Санта Роза до Пурус
| Санта Роза ду Пурус Santa Rosa do Purus | |
| — град и община — | |
 Санта Роза и река Пурус | |
  Санта Роза ду Пурус  | |
| Страна |  Бразилия |
|---|---|
| Щат | Акри |
| Мезорегион | Вали ду Акри |
| Микрорегион | Сена Мадурейра |
| Площ | 5981.137 km² |
| Надм. височина | 25 m |
| Население | 4612 души 0,771 души/km² |
| Кмет | Жозе Бразил Барбоза да Силва (PT) |
| Основаване | 1993 |
| Официален сайт | www.santarosadopurus.ac.gov.br |
| Санта Роза ду Пурус в Общомедия | |
Санта Роза ду Пурус е град и едновременно община в централната част на бразилския щат Акри. Общината е част от икономико-статистическия микрорегион Сена Мадурейра, мезорегион Вали ду Акри. Населението на общината към 2010 г. е 4612 души, а територията ѝ е 5981.137 km2.
География
[редактиране | редактиране на кода]Общината е една от най-труднодостъпните в Бразилия. 82% от населението ѝ обитава селските райони. Центърът на общината – градчето Санта Роза, е разположено на брега на река Пурус. Единственият начин да бъде достигнат е чрез няколкодневно плаване с лодка по течението на реката или чрез малък самолет. Покрай единствената улица на града са наредени малки дървени къщички с ламаринени покриви.
Населението на Санта Роза ду Пурус през 2010 е 4612 жители, а територията ѝ е 5981 km² (0,7 д./km²).
Граничи на юг с Перу, на изток с община Мануел Урбану и на запад с община Фейжо.
Общината, заедно със съседите ѝ, Мануел Урбану и Сена Мадурейра е част от региона Алту Пурус.[1] Присъствието на държавата тук е толкова ограничено, че жителите се оплакват от изолирания живот който водят. Входната точка на река Пурус в Бразилия от Перу е близо до града.
В региона има голямо биоразнообразие и могат да се наблюдават видове на изчезване, като напр. ягуар, черен кайман и почти изчезналия папагал син ара (едва 87 екземпляра общо по целия свят).
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Основните икономически дейности в Санта Роза ду Пурус все още са ловът и риболовът като средство за прехрана, без да има признаци тези действия да влияят негативно на околната среда.[1]
В опит да бъдат установени минимални условия за контрол на границите, армията строи медицинско заведение и аеродрум за големи самолети.
От 2003 г. градчето е свързано в ECT мрежа. Местната пощенска станция предлага и достъп до интернет и онлайн операции. Допреди това единствените средства за комуникация са местната радиостанция и високоговорителят на църквата.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б www.santarosadopurus.ac.cnm.org.br // Архивиран от оригинала на 2010-10-06. Посетен на 2011-06-14.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||||||||||||
