Море Линкълн (на английски: Lincoln Sea) е периферно море на Северния ледовит океан, разположено край северните брегове на Гренландия и североизточните брегове на остров Елсмиър. На юг чрез система от протоци (Смит, Кенеди и Робсън) и водни басейни (Нерс и Хол) се свързва с море Бафин на Северния ледовит океан. Северната му граница с останалата част на Северния ледовит океан се прекарва по линията от нос Колумбия (най-северната точка на остров Елсмиър) до нос Морис Джесъп (най-северната точка на Гренландия).[1] Море Линкълн е най-северното море на Земята.[2]
Дължина от запад на изток 450 km, ширина до 150 km, Площ 38 хил.km2. Средна дълбочина 289 m, максимална 592 m. Бреговете му са скалисти, силно разчленени от множество фиорди, в които се спускат ледници. Теченията са предимно с източно направление. Приливите са полуденонощни с височина до 0,8 m. И изключение на крайната му южна част, която за кратко през лятото се освобождава от ледена покривка, останалите му части целогодишно са покрити с дрейфуващи ледове с дебелина до 2,2 m. Море Линкълн е открито през 1871 г. от американската полярна експедиция ръководена от Чарлз Френсис Хол и е наименувано в чест на 16-ия американски президент Ейбрахам Линкълн.[2]