски, Дарко. Прилог кон проучувањата на поствизантиската уметност во Општина Чашка, Велешко // Патримониум Χ (15). Скопје, КАЛАМУС, 2017. с. 277. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184 – 185.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког, књига прва, Београд, 1996, с. 118.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 229.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 695.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 106.
| |||||||||||
