Национален археологически институт с музей

Национален археологически институт с музей — БАН
Музеи в България
Сградата на музея в София
Местоположение	София, България
Тематика	археология, история
Основан	1892 г.
Обект на БТС	68
Работно време
Лятно работно време	май – октомври 10:00 – 18:00 ч. (почивни дни: няма)
Зимно работно време	ноември – април 10:00 – 17:00 ч. (почивни дни: понеделник)
Допълнителна информация
Директор	доц. д-р Христо Попов
Адрес	ул. „Съборна“ 2
Телефон	Дир.: (02) 986 76 52 тел. централа: (02) 988 24 06 факс: (02) 988 24 05
Сайт	www.naim.bg
Местоположение в София42.696331, 23.324564
Национален археологически институт с музей — БАН в Общомедия

Националният археологически институт с музей (НАИМ) е български научноизследователски институт със седалище в София, част от структурата на Българската академия на науките (БАН). Създаден е през 1948 г. Тогава се обедивяват две организации – Археологическият институт и Археологическият музей. Археологическият музей е най-старият в България, съществуващ официално от 1892 г. (ДВ бр. 33/12.02.1893). Помещават се в сградата на бившата Буюк джамия (построена през 1474 г.), ул. „Съборна“ № 2. Институтът е създаден през 1921 г. с указ на Цар Борис III (ДВ бр. 83/15.07.1921).

Националният археологически музей през 2015 г.

Институтът извършва археологически изследвания на територията на България. Към 2012 г. научният му състав включва 67 души.

През 2004 година в института се работи по 45 научни проекта, като 21 са финансирани от държавната субсидия на БАН, 18 – от чуждестранни източници, 3 – от Националния фонд за научни изследвания.

Музеят е основан като самостоятелна институция през 1893 г. Тогава той се е наричал Народен музей, а директорът му е бил чехът Вацлав Добруски. Седалището на новосъздадената институция в бившата Буюк джамия, мястото където преди това се е помещавала Народната библиотека (1880 – 1893 г.).

Официално музеят е открит през 1905 г. Тогава всички археологически находки са поместени там. Няколкото допълнителни зали и административни сгради към музея са създадени през следващите години. При изграждането им е запазена външният облик на сградата — градеж от стар камък.

Музеят има пет изложбени зали: Централна зала, Праистория, Средновековие, зала Трезор и специална временна изложба. Управлява се от БАН. Музеят към Националния археологически институт притежава най-богатата нумизматична колекция в страната с над 300 хил. броя монети.

История на музейната сграда

НАИМ-БАН се помещава в спасената от българската държава от саморазрушаване някогашна Буюк (голямата) джамия от ХV век. Името ѝ е било „Коджа Махмуд паша джамиси“ (Джамията на великия Махмуд паша) – великият везир на султан Мурад II (1421 – 1451 г.), който през 1451 г. става бейлербей на Румелия (европейските владения на османците), премества главния им град от Одрин в София. Същата година Махмуд паша поръчва строежа на джамията. Тя се 43 години и е завършена двадесет години след смъртта му през 1494 г. Архитектурно е от типа ниско куполни джамии. Има девет ниски секторни купола. Освобождението на София от русите я заварва с паднало минаре, отдавна порутена и изоставена.

Когато митрополит Климент е министър-председател, трупата „Сълза и смях“ иска да направи театъра си в нея, митрополитът отказва с думите: „Аз от храм, па и да е на Мохамеда бил, карагьозчиница не пускам да се прави!“ и тя е дадена на Публичната библиотека, официално открита през 1880 г. и преместена оттам през 1885 г. Към нея се обособява музейна сбирка, превърнала се в музеен отдел. В периода 1900 – 1905 г. Археологическият музей се установява окончателно в ремонтираната сграда.

През 1938 – 1940 г. е създадена нова сграда, в която обаче се помещава Народната банка, а за музея са отредени две етажа в две от крилата ѝ, свързани с бившата джамия, отново ремонтирана. Старинната сграда с експозицията на музея е ударена от бомба при англо-американските бомбардировки на София в 1944 г., след което отваря врати чак през 1948 г. Пълен ремонт на сградата започва 45 години по-късно, през 1993 – 1994 г., чийто последен етап се извършва през периода 2003 – 2005 г.

Археологическият музей в София съхранява една от най-богатите археологически колекции на Балканския полуостров. Обектът е 3-тата най-стара запазена до корниз вековна сграда в централната част на град София, отстъпвайки единствено на разположената наблизо ротонда „Свети Георги“ (IV век) и на традиционния исторически катедрален храм на града „Света София“ (IV-VI век). Направените на два пъти археологически разкопки разкриват културни напластявания от няколко епохи.

Структура на института

Към 2012 година НАИМ-БАН включва следните подразделения и лаборатория за анализи, консервация и реставрация:

Научни звена

• Секция за праистория
• Секция за тракийска археология
• Секция за антична археология
• Секция за средновековна археология
• Секция за нумизматика и епиграфика
• Проблемна група за интердисциплинарни изследвания
• Филиал в Шумен
• Филиал във Велико Търново
• Археологически музей
  • Отдел Експозиции
  • Отдел Фондове

Специализирани звена

Част от специализираните звена са:

• Редакционно-издателска група
• Научен архив
• Административни звена

История на института

Археологическият музей до 1948 г.

Археологическият музей е създаден през 1892 г., когато основаният през 1879 г. Отдел за ценности е отделен от структурата на Народната библиотека. Първоначално музеят се нарича Народен музей и включва 3 сбирки – Старовековна, Нумизматична и Етнографска. Музеят е настанен в сградата на Буюк джамия в София, където се намира и до днес. Музеят е тържествено открит за публиката на 18 май 1905 г. лично от княз Фердинанд I и министъра на просвещението д-р Иван Шишманов. През 1906 г. етнографската сбирка е отделена в днешния Етнографски институт с музей.

Сградата на Народния музей, ок. 1920 г.

През 1909 година музеят е преименуван на Народен археологически музей, като са му възложени функции по съхранение на паметниците на културата и са обособени два нови отдела – Средновековен и Художествен. През 1911 година е създаден и Праисторически отдел. През 1921 г. експозицията е основно преустроена, а от 1928 г. започват да се организират временни тематични изложби. В края на 1930-те години откъм БНБ за административни нужди са пристроени две крила и експозицията отново е преустроена, като изложени остават само по-интересните обекти.

Сградата на музея е частично засегната от британско-американските бомбардировки през зимата на 1944 г., когато изгаря част от библиотеката и музейната документация. През 1948 г. Художественият отдел е отделен от музея и е създадена днешната Национална художествена галерия, а друга част от колекцията от икони е прехвърлена в Криптата през 1960-те години.

Директори на Археологическия музей

• 1893 – 1910: Вацлав Добруски
• 1910 – 1920: Богдан Филов
• 1920 – 1928: Андрей Протич
• 1928 – 1929: Гаврил Кацаров
• 1929 – 1938: Рафаил Попов
• 1938 – 1944: Иван Велков
• 1944 – 1949: Никола Мавродинов
• 1949 – 1951: Димитър П. Димитров

Български археологически институт

Българският археологически институт е частен научноизследователски институт, основан през ноември 1920 г., след продължително публично обсъждане. Той е създаден по западно-европейски модел, като правоприемник на Българското археологическо дружество (основано 1901 г.). За негов пръв директор с най-много гласове е избран д-р Богдан Филов, (бивш директор на Народния музей и професор по археология в СУ), а за членове на УС – проф. Гаврил Кацаров, проф. Йордан Иванов, д-р Рафаил Попов и проф. Васил Златарски. Сред учредителите личат също имената на наши видни учени и общественици, като проф. Анастас Иширков, Стоян Романски, Иван Шишманов, Георги Баласчев, проф. Стефан Бобчев, Александър Теодоров-Балан, Никола Мушмов, братята Херменгилд и Карел Шкорпил, Васил Аврамов, Иван Буров, проф. Янаки Моллов, и др. Законът за Българския археологически институт излиза на 16 юли 1921 г. („Държавен вестник“, бр. 83), одобрен от Народното събрание.

Сградата на Института на ул. „Раковска“ № 139, 1933 г.

Институтът е финансиран ежегодно с държавна субсидия от Министерство на просвещението, и от редица частни спонсори и новоучредени дарителски фондове. В началото на 20-те години на ХХ век, БАИ закупува за нуждите си една малка къща на ул. „Раковски“ № 139, която е тържествено осветена в присъствието на видни учени и интелектуалци през 1926 г.

В следващите двадесетина години Институтът и неговите членове провеждат активна изследователска, проучвателска и издателска дейност. До 1942 г. БАИ публикува над 25 собствени издания, от които и 13 тома на „Известия“-та на института. Осъществени са връзки и книгообмен със стотици научни институти, университети и библиотеки по Европа и света. Оформена и изградена е нарочна Библиотека на БАИ, с над 20 хил. тома книги, като в нея са включени и личните библиотеки на повечето членове на УС.

Директори на Българския археологически институт

• 1920 – 1940: проф. Богдан Филов
• 1940 – 1947: проф. Гаврил Кацаров
• 1947 – 1949: акад. Кръстю Миятев

Археологическият институт с музей след 1948 г.

През 1948 г., в хода на реформирането на БАН по съветски модел, Археологическият музей и Българският археологически институт са обединени, имотите им са национализирани, и е образуван нов – Археологически институт с музей (АИМ), подразделение, добавка като 32-рия институт към Академията на НРБ.

С основаването през 1952 г. на специализирана служба за защита на паметниците на културата към Комитета за изкуство и култура – днешния Национален институт за паметниците на културата, административният контрол, консервацията и реставрацията на паметниците са прехвърлени върху нея и АИМ продължава да се занимава главно с научноизследователска дейност.

През 1974 година са създадени филиалите на Археологическия институт във Велико Търново и Шумен.

Директори на Археологическия институт с музей

• 1949 – 1963: акад. Кръстю Миятев
• 1963 – 1970: акад. Димитър П. Димитров
• 1971 – 1978: проф. Дойно Дойнов
• 1978 – 1986: акад. Димитър Ангелов
• 1989 – 1992: проф. Велизар Велков
• 1992 – 1993: проф. Димитър Овчаров
• 1993 – 2003: проф. Йорданка Юрукова
• 2003 – 2007: акад. Васил Николов

Директори на Националния археологически институт с музей

68. Национален археологически институт с музей

• 2007 – 2008: проф. Рашо Рашев
• 2008 – 2010: доц. Маргарита Ваклинова
• 2010 – 2018: доц. Людмил Вагалински
• 2018 – : доц. Христо Попов

Периодични издания

• Списание Археология (излиза от 1959)
• Археологически открития и разкопки (ежегодна книжка, от ~1974)

Поредици:

• Известия на Археологическия институт (излиза от 1921)
• Годишник на Археологическия музей (излиза от 1906)
• Разкопки и проучвания (излиза от 1948)
• Интердисциплинарни изследвания (излиза от 1979)
• Нумизматика, сфрагистика и епиграфика (излиза от 1970, под различни имена)
• Сборник Плиска-Преслав
• Сборник Преслав
• Проблеми на прабългарската история и култура
• Приноси към българската средновековна археология
• Царевград Търнов
• Studia praehistorica

Източници

• С.Георгиева, В. Велков, Библиография на българската археология (1879 – 1966), С. 1974
• Иван Венедиков, Познайте ги по делата им. Българската интелигенция в моите спомени. Ч. I. С., 1993
• Васил Николов /ред./, Национален Археологически музей. 100 години от откриването на първата експозиция, 18.05.1905 – 18.05.2005. София 2005

Външни препратки

• Официален сайт
• Друг нов сайт – виртуално посещение на НАИМ, с видео Архив на оригинала от 2010-05-12 в Wayback Machine.
• Кратка история на Национален археологически музей от проф. д-р Васил Николов Архив на оригинала от 2008-03-29 в Wayback Machine.
• Стари фотографии на Археологическия музей
• Основатели и първи членове на АИМ
• Археологически музей София Архив на оригинала от 2017-09-05 в Wayback Machine.
• „Водач за Народния Музей в София“, София, 1923 година