Тополовград (община)
| Община Тополовград | |
 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Хасково |
| Площ | 710.88 km² |
| Население | 10 989 души |
| Адм. център | Тополовград |
| Брой селища | 21 |
| Сайт | topolovgrad.net |
| Управление | |
| Кмет | Божин Божинов (ИТН; 2011) |
| Общ. съвет | 13 съветници |
.png) | |
Община Тополовград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината е разположена в североизточната част на област Хасково. С площта си от 710,877 km2 заема 3-то място сред 11-те общини на областта, което съставлява 12,84% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на юг – община Свиленград;
- на югозапад – община Харманли;
- на запад – община Гълъбово, област Стара Загора;
- на северозапад – община Раднево, област Стара Загора;
- на север – община Тунджа, област Ямбол;
- на североизток и изток – община Елхово, област Ямбол;
- на югоизток – Турция.
Природни ресурси
[редактиране | редактиране на кода]Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински, като територията ѝ основно заема северните, североизточните и източните разклонения на планината Сакар. На границата с община Свиленград се издига най-високата точка на планината и на цялата община Тополовград – връх Вишеград 856,1 m.
В крайния североизточен ъгъл на общината се простира югозападната, най-ниска част на Елховското поле.
Районът източно от долината на река Тунджа (землището на село Срем) се заема от крайните западни, най-ниски части на Дервентските възвишения с максимална височина в пределите на общината 253,7 m н.в.
Най-ниската точка на община Тополовград се намира източно от село Присадец, на границата с Турция, в коритото на река Тунджа – 54 m н.в.
Води
[редактиране | редактиране на кода]По източната и югоизточната граница на общината (частично в нейна територия) протича около 45 km от долното течение на река Тунджа. Тя навлиза в общината североизточно от село Княжево и тече на юг-югозапад през югозападната част на Елховското поле. След село Княжево тя навлиза в дългия 8 km и живописен Сремски пролом между Сакар планина на запад и Дервентските възвишения на изток. Той е тесен, 100 – 200 m, със стръмни и голи склонове, с каменисто и неравно корито на реката. Между селата Срем и Устрем има малко уширение от 0,8 – 1 km, след което до напускането си на България долината ѝ става пак тясна с обезлесени склонове и на места почти каньоновидна.
Североизточно от село Княжево в нея отдясно се влива Синаповска река (50 km), цялото течение на която преминава по територията на община Тополовград. Тя извира под името Голямата река на 574 m н.в. в Сакар планина, на 3 km северно от връх Вишеград. До село Доброселец протича в тясна долина, в началото на северозапад, а след това на североизток. След устието на левия си приток Смесената река се нарича Синаповска река. След селото реката рязко сменя посоката си на изток и югоизток и протича между северните разклонения на Сакар планина на юг и Манастирските възвишения на север. В този участък долината ѝ значително се разширява и е с асиметричен профил – с по-стръмни десни (южни) склонове. След село Синапово навлиза в югозападната част на Елховското поле и си влива отдясно в река Тунджа на 96 m н.в., на 1 км североизточно от село Княжево. Площта на водосборния ѝ басейн е 871 km2, което представлява 10,33 % от водосборния басейн на Тунджа.
В западната част на общината, през селата Орлов дол и Владимирово протича горното течение на река Соколица (ляв приток на Сазлийка, от басейна на Марица). Тя води началото си под името Сакарско дере на 713 m н.в. в южното подножиена връх Боговец (738 m) в планината Сакар. До село Орлов дол долината ѝ е дълбока и ориентирана на север, всечена в младолевантийска акумулационна повърхнина. След това завива на запад, протича в широка долина с малък надлъжен наклон и западно от село Владимирово напуска пределите на общината.
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Общината се състои от 21 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
| Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
| Българска поляна | 139 | 45,692 | Каур алан | Радовец | 547 | 44,661 | Татар кьой, Константиново |
| Владимирово | 20 | 10,073 | Хадър | Сакарци | 8 | 17,105 | Крушево |
| Доброселец | 90 | 17,683 | Явуз дере | Светлина | 77 | 30,359 | Шевкуларе |
| Каменна река | 31 | 23,094 | Каялъ дере | Синапово | 381 | 43,947 | Синаплии |
| Капитан Петко войвода | 84 | 22,642 | Дуганово | Срем | 360 | 36,305 | |
| Княжево | 247 | 24,840 | Шахлии | Тополовград | 4622 | 96,815 | Каваклии |
| Мрамор | 277 | 27,226 | Ново село | Устрем | 747 | 58,015 | Вакъф, Ваково |
| Орешник | 414 | 33,339 | Козлуджа | Филипово | 12 | 14,857 | Хамидие |
| Орлов дол | 354 | 60,100 | Минечево, Стъклево | Хлябово | 497 | 52,666 | Гердеме |
| Планиново | 11 | 20,457 | Крумово | Чукарово | 17 | 15,303 | Чукур кьой |
| Присадец | 6 | 15,698 | Армутлар | ОБЩО | 8941 | 710,877 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- Приказ № 19/обн. 18.12.1882 г. преименува с. Хадър на с. Владимирово.
- Указ № 161/обн. 30.03.1889 г. признава н.м. Крумово за отделно населено място – с. Крумово.
- Указ № 341/обн. 10.07.1899 г. преименува с. Татар кьой на с. Константиново.
- Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. преименува:
- – с. Каур алан на с. Българска поляна;
- – с. Шевкуларе на с. Светлина;
- – с. Минечево на с. Стъклево;
- – с. Гердеме на с. Хлябово.
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. преименува:
- – с. Явуз дере на с. Доброселец;
- – с. Каялъ дере на с. Каменна река;
- – с. Шахлии на с. Княжево;
- – с. Козлуджа на с. Орешник;
- – с. Стъклево на с. Орлов дол;
- – с. Армутлар на с. Присадец;
- – с. Синаплии на с. Синапово;
- – с. Вакъф (Ваково) на с. Устрем;
- – с. Хамидие (Татар кьой) на с. Филипово;
- – с. Чукур кьой на с. Чукарово.
- МЗ № 3008/обн. 01.09.1934 г. преименува гр. Каваклии на гр. Тополовград.
- Указ № 3/обн. 11 януари 1950 г. преименува:
- Указ № 2902/обн. 29.12.1989 г. преименува с. Дуганово на с. Капитан Петко войвода.
Принадлежност и спорове
[редактиране | редактиране на кода]До 1987 г. общината е част от Ямболски окръг. С Указ № 2704, обн. ДВ бр. 67/28.08.1987 г. община Тополовград преминава в границите на област Хасково. Въпреки че вече е част от друга област, тя е в Съдебен район Ямбол. [2]
През 2002 г. се провежда местен референдум с въпрос за отделяне на община Тополовград от област Хасково по решение на Тополовградския общински съвет, въпреки че то е спряно от областния управител на Хасково Георги Зарчев. Гласуват 47 % от имащите право, всички „за“ отделянето от област Хасково. Резултатът не е признат, защото по закон се изисква да са гласували повече от 50 %. Заповедта на областния управител на Хасково за спирането на решението на Общинския съвет за провеждането на референдума е обжалвана в Ямболския окръжен съд, но той я потвържда и постановява разходите да бъдат възстановени в местния бюджет. Изразходените 5000 лв. са платени лично от кмета на Тополовград Данчо Трифонов. [3]
През 2021 г. гражданско сдружение „Родолюбие“ от с. Устрем изпраща протестно писмо до министър-председателя Бойко Борисов, областния управител на Хасково, кметовете на Тополовград и Хасково и председателя на местния общинския съвет в Тополовград срещу „дискриминационното отношение на областните институции към община Тополовград по отношение на отпуснатите средства от правителството за област Хасково и разпределението им по общини“. В писмото се посочва, че „с ПМС от 15 декември 2020 г. правителството е отпуснало 20 889 000 лева за област Хасково, но от тях няма предвидени за Тополовград. Пътищата в община Тополовград са разбити и са предпоставка за катастрофи и произшествия, за разлика от съседните общини Тунджа и Елхово, където са асфалтирани.“ Отново се отправя искане за провеждане на общински референдум за отделяне от област Хасково и преминаване към друга област – Ямбол или Стара Загора. Посочват се аргументи: „Разстоянието от Тополовград до Хасково е 86 км, а до Ямбол – 55 км. Освен това пътят до Хасково е през Сакар планина и през зимата е непроходим, което затруднява най-вече транспортирането на тежко болни или родилки до областното здравно заведение.“ [2],[3]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините: [4]
| Година на преброяване |
Численост |
| 1934 | 28 825 |
| 1946 | 31 380 |
| 1956 | 32 238 |
| 1965 | 28 020 |
| 1975 | 23 910 |
| 1985 | 21 145 |
| 1992 | 19 075 |
| 2001 | 15 414 |
| 2011 | 11 681 |
| 2021 | 8941 |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[5]
| Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
| Общо | 11 681 | 10 049 | 27 | 982 | 41 | 30 | 552 | 100,00 | 86,02 | 0,23 | 8,40 | 0,35 | 0,25 | 4,72 |
| Тополовград | 5588 | 5013 | 4 | 369 | 12 | 11 | 179 | Тополовград | 89,71 | 0,07 | 6,60 | 0,21 | 0,19 | 3,20 |
| Българска поляна | 189 | 160 | 0 | 29 | 0 | 0 | 0 | Българска поляна | 84,65 | 0,00 | 15,34 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Владимирово | 35 | 34 | 0 | 0 | 0 | Владимирово | 97,14 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | ||||
| Доброселец | 138 | 103 | 0 | 30 | 1 | Доброселец | 74,63 | 0,00 | 21,73 | 0,72 | ||||
| Каменна река | 91 | 91 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Каменна река | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Капитан Петко войвода | 151 | 48 | 0 | 0 | 0 | 0 | 103 | Капитан Петко войвода | 31,78 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 68,21 |
| Княжево | 357 | 284 | 6 | 20 | 10 | 3 | 34 | Княжево | 79,55 | 1,68 | 5,60 | 2,80 | 0,84 | 9,52 |
| Мрамор | 427 | 376 | 38 | 6 | 6 | Мрамор | 88,05 | 8,89 | 1,40 | 1,40 | ||||
| Орешник | 577 | 521 | 0 | 51 | 2 | Орешник | 90,29 | 0,00 | 8,83 | 0,34 | ||||
| Орлов дол | 485 | 344 | 3 | 136 | 0 | 0 | 2 | Орлов дол | 70.92 | 0,61 | 28,04 | 0,00 | 0,00 | 0,41 |
| Планиново | 38 | 31 | 0 | 6 | 0 | Планиново | 81,57 | 0,00 | 15,78 | 0,00 | ||||
| Присадец | 9 | 9 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Присадец | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Радовец | 718 | 650 | 55 | 5 | 5 | Радовец | 90,52 | 7,66 | 0,69 | 0,69 | ||||
| Сакарци | 11 | 11 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Сакарци | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Светлина | 152 | 148 | 3 | 0 | 0 | Светлина | 97,36 | 1,97 | 0,00 | 0,00 | ||||
| Синапово | 537 | 351 | 0 | 18 | 167 | Синапово | 65,36 | 0,00 | 3,35 | 31,09 | ||||
| Срем | 459 | 409 | 4 | 27 | 18 | Срем | 89,10 | 0,87 | 5,88 | 3,92 | ||||
| Устрем | 999 | 814 | 5 | 139 | 31 | Устрем | 81,48 | 0,50 | 13,91 | 3,10 | ||||
| Филипово | 14 | 14 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Филипово | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Хлябово | 656 | 591 | 0 | 61 | 1 | Хлябово | 90,09 | 0,00 | 9,29 | 0,15 | ||||
| Чукарово | 50 | 47 | 0 | 0 | 0 | 3 | Чукарово | 94,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 6,00 | |
Вероизповедания
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.: [6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 11 681 | 100,00 |
| Православие | 8725 | 74,69 |
| Католицизъм | 54 | 0,46 |
| Протестантство | 66 | 0,56 |
| Ислям | 27 | 0,23 |
| Друго | 11 | 0,09 |
| Нямат | 366 | 3,13 |
| Не се самоопределят | 439 | 3,75 |
| Непоказано | 1993 | 17,06 |
Политика
[редактиране | редактиране на кода]Общински съвет
[редактиране | редактиране на кода]Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[7][8][9][10][11]
Кметства
[редактиране | редактиране на кода]Резултати от местните избори за кметове на кметства, според листата на излъчване:[12][13][14][8][9][10][11]
| Партия, коалиция или инициативен комитет | 2003 | 2007 | 2011 | 2015 | 2019 |
|---|---|---|---|---|---|
| Общ брой на кметствата | 9 | 7 | 8 | 11 | 6 |
| ГЕРБ | 2 | 3 | 3 | ||
| Възраждане | 1 | ||||
| БСП за България | 1 | ||||
| Съюз на демократичните сили | 1 | 1 | |||
| Коалиция „Възраждане“ | 4 | ||||
| Коалиция „ЗА община Тополовград“ | 4 | ||||
| Единна народна партия | 3 | ||||
| Коалиция „За възраждане на община Тополовград“ | 2 | ||||
| Ред, законност и справедливост | 1 | ||||
| Коалиция „ГЕРБ – ВМРО“ (ГЕРБ, ВМРО – Българско национално движение) | 3 | ||||
| Коалиция „Заедно за община Тополовград“ (Съюз на демократичните сили, Национално движение „Симеон Втори“, Демократи за силна България, Български земеделски народен съюз - Народен съюз (ЗНС)) |
2 | ||||
| Коалиция „БСП – БСД“ (Българска социалистическа партия, Българска социалдемокрация) | 1 | ||||
| Зелена партия | 1 | ||||
| Българска социалистическа партия | 4 | ||||
| Българска социалдемокрация | 1 | ||||
| Национално движение „Симеон Втори“ | 1 | ||||
| Български земеделски народен съюз - Народен съюз | 1 | ||||
| Инициативен комитет | 1 |
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През общината преминават частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 140,4 km:
- участък от 36,5 km от Републикански път II-76 (от km 1,6 до km 38,1);
- последният участък от 33,5 km от Републикански път III-559 (от km 3,3 до km 36,8);
- началният участък от 32,8 km от Републикански път III-761 (от km 0 до km 32,8);
- последният участък от 13,6 km от Републикански път III-5505 (от km 3,2 до km 16,8);
- началният участък от 9,3 km от Републикански път III-7602 (от km 0 до km 9,3);
- началният участък от 14,7 km от Републикански път III-7612 (от km 0 до km 14,7).
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-65. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-66. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-77. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-78. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ а б Тополовград отново иска да се върне в област Ямбол? Архив на оригинала от 2022-10-01 в Wayback Machine., Делник, Ямбол, 18.02.2021 г.
- ↑ а б Отново повдигнаха въпроса за връщане на Тополовград към Ямбол, Radio TV 999, 19.02.2021.
- ↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 2 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 15 декември 2019.
- ↑ а б „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Тополовград“ // results.cik.bg. Посетен на 15 декември 2019.
- ↑ а б „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Тополовград“ // results.cik.bg. Посетен на 15 декември 2019.
- ↑ а б „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Тополовград“ // results.cik.bg. Посетен на 15 декември 2019.
- ↑ а б „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Тополовград“ // results.cik.bg. Посетен на 15 декември 2019.
- ↑ „Резултати от обработените в ОИК протоколи избрали кмет на кметство - I тур“ // mi2003.cik.bg. Посетен на 1 януари 2021.[неработеща препратка]
- ↑ „Резултати от обработените в ОИК протоколи избрали кмет на кметство - II тур“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2019-07-26. Посетен на 1 януари 2021.
- ↑ „Резултати от обработените в ОИК протоколи избрали кмет на кметство - II тур“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2019-07-08. Посетен на 1 януари 2021.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно община Тополовград- ((bg)) Официален сайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
| ||||||||||
| |||||
