Направо към съдържанието

Другово

Другово
Другово
— село —
Църквата „Света Неделя“
Църквата „Света Неделя“
41.4833° с. ш. 20.9167° и. д.
Другово
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областДолна Копачка
Надм. височина700 m
Население1492 души (2002)
Пощенски код6261
Другово в Общомедия

Другово (на македонска литературна норма: Другово; на албански: Drugova) е село в Северна Македония, част от община Кичево.

Селото е разположено в областта Долна Копачка на левия бряг на река Треска (Голема) на три километра южно от град Кичево.

В XIX век Другово е албанско село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Другово (Drougovo) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 105 мюсюлмани.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Другово има 260 жители арнаути мохамедани.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Другово е чисто албанско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 60 къщи.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Другово като албанско село.[4]

Църквата „Света Неделя“ е осветена на 9 ноември 1996 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски. Живописта е дело на Бошко Попоски и Владо Димоски от Кичево. Иконостасът е на резбаря Сокол от Скопие, а иконостасните икони са иконописани от Мирослав Кръстески.[5]

На 5 остомври 1998 година в Другово е открита поща.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 1492 жители.[7]

Поглед към Другово с джамията
Националност Всичко
македонци 1250
албанци 108
турци 128
роми 1
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 3

От 1996 до 2013 година селото е център на община Другово.

Родени в Другово
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102 – 103.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 38. (на македонска литературна норма)
  4. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  5. Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 15 март 2014 г.
  6. Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 52.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 20 септември 2007 
  8. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.