Направо към съдържанието

Ричард Бартълмес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ричард Бартълмес
Richard Barthelmess
Роден
Починал
17 август 1963 г. (68 г.)
ПогребанСАЩ

Учил вТринити Колидж
Активен периодот 1916 г.
Работил вУорнър Брос.

Уебсайт
Ричард Бартълмес в Общомедия

Ричард Семлър Бартълмес (на английски: Richard Semler Barthelmess) е американски филмов актьор, предимно от епохата на нямото кино.

Участва заедно с Лилиан Гиш във филмите на Дейвид Уорк Грифит Broken Blossoms (1919) и Way Down East (1920) и е един от основателите на Академията за филмово изкуство и наука през 1927 г. На следващата година е номиниран за наградата Оскар за най-добър актьор за два филма: The Patent Leather Kid и The Noose.[1]

Бартълмес е роден в Ню Йорк, син на Каролайн У. Харис, театрална актриса[2][3] и Алфред У. Бартълмес.[4] Баща му умира, когато Ричард е на една година.[5] Чрез майка си той израства в театъра, „разхождайки“ се на сцената от ранна възраст. Образование получава във Военната академия на река Хъдсън в Наяк, Ню Йорк и Тринити Колидж в Хартфорд, Кънектикът.[6] Играе в театрални постановки в колежа и в други аматьорски продукции.[7]

Руската актриса Ала Назимова, приятелка на семейството, учи английски при Каролайн Бартълмес.[8] Назимова убеждава Ричард да опита да играе професионално и през 1916 г. той дебютира на екрана в сериала „Романсът на Глория“ като некредитиран статист. Появява се и в поддържаща роля в няколко филма с участието на Маргьорит Кларк .

Следващата му роля в War Brides срещу Назимова привлича вниманието на режисьора Дейвид Уорк Грифит, който му предлага няколко важни роли, и накрая го избира за партньор на Лилиан Гиш в Broken Blossoms (1919 г.) и Way Down East (1920 г.).

Бартълмес основава собствена продуцентска компания, Инспирейшън Филм Къмпани, заедно с Чарлз Дуел и Хенри Кинг. Един от филмите им, Tol'able David (1921 г.), в който Бартълмес играе ролята на тийнейджър пощальон, има голям успех. През 1922 г. сп. „Фотоплей“ го описва като „идолът на всяко момиче в Америка“. През 20-те години на 20 в. Бартълмес се радва на голяма популярност сред женската публика.[9]

В списание Silverscreen, 1922 г.

Бартълмес скоро става един от добре платените актьори на Холивуд, участвайки в класики като The Patent Leather Kid през 1927 г. и The Noose през 1928 г.; номиниран е за най-добър актьор на първите награди Оскар за участието си и в двата филма. Освен това печели специална награда за продуцирането на The Patent Leather Kid.

С отминаването на ерата на нямото кино Бартълмес остава звезда в продължение на още няколко години. Играе множество главни роли във филми със звук като „Синът на боговете“ (1930 г.), „The Dawn Patrol“ (1930 г.), „The Last Flight“ (1931 г.), „The Cabin in the Cotton“ (1932 г.) и „Heroes for Sale“ (1933 г.). Избира филмите, в които да играе, и често участва в противоречиви или социално отговорни филми.[10] Въпреки това през 30-те години на 20 в. популярността му започва да намалява, тъй като той става твърде стар за момчешките роли, които обикновено играе, и в по-късните си филми между 1939 г. и пенсионирането си през 1942 г. се насочва към поддържащи роли – например ролята на опозорения пилот и съпруг на героинята на Рита Хейуърт в „Само ангелите имат крила“ (1939 г.).

Бартълмес не успява да запази славата си от дните на нямото кино и постепенно напуска развлекателната индустрия. Записва се в резерва на ВМС на Съединените щати по време на Втората световна война и служи като лейтенант-командир. Никога не се връща в киното, като вместо това предпочита да се издържа от инвестициите си в недвижими имоти.[11]

На 18 юни 1920 г. Бартълмес се жени за Мери Хей, театрална и филмова звезда на екрана, в Ню Йорк.[2] Те имат една дъщеря, Мери Бартълмес, преди да се разведат на 15 януари 1927 г.[6]

На 21 април 1928 г. Бартълмес се жени за Джесика Стюарт Сарджент, с която остава до смъртта си през 1963 г.[2]

Бартълмес умира от рак на гърлото на 17 август 1963 г., на 68 години, в Саутхамптън, Ню Йорк.[2] Погребан е в гробището и мавзолея „Фернклиф“ в Хартсдейл, Ню Йорк.[12]

  • Бартълмес е сред 36-мата основатели на Академията за филмово изкуство и наука.[13]
  • През 1960 г. Бартълмес получава звезда на Холивудската алея на славата на бул. Холивуд 6755 за приноса си към филмовата индустрия.[14]
  • Бартълмес е сред втората група носители на наградата Джордж Ийстман през 1957 г., която се връчва от Джордж Ийстман Хаус за изключителен принос към филмовото изкуство.[15]

Избрана филмография

[редактиране | редактиране на кода]
Колаж от различни герои, играни от Бартълмес, 1920 г.
Друг колаж от кадри от различни филми, 1930 г.
  • War Brides (1916)
  • Broken Blossoms (1919)
  • Way Down East (1920)
  • Tol'able David (1921)
  • The Fighting Blade (1923)
  • The White Black Sheep (1926)
  • The Patent Leather Kid (1927)
  • The Noose (1928)
  • Son of the Gods (1930)
  • The Dawn Patrol“ (1930)
  • The Last Flight (1931)
  • The Cabin in the Cotton (1932)
  • Heroes for Sale (1933)
  • Massacre (1934)
  • A Modern Hero (1934)
  • Only Angels Have Wings (1939)
  • The Mayor of 44th Street (1942) – Ед Кърби (последна филмова роля)
  1. Thise, Mark. Hollywood Winners & Losers A to Z. Hal Leonard Corporation, 2008-01-01. ISBN 978-0-87910-351-4.
  2. а б в г Donnelley, Paul. Fade to Black: A Book of Movie Obituaries. Music Sales Group, 2003. ISBN 9780711995123. p. 70 – 71. Посетен на 14 ноември 2021. (на английски)
  3. Caroline Harris in IBDb // Internet Broadway Database. Посетен на 14 ноември 2021. (на английски)
  4. Census Place: Manhattan, New York, New York; Roll: 1103; Page: 4A; Enumeration District: 0470; FHL microfilm: 1241103
  5. Livingstone, Mabel. Tea With Mrs. Barthelmess – An Intimate Chat With the Mother of Dick // The Home Movie Journal. юни 1926. Посетен на 14 ноември 2021. (на английски)
  6. а б Pawlak, Debra Ann. Bringing Up Oscar: The Story of the Men and Women Who Founded the Academy. Pegasus Books, 2012. ISBN 9781605982168. (на английски)
  7. The Motion Picture Studio Directory, 1919; Page: 48. The 1900 US Census reported his mother ran a boardinghouse as housekeeper with a maid and butler. National Archives and Records Administration (NARA); Washington D.C.; Passport Applications, January 2, 1906 – March 31, 1925; Collection Number: ARC Identifier 583830 / MLR Number A1 534; NARA Series: M1490; Roll #: 1009.
  8. Blum, Daniel. A Pictorial History of the Silent Screen. Putnam, 1953. ISBN 0448014777. p. 111. (на английски)
  9. The Shadow Stage // Photoplay. New York, Photoplay Publishing Company, February 1922.
  10. Berumen, Frank Javier Garcia. American Indian Image Makers of Hollywood. McFarland, 2019. ISBN 978-1-4766-7813-9. p. 69. (на английски)
  11. Menefee, David W. The First Male Stars: Men of the Silent Era. BearManor Media, 2007. p. 1888. (на английски)
  12. Wilson, Scott. Resting Places: The Burial Sites of More Than 14,000 Famous Persons, 3d ed. McFarland, 2016. ISBN 978-0-7864-7992-4. p. 46. (на английски)
  13. History of the Academy // hollywoodgoldenguy.com. Архивиран от оригинала на 2017-06-16. Посетен на 14 ноември 2021. (на английски)
  14. Richard Barthelmess // Hollywood Walk of Fame. Посетен на 14 ноември 2021. (на английски)
  15. George Eastman Award (archive). eastmanhouse.org. George Eastman House. Retrieved November 14, 2017.
  • Hammond, Michael. War Relic and Forgotten Man: Richard Barthelmess as Celluloid Veteran in Hollywood 1922 – 1933, Journal of War & Culture Studies, 6:4, 2013, стр. 282 – 301.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Richard Barthelmess в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​