Натаниел Хоторн

Натаниел Хоторн Nathaniel Hawthorne
американски писател
Роден	4 юли 1804 г. Сейлъм, САЩ
Починал	19 май 1864 г. Плимът, САЩ
Погребан	САЩ
Религия	Унитарианство
Партия	Демократическа партия
Литература
Псевдоним	Monsieur de l’Aubépine
Жанрове	готическа литература, разказ, повест
Течение	Романтизъм
Известни творби	„Алената буква“
Семейство
Съпруга	София Хоторн
Деца	Джулиан Хоторн Роуз Хоторн Латроп
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Натаниел Хоторн в Общомедия

Натаниел Хоторн или Натаниъл Хоторн (на английски: Nathaniel Hawthorne, 1804 – 1864) е централна фигура на американския ренесанс.

Най-известните му произведения са „Алената буква“ (1850) и „Къщата със седемте кули“ (1851). Хоторн е сред първите американски писатели, които изследват дълбоките мотиви в поведението на героите си. Централна тема в творчеството му е чувството за вина, породено от конфликта между стремежа към лично щастие и ограниченията на обществените норми за поведение.

Биография и творчество

Натаниел Хоторн е роден на 4 юли 1804 г. в Салем, Масачузетс. Негов прадядо е участвал като съдия в печално известните процеси срещу вещиците в Салем (1692). Детството на Хоторн е самотно – живее само с овдовялата си майка, на която разчита до края на живота си за морална подкрепа и утешение. Хоторн завършва колежа Боудоан в щата Мейн (1821-24), където негов състудент е бъдещият 14-и президент на САЩ – Франклин Пърс.

От 1825 до 1836 г. Хоторн пише кратки материали за списания и вестници. Сред приятелите му е Джон О'Съливан, редактор на „Демократически преглед“. Първият роман на Хоторн, „Фаншоу“ е публикуван анонимно на разноски на автора през 1828. В него се разказва за студентския живот в един колеж. Този роман не се радва на интерес от читателската аудитория и писателят изгаря останалите непродадени бройки. Покрай издаването на „Фаншоу“ обаче Хоторн завързва приятелство със Самюел Гудрич от Бостън, издател на популярното „Американско списание за полезни и забавни знания“. Хоторн става сътрудник на списанието, като пише предимно разкази и книжки за деца. През 1837 г. са публикувани неговите „Приказки, разказани повторно“ – книга, високо оценена от Едгар Алън По.

София Пибоди (1809 – 1871)

През 1842 г. Хоторн се сприятелява с трансценденталистите от Конкорд – Ралф Уолдо Емерсън и Хенри Дейвид Торо. Но Хоторн изпитва недоверие към интелектуалците и артистите. Той смята, че трансценденталистите гледат прекалено оптимистично на живота и забравят, че човешката природа има и своите тъмни страни. През 1842 Хоторн се жени за София Пибоди – активна участничка в трансценденталисткото движение. Поради растящото семейство и невъзможността да изкарва прехраната си като писател, Хоторн започва работа като чиновник към пристанището на Салем. След три години е уволнен. „Мразя този град“ казва Хоторн за Салем, „мразя да излизам по улиците му и да се срещам с хората му“.

Портрет на Хоторн от Матю Брейди, ок. 1860 – 1864

През 1850 г. Хоторн публикува „Алената буква“ – изключително популярен и до днес роман за тайната любов на Естер с преподобния Артър и детето от грешната им връзка. Действието се развива в края на XVII век, когато пуританизмът в Америка е в разцвета си. Строгото пуританско общество осъжда на изолация съгрешилата Естер. Младата жена е принудена да носи алена буква „П“ (прелюбодейка), пришита върху роклята на гърдите ѝ. Естер обаче приема унижението си с достойнство. Тя живее скромно, възпитава дъщеря си в християнски добродетели и помага на бедните и болните. С годините значението на позорната буква се заличава от съзнанието на съгражданите ѝ, дъщерята се омъжва за европейски благородник, а възрастната Естер е уважавана и търсена за съвет от млади и стари. Днес образът на Естер се счита за първия образ на феминистка – класически пример на сексуално независима жена и смела алтернатива на Ана Каренина. Влиянието на „Алената буква“ се усеща в редица по-късни произведения от американски автори, като например „Портрет на една дама“ на Хенри Джеймс, „Пробуждането“ на Кейт Шопен, „Както лежах и умирах“ (As I Lay Dying) на Уилям Фокнър.

На следващата година след публикуването на „Алената буква“ излиза и „Къщата със седемте фронтона“ (The House of the Seven Gables). В основата на историята, разказана в нея, е легендата за проклятието, отправено към рода на самия Хоторн от една жена, осъдена на смърт като вещица по време на съдебните процеси в Салем от края на 17 век. Проклятието носи нещастия на обитателите на голямата къща. Накрая един от потомците на убитата жена се оженва за младо момиче от прокълнатия род и така слага край на наследствения грях.

Междувременно Хоторн завързва близко приятелство с Херман Мелвил, който му посвещава романа си „Моби Дик“. Хоторн вече е охладнял към приятелите си трансценденталисти. Той лично е прекарал известно време в утопична комуна и през 1852 г. публикува „Романс за Блайдейл“ – силно критична картина на живота в комуната. Образите в този роман са базирани на исторически лица. Чрез тях Хоторн убедително разкрива неизбежните дефекти на всяко утопично общество.

През 1853 г. Франклин Пърс става президент на САЩ. Хоторн, който е написал кампанийната му биография, е назначен за консул в Ливърпул, Англия. Той остава в Ливърпул четири години, след което прекарва още година и половина в Италия. Там написва „Мраморният елен“ (1860) – история на един конфликт между невинност и виновност. Това е последният му завършен роман.

Хоторн се завръща в родината и умира на 19 май 1864 г. по време на планински поход с приятеля си Франклин Пърс. След смъртта му неговата съпруга редактира и издава записките му. В съвременните издания на тези записки са възстановени всички променени от нея пасажи и са добавени всички пропуснати.

Избрана библиография

Митът за цар Мидас, илюстрация на Уолтър Крейн към изданието от 1893 г. на сборникаA Wonder-Book for Girls and Boys

Романи

• Fanshawe (публикуван анонимно, 1828)
• The Scarlet Letter (1850)
  Алената буква, изд.: „Народна култура“, София (1984), прев. Стоянка Ангелова
  Алената буква, изд.: ИК „Хермес“, Пловдив (2017), прев. Валентина Рашева-Джейвънс
• The House of the Seven Gables (1851)
  'Къщата със седемте кули', изд.: „Народна младеж“, София (1974), прев. Григор Павлов
• The Blithedale Romance (1852)
• The Marble Faun: Or, The Romance of Monte Beni (1860) (публикуван през същата година в Обединеното кралство под заглавието Transformation: Or, The Romance of Monte Beni)
• The Dolliver Romance (1863) (незавършен)
• Septimus Felton; or, the Elixir of Life (незавършен, публикуван в Atlantic Monthly, 1872)
• Doctor Grimshawe's Secret: A Romance (незавършен, издаден с предговор и бележки на сина му Джулиан Хоторн, 1882)

Сборници с разкази

• Twice-Told Tales (1837)
• Grandfather's Chair (1840)
• Mosses from an Old Manse (1846)
• A Wonder-Book for Girls and Boys (1851)
• The Snow-Image, and Other Twice-Told Tales (1852)
• Tanglewood Tales (1853)
• The Dolliver Romance and Other Pieces (1876)
• The Great Stone Face and Other Tales of the White Mountains (1889)
  Голямото каменно лице, изд.: „Отечество“, София (1983), прев. Весела Кацарова
• Twenty Days with Julian & Little Bunny (подготвен за печат през 1851, издаден през 1904)

Посмъртно

• The Popular Tales of Nathaniel Hawthorne (1971)
• Tales and Sketches (1982)
  Пророчески портрети, изд.: ИК „Изток-Запад“, София (2017), прев. Весела Кацарова

Източници

• ((en)) Биография и библиография във „Fantasticfiction“

Външни препратки

• ((en)) Натаниел Хоторн (1804 – 1864), от Елдрич Прес Архив на оригинала от 2003-12-05 в Wayback Machine.
• ((en)) Натаниел Хоторн в Салем
• ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Натаниел Хоторн, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
• Произведения на Натаниел Хоторн в проекта Гутенберг
• Произведения на Натаниел Хоторн в Моята библиотека