Петер Рюмкорф
| Петер Рюмкорф Peter Rühmkorf | |
 Петер Рюмкорф през 2004 г. | |
| Роден | 25 октомври 1929 г. |
|---|---|
| Починал | 8 юни 2008 г. Розебург, Шлезвиг-Холщайн, Германия |
| Професия | писател |
| Националност |  Германия |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Петер Рюмкорф в Общомедия | |
Петер Рюмкорф (на немски: Peter Rühmkorf) е германски литературен критик, поет, есеист, белетрист, драматург, публицист, пародист, автор на песни.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Дортмунд в семейство на пътуващ кукловод. Мобилизиран е в трудови войски на фронта през 1944 г.
След края на Втората световна война прави първи опити като автор на шлагерни текстове и агитационни песни, а деветнадесетгодишен издава списанието „Пестбойле“. След като полага матура, изучава педагогика, история на изкуството, германистика и психология в Хамбург.
Творчески път
[редактиране | редактиране на кода]Първата си стихосбирка „Гореща лирика“ публикува в съавторство с Вернер Ригел (1956). Тези поети са смятани за основатели на литературното направление „финизъм“, което се самовъзприема като край на всички „-изми“ и последна възможност за литературно въздействие върху обществото.
Поезията на Рюмкорф е изпълнена от провокативно остроумие, но и от песимистични настроения. Неговите често пародийни стихове са събрани в първата му самостоятелна книга „Земни удоволствия в g“ (1959). От 1961 г. поетът е член на Съюза на немските писатели.
През 1962 г. публикува книгата си „Фокуси. 50 стихотворения наред с ръководство за противодействие“, която намира широк отзвук сред читателите. В 1963 г. става член на Свободната академия на изкуствата в Хамбург, а от 1972 г. е член на ПЕН центъра на ФРГ. През 1969 г. е гост-лектор по модерна немска литература в университета на Остин, Тексас.
Следващата му стихосбирка е „Феникс – напред!“ (1977). В 1977 г. става член на Немската академия за език и литература в Дармщат, а в 1987 г. – на Берлинската академия на изкуствата. През 1979 г. излиза поетическата му книга „Срок на годност до края на 1999“. Своя читателска публика намират и стихосбирките му „Освен любовта нищо друго“[1] (1986) и „Когато – но тогава“ (1999).
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- 1958: „Награда Хуго Якоби“
- 1964: Stipendiat der Deutschen Akademie Rom Villa Massimo
- 1976: Stadtschreiber von Bergen
- 1976: „Награда Йохан Хайнрих Мерк“ за есеистика
- 1979: „Награда Ерих Кестнер“
- 1979: „Награда Анете фон Дросте-Хюлзхоф“
- 1980: „Награда Александер Цин“ на град Хамбург
- 1980: „Бременска литературна награда“
- 1984: „Почетна награда на „Дружество Хайнрих Хайне““
- 1986: „Награда Арно Шмит“
- 1987: documenta-Schreiber
- 1988: „Награда Хайнрих Хайне“ на Министерството на културата на ГДР
- 1989: Почетен доктор на унверситета в Гисен
- 1993: „Награда Георг Бюхнер“
- 1993: Justinus-Kerner-Preis
- 1993 Plakette der Freien Akademie der Künste in Hamburg
- 1994: Medaille für Kunst und Wissenschaft der Freien und Hansestadt Hamburg
- 1996: „Награда на Югозападното радио“
- 1996: „Награда Валтер Хазенклевер“
- 1999: Почетен доктор на Гьотингенския университет
- 2000: Carl-Zuckmayer-Medaille
- 2000: „Награда Хофман фон Фалерслебен“ за критическа литература
- 2000: Johann-Heinrich-Voß-Preis für Literatur und Politik
- 2002: „Награда Йоахим Рингелнац“
- 2003: „Награда Николас Борн“
- 2005: „Награда Ерик Регер“
- 2009: „Каселска литературна награда“ за гротесков хумор (посмъртно)
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]
- Heiße Lyrik, 1956 (gemeinsam mit Werner Riegel)
- Irdisches Vergnügen in g, 1959
- Wolfgang Borchert. Biographie, 1961
- Kunststücke. Fünfzig Gedichte nebst einer Anleitung zum Widerspruch, 1962
- Kunststücke. Fünfzig Gedichte nebst einer Anleitung zum Widerspruch, 1962
- Gemischtes Doppel, 1967
- Über das Volksvermögen. Exkurse in den journalistischen Untergrund, 1967
- Was heißt hier Volsinii. Bewegte Szenen aus dem klassischen Wirtschaftsleben, 1969
- Die Jahre die Ihr kennt. Anfälle und Erinnerungen, 1972
- Lombard gibt den Letzten, Ein Schauspiel, 1972
- Die Handwerker kommen, Ein Familiendrama, 1974
- Walther von der Vogelweide, Klopstock und ich, 1975
- Gesammelte Gedichte, 1976
- Phoenix – voran, Gedichte, 1977
- Strömungslehre I. Poesie, 1978
- Haltbar bis Ende 1999, Gedichte, 1979
- Auf Wiedersehen in Kenilworth, Märchen, 1980
- Olsberger Rede, 1980
- Im Fahrtwind, Gedichte und Geschichten, 1980
- agar agar – zaurzaurim. Zur Naturgeschichte des Reims und der menschlichen Anklangsnerven, 1981
(с автограф)
- Es muß doch noch einen zweiten Weg ums Gehirn rum geben, 1981
- Kleine Fleckenkunde, 1982
- Der Hüter des Misthaufens. Aufgeklärte Märchen, 1983
- Phoenix – voran!, Gedichte, 1983
- Blaubarts letzte Reise, Ein Märchen, 1983
- Bleib erschütterbar und widersteh, Aufsätze – Reden – Selbstgespräche, 1984
- Gottfried Benn oder „teils – teils das Ganze“, 1986
- Außer der Liebe nichts, Liebesgedichte, 1985
- Dintemann und Schindemann. Aufgeklärte Märchen, 1986
- Selbstredend und selbstreimend, Gedichte – Gedanken – Lichtblicke, 1987
- Phönix voran!, 1987
- Werner Riegel ...beladen mit Sendung. Dichter und armes Schwein, 1988
- Dreizehn deutsche Dichter, 1989
- Einmalig wie wir alle, 1989
- Selbst III/88. Aus der Fassung, 1989
- Komm raus!, Gesänge, Märchen, Kunststücke, 1992
- Gedichte, 1993
- Laß leuchten. Memos Märchen TaBu Gedichte. Selbstporträt mit und ohne Hut, 1993
- Deutschland, ein Lügenmärchen, 1993
- Tabu I. Tagebücher 1989-1991, 1995
- Gedichte, 1996
- Ich habe Lust, im weiten Feld... Betrachtungen einer abgeräumten Schachfigur, 1996
- Wenn – aber dann. Vorletzte Gedichte, 1999
(2004)
- Von mir zu Euch für uns, 1999
- Wo ich gelernt habe, 1999
- Mein lieber Freund und Kompanjung (mit Horst Janssen), 1999
- Die Jahre die Ihr kennt. Anfälle und Erinnerungen. Werke 2, 1999
- In gemeinsamer Sache. Gedichte über Liebe und Tod, Natur und Kunst (mit Robert Gernhardt), 2000
- Gedichte. Werke 1, 2000
- Schachtelhalme. Schriften zur Poetik und Literatur. Werke 3., 2001
- Funken fliegen zwischen Hut und Schuh. Lichtblicke, Schweifsterne, Donnerkeile, 2003
- Tabu II. Tagebücher 1971-1972, 2004
- Wenn ich mal richtig ICH sag ... Ein Lese-Bilderbuch, 2004
- Die Märchen. Werke 4, 2007
- Aufwachen und Wiederfinden, Gedichte, 2007
- Paradiesvogelschiß, Gedichte, 2008
Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Петер Рюмкорф- Поезия от Петер Рюмкорф, в превод на Венцеслав Константинов
- ((de)) Lyrikline: Das hörbare Erbe Петер Рюмкорф чете свои стихове
- ((de)) Петер Рюмкорф в Sternenfall Архив на оригинала от 2007-10-22 в Wayback Machine.
- ((de)) Петер Рюмкорф в Die LYRIKwelt
- ((de)) Петер Рюмкорф в Die Deutsche Gedichtebibliothek
- ((en)) Филми по произведения и с участието на Петер Рюмкорф
|
- Германски литературни критици
- Германски автори на песни
- Германски публицисти
- Германски драматурзи
- Германски хумористи
- Германски есеисти
- Германски поети
- Група 47
- Носители на литературни награди на Германия
- Носители на Бременска литературна награда
- Носители на наградата „Георг Бюхнер“
- Почетни доктори в Германия
- Починали в Шлезвиг-Холщайн
- Родени в Дортмунд
- Починали от рак