Иван Врачев

Иван Врачев
български офицер и политик
Роден	20 януари 1921 г. Копривщица, Царство България
Починал	17 февруари 1994 г. София, България
Погребан	Копривщица, Република България
Учил във	Военна академия на Генералния щаб на Русия
Политика
Депутат
III НС   V НС   VII НС   VIII НС   IX НС

Иван Ганчев Врачев (Максим) е български партизанин, офицер (генерал-полковник) и политик от Българската комунистическа партия (БКП). През 1944 година е командир на Партизанска бригада „Георги Бенковски“, през 1960 – 1962 година е началник на Генералния щаб, а през 1973 – 1976 година – председател на Комитета по отдих и туризъм.

Биография

Иван Врачев е роден на 20 януари 1921 година в Копривщица. От 1938 година е член на Работническия младежки съюз, а от 1940 година – на БКП. От септември 1935 до септември 1941 г. работи като сарашки работник в работилницата на Сава Семерджиев. Секретар е на партийната организация на БКП в Етрополе. Между септември 1941 и декември 1942 г. отбива военната си служба в Общовойсковия конен полк в София. През 1942 година е арестуван за кратко. От ноември 1942 до август 1943 г. работи в ТПК „Богдан“. В периода 1943 – 1944 г. е партизанин и командир на Партизанска бригада „Георги Бенковски“. Първоначално е редови боец, а след това командир на отделение. От декември 1943 г. е командир на отряда до 9 септември 1944 г.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Врачев командва новосформираната гвардейска рота в Двадесет и седми пехотен чепински полк и е ранен при Крива паланка. През 1945 година (февруари-октомври) завършва курс за старши офицери при Военното училище „Васил Левски“. Служи като командир на курсантска рота във Военното училище (октомври 1945 – февруари 1947). През 1946 г. завършва гимназия в Копривщица като частен ученик.

От февруари 1947 г. до септември 1948 г. Иван Врачев е военен аташе в Белград. Командир на Осемнадесети пехотен етърски полк (септември-декември 1948), Десети пехотен родопски полк (декември 1948-март 1950) и Втора пехотна тракийска дивизия (6 март 1950 – януари 1951). От януари 1951 г. е командир на седемнадесета стрелкова родопска дивизия. Същата година изкарва 6-месечен курс във Военната академия. От юли до октомври 1952 е заместник-командващ на втора армия. Между 15 октомври 1952 и 10 януари 1953 г. е председател на Военния съвет на втора армия. На 10 януари 1953 г. е назначен за заместник-командващ на втора армия по строевата част. Командир на Втора армия (1953 – 1954). През 1956 година завършва Военната академия „Климент Ворошилов“ в Москва, след което е командващ Трета българска армия. От 1958 година е кандидат-член на Централния комитет (ЦК) на БКП. Между 1960 и 1962 година е началник на Генералния щаб на Българската народна армия.

От 1962 до 1966 година Иван Врачев е член на ЦК на БКП и първи заместник-министър на народната отбрана. Освен това е началник на Главното управление за подготовка на войските. От 1964 г. е генерал-полковник. На 26 ноември 1966 година се уволнява от армията. През 1967 – 1973 година е първи заместник-председател, а в периода 1973 – 1976 година е председател на Комитета за отдих и туризъм с ранг на министър в първото правителство на Станко Тодоров.

Между 1976 и 1990 г. е председател на Централния съвет на Съюза на българските автомобилисти и отново е кандидат-член на ЦК на БКП. Член е на Президиума на НС на ОФ.. През 1981 година получава званието „Герой на социалистическия труд“. Награден е с орден „Георги Димитров“, орден „За храброст“, IV ст., 2 клас, орден „Народна свобода 1941 – 1944“ – I ст. с мечове, орден „Народна република България“ – I и II ст.

Иван Врачев умира на 17 февруари 1994 година в София и е погребан в Копривщица.

Военни звания

• майор – 11 септември 1944
• подполковник – 9 септември 1945
• полковник – 9 септември 1948
• генерал-майор – 10 януари 1953
• генерал-лейтенант – 27 април 1958
• генерал-полковник – 3 септември 1964

Външни препратки

• Снимка на Иван Врачев, Държавна агенция „Архиви“, с. 3 Архив на оригинала от 2021-04-16 в Wayback Machine.