Четвероевангелие на цар Иван Александър

Четвероевангелие на цар Иван Александър
	Четвероевангелие на цар Иван Александър
	Страница от Четвероевангелието на цар Иван Александър с царските портрети
Автор	монах Симеон
Създаден	1355 – 1356 г.; България
Оригинален език	среднобългарски
Вид	илюстрован ръкопис
	Четвероевангелие на цар Иван Александър в Общомедия

Четвероевангелието на цар Иван Александър е илюстрован ръкопис на среднобългарски език, преписан през 1355 – 1356 г. от монаха Симеон за цар Иван Александър.

Съдържание на ръкописа

Преписвачът Симеон е оставил обширна бележка на лист 274б-275а.^[1] Книгата съдържа 268 пергаментови листа с текста на четирите евангелия. Украсена с 366 многоцветни миниатюри, тя е един от най-разкошните български писмени паметници. С изключение на царските портрети (лист 2б^{[неработеща препратка]}, лист 3а^{[неработеща препратка]}), илюстрациите ѝ наподобяват тези на гръцки ръкопис № 74 в Националната библиотека в Париж.^[2]

Царските портрети в началото на четвероевангелието са съпроводени от следните надписи:

Йоан Александър, в Христа Бога верен цар и самодръжец всем блъгаром и гръком;
Теодора, в Христа Бога вернаа и новопросвещеннаа [тоест „новопокръстена“] царица и самодръжица всем блъгаром и гръком;
Йоан Шишман цар, син великаго царя Йоана Александра;
Йоан Асен цар, син царев

История на ръкописа

След падането на Търново през 1393 година четвероевангелието е изнесено в Молдова, където бива откупено от молдовския владетел Александър Добрия (бележка на лист 5а^{[неработеща препратка]}). През 17 век то попада, вероятно като дар на молдавските князе, в светогорския манастир „Свети Павел“. През 1837 г. англичанинът барон Робърт Кързън посещава манастира и (по собствените му думи) го получава заедно с Видинското евангелие като подарък от игумена.^[3] Скъпоценният ръкопис остава притежание на семейството на Кързън до 1917 година, когато неговата дъщеря, баронеса Зауш, го дарява заедно с цялата му сбирка от книги на Британския музей в Лондон. Преместен е в Британската библиотека, при основаването ѝ през 1973 година.

Ръкописът е проучен за пръв път от Петър Гудев.^[4] През лятото на 1925 г. го изследва и Богдан Филов.

На 3 ноември 2017 г. Четвероевангелието на цар Иван Александър е включено в Международния регистър на ЮНЕСКО „Паметта на света“.^[5] През юли 2018 г. е отпечатано първото пълно фототипно издание на четвероевангелието.

Бележки

↑ Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 56.
↑ Лихачова, В. Д. Етюди по средновековно изкуство. С., 1986.
↑ Curzon, R. Visits to Monasteries in the Levant. London, 1850, 386; Куев, К. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. С., 1986, 258 – 260.
↑ Гудев, П. Български ръкописи в библиотеката на барон Zouche. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 7, 1892, 159 – 223.
↑ Нови български елементи в регистъра „Паметта на света“ на ЮНЕСКО // Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 17 ноември 2017 г. Посетен на 18 ноември 2017 г.

Вижте също

Литература

Богдан Филов, Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александра. Les miniatures de l’évangelie du roi Jean Alexandre à Londres. С. 1934 (Monumenta Artis Bulgariae, III).
Атанас Божков, Българска историческа живопис. Ч. I. С., 1972.
Максимилиан Киров, Миниатюрите в четвероевангелието от 1356 г. и епохата на цар Иван Александър. – Проблеми на изкуството, 1978, № 1, 40 – 44.
Людмила Живкова, Четвероевангелието на цар Иван Александър. С., 1980.
Попова, Т. За календара на Лондонското евангелие. – Старобългаристика, 16, 1992, № 4, 13 – 16.
Славова, Т. Четвероевангелието на цар Иван Александър: особености на превода. – Българска реч, 1996, № 2, 17 – 19.
Гардзанити, М., Альберти, А. Славянская версия греческого текста Евангелия: Евангелие Ивана Александра и правка перевода Священного писания. – Кирило-Методиевски студии, 17, 2007, 180 – 190.
Дограмаджиева, Е. История на богослужебния апарат в Четириевангелието на цар Иван Александър. – Старобългаристика, 31, 2007, № 3, 3 – 40

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Четвероевангелие на цар Иван Александър.

[1] Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 56.

[2] Лихачова, В. Д. Етюди по средновековно изкуство. С., 1986.

[3] Curzon, R. Visits to Monasteries in the Levant. London, 1850, 386; Куев, К. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. С., 1986, 258 – 260.

[4] Гудев, П. Български ръкописи в библиотеката на барон Zouche. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 7, 1892, 159 – 223.

[5] Нови български елементи в регистъра „Паметта на света“ на ЮНЕСКО // Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 17 ноември 2017 г. Посетен на 18 ноември 2017 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]