Направо към съдържанието

Слободан Праляк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Слободан Праляк
хърватски генерал
Праляк през 2013 г.
Праляк през 2013 г.
ЗваниеГенерал
Години на служба1991 – 1995
Служи на Хърватия
Херцег-Босна
Род войскиВъоръжени сили на Хърватия
Хърватски съвет за отбрана
Битки/войниХърватска война за независимост
Босненска война
Хърватско-босненска война
ОбразованиеЗагребски университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
29 ноември 2017 г. (72 г.)
ПогребанЗагреб, Хърватия
РодстваКачуша Бабич (съпруга)
Друга дейностпрофесор, филмов и театрален режисьор, бизнесмен, писател
Слободан Праляк в Общомедия

Слободан Праляк (на босненски: Slobodan Praljak; на хърватски: Slobodan Praljak) е босненско-хърватски генерал, който служи в хърватската армия и хърватския съвет за отбрана, армията на Хърватската република Херцег-Босна между 1992 и 1995 г. Праляк е признат за виновен в извършването на престъпления срещу човечеството и нарушения на Женевските конвенции по време на хърватско-босненската война от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МТБЮ) през ноември 2017 г.[1]

Праляк доброволно се присъединява към новосъздадените хърватски въоръжени сили след избухването на Хърватската война за независимост през 1991 г. Преди и след войната той е инженер, филмов и театрален режисьор, както и бизнесмен.[2][3] Праляк е обвинен и доброволно се предава на МНТБЮ през 2004 г.[4] През 2013 г. той е осъден за военни престъпления срещу босненското мюсюлманско население по време на хърватско-босненската война, заедно с други пет босненско-хърватски военни и е осъден на 20 години затвор.[5][6][7] След като изслушва присъдата потвърдена през ноември 2017 г., Праляк заявява, че отхвърля присъдата на съда, изпива отрова (по-късно определена като цианкалий) в съдебната зала и по-късно умира в болница в Хага.[8][9][10][11][12][13]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Слободан Праляк е роден на 2 януари 1945 г. в Чаплина. Баща му, Мирко работи за югославската агенция за сигурност ОЗН. Той посещава гимназия в Широки Брег заедно с бъдещия хърватски министър на отбраната Гойко Шушак. Праляк има три университетски степени. През 1970 г. завършва като електроинженер в Електротехническия факултет в Загреб с успех 4.5 от 5. През 1971 г. завършва Факултета по хуманитарни и социални науки в Загреб, специалност философия и социология. През 1972 г. завършва Загребската академия за драматично изкуство. Първоначално работи като професор и директор на лабораторията по електроника в Професионалната гимназия „Никола Тесла“ в Загреб, а след това изнася лекции по философия и социология[14], а от 1973 г. е художник на свободна практика.[15] Праляк е и театрален режисьор в театрите в Загреб, Осиек и Мостар. Той режисира телевизионните сериали „Blesan i Tulipan“, телевизионните драми „Novela od Stanca“ и „Sargaško more“, документалните филми „Smrt psa“ (1980), „Sandžak and Duhan“ и филма „Povratak Katarine Kožul“ (1989).[2][14][16]

По време на войната

[редактиране | редактиране на кода]

Праляк привлича общественото внимание през септември 1991 г., когато доброволно се присъединява към новосъздадените хърватски въоръжени сили след избухването на хърватската война за независимост. Той формира единица, съставена от загребски художници и интелектуалци, с които заема позиции в Сунджа. След споразумението в Сараево до 3 април 1992 г. той е генерал-майор, получава редица отговорности в Министерството на отбраната и става един от 14-те членове на Хърватския съвет за национална отбрана и член на хърватската държавна комисия за връзки със защитните сили на ООН. Той е върховен представител на Министерството на отбраната и от 13 май 1993 г. е представител на Министерството на отбраната в Хърватската република Херцег-Босна и Хърватския съвет за отбрана. Праляк предлага Алия Изетбегович да деблокира Сараево, но предложенията му са отхвърлени. От 24 юли до 8 ноември 1993 г. Праляк е началник на щаба на хърватския съвет за отбрана. Въпреки хърватско-мюсюлманския конфликт, той изпраща камион, пълен с оръжия, за да обсади Сараево, за да помогне на бошняците. Той също така разрешава хуманитарния конвой до Мостар, който е спрян в Читлук.[2][17]

Праляк е обвинен, че не успява да предотврати много престъпления, за чиито въоръжените сили са информирани и, за които биха могли да предвидят, включително гонения над мюсюлманското население в Прозор от юли до август 1993 г., убийства в община Мостар, унищожаване на сгради в Източен Мостар (включително джамиите и Стари мостове), атакуване и насилие над членове на международни организации, унищожаване и ограбване на имущество в Горни Вакъф през януари 1993 г., Ращани през август 1993 г. и Ступни До през октомври 1993 г.[18] През 1993 г. генерал Праляк отговаря за лагера „Дретел“, където босненски мъже са малтретирани, а някои убити.[19]

Праляк е обвинен за унищожаването на „Стари мост“ в Мостар през ноември 1993 г., акт, постановен от МНТБЮ, че е „причинил непропорционална вреда на мюсюлманското цивилно население“.[20] Въпреки това, МНТБЮ се съгласява, че мостът е легитимна военна цел. По време на процеса, Праляк отрича обвинението, защото в същия месец, в който е разрушен моста, той е в конфликт с командира на така наречения батальон за наказание Младен Налетилич Тута, който води до оставката му от позицията на началника на щаба на ХВО, което е ден преди разрушаването на моста. Той казва, че мостът е разрушен чрез активиране на взрив, поставен на левия бряг на Неретва, където се намира армията на Босна и Херцеговина.[14][21] В допълнение към отговорността и дали това е легитимна военна цел, МНТБЮ също така проучва дали предишната обсада допринася за срутването на моста.[22] Праляк се оттегля от военна служба по негово искане на 1 декември 1995 г.

След войната

[редактиране | редактиране на кода]

След войната, Праляк става бизнесмен. През 1995 г. той основава компания със своя брат Зоран, „Oktavijan“, която първоначално продуцира филми, видео и телевизионни програми, публикува книгите си и по-късно се занимава с бизнес с недвижими имоти, управлявайки бизнес център „Centar 2000“ в Загреб. От 2005 г. компанията е собственост и управлявана от неговия син Никола Бабич Праляк.[23] През 2011 г. тя има около 22 милиона куни приходи.[24] Праляк също е съсобственик на Либеран, компания, която има дял в тютюневата фабрика в Любюшки, и притежава други акции в други компании. През 2008 г. хърватското министерство на културата смята, че 18 от произведенията му за Хърватската война за независимост, Босненската война и отношенията между Хърватия и Босна и Херцеговина не са книги, а брошури. Праляк е автор на 25 произведения. От 2012 г. секретариатът на Трибунала в Хага иска от него да възстанови разходите за отбрана в размер на около 2,8 – 3,3 милиона евро, тъй като според него той разполага с активи и акции на стойност 6,5 милиона евро, което му позволява да финансира разходите за неговата защита.

Обвинителен акт на МНТБЮ

[редактиране | редактиране на кода]

Праляк е сред шестте обвинени от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) във връзка с Хърватската република Херцег-Босна. На 5 април 2004 г. той доброволно се предава и е прехвърлен на МНТБЮ. В обвинението му се твърди, че Праляк като старши военен служител командва пряко и косвено въоръжените сили на Херцег-Босна / ХВО, които извършват военни престъпления срещу босненско мюсюлманско население в 8 общини в Босна и Херцеговина по време на съвместното престъпно деяние между 1992 г. и 1994 г. В ролята си на високопоставен служител в Министерството на отбраната, той е тясно ангажиран във всички аспекти не само на военното планиране и операции на Херцег-Босна / ХВО, но и на действията на гражданската полиция „Херцег-Босна / ХВО“ също. На 6 април той се явява пред МНТБЮ и се обявява за невинен.

Праляк е признат за виновен (прессъобщение на ООН 2004, 2017):

  • Четири случая на тежки нарушения на Женевските конвенции (умишлено убийство, неправомерно депортиране, предаване и лишаване от свобода на цивилно лице, нечовешко отношение, широко унищожаване на имущество и изземане на собственост, неоправдано от военна необходимост и извършено незаконно и безучастно).
  • Шест нарушения на законите или законите на войната (жестоко отношение, незаконно насилие, унищожаване или умишлена вреда, извършена на институции, религия или образование, ограбване на публична или частна собственост, незаконна атака срещу цивилни граждани, незаконно нанасяне на терор върху цивилни).
  • Пет престъпления срещу човечеството (преследвания по политически, расов и религиозен признак, убийство, депортиране, лишаване от свобода, нечовешки действия).[25][26]

Процесът започва на 26 април 2006 г. На 29 май 2013 г. присъдата е 20 години лишаване от свобода и на 28 юни 2013 г. Праляк подава обжалване. На 29 ноември 2017 г. процесът на МНТБЮ приключва, като го признава за виновен и въпреки че някои от неговите присъди са отменени, съдията не намалява първоначалната присъда от 20 години.[27] Той е обвинен в престъпления срещу човечеството, нарушения на законите на войната и тежки нарушения на Женевските конвенции, също „обширно присвояване на имущество, неоправдано от военна необходимост“ и „ограбване на публична или частна собственост“.[28] Той е оправдан по някои обвинения, свързани с унищожаването на Стари Мост.[29] Тъй като вече е излежал повече от две трети от присъдата в затвора, вероятно е щял да бъде освободен по-скоро.[30]

Смърт

[редактиране | редактиране на кода]

На 29 ноември 2017 г., по време на обявяването на обжалваното решение срещу него, Слободан Праляк се обръща към съдиите, като казва: „Съдии, Слободан Праляк не е военнопрестъпник. С презрение отхвърлям вашата присъда!“[31][32][33] След това изпива отрова, като председателстващия съдия Кармил Агиус спира изслушванията. Медицинският екип на МНТБЮ транспортира Праляк до близката болница, където той издъхва. Холандските власти обявяват съдебната зала за местопрестъпление и започват разследване.

Реакции

[редактиране | редактиране на кода]

Бившите съдии по МНТБЮ Волфганг Шомбург и Ричард Голдстоун коментират, че „трагедията е, че някой в ​​такава ситуация е отнел живота си“.[34] Голдстоун добавя: „В известен смисъл, жертвите са ощетени от това дело, те не получиха пълно правосъдие“.[35] Мартин Бел описва Праляк като „театрален герой“, който „умира по театрален начин“. Андрей Шари за Радио Свободна Европа / Радио „Свобода“ отбелязва, че „Самурайският финал на Праляк може да предизвика уважение или съчувствие“, но „индивидуалните възприятия за честта не винаги съвпадат с коректността“. Писайки в Daily Telegraph, журналистът Хари де Кутевил смята, че предизвикателното самоубийство е „възможно най-драматичното доказателство за една много неудобна действителност: мнозина на Балканите отказват да приемат, че ужасяващото етническо прочистване на 1990-те години е грешно.“[36] Бившият посланик на САЩ по военните престъпления Стивън Рап сравнява самоубийството на Праляк с отравяне с това на друг осъден за военни престъпления Херман Гьоринг, като отбелязва, че и в двата случая присъдата все пак „стои за цялата история при установяването на фактите и при доказването на извършителите на жестокостите“.[37]

Местна реакция

[редактиране | редактиране на кода]

Хърватското правителство изказва съболезнования на семейството на Праляк и заявява, че МНТБЮ е представил погрешно своите длъжностни лица през 90-те години на миналия век. Министър-председателят Андрей Пленкович заявява, че самоубийството на Праляк илюстрира „дълбоката морална несправедливост към шестте хървати от Босна и Херцеговина и хърватския народ“.[38] Всички партийни групи от хърватския парламент, с изключение на СДП и ГЛАС, издават съвместно изявление, в което се обявява, че присъдата на МНТБЮ не е зачела историческите истини, факти и доказателства и че е несправедлива и неприемлива, добавяйки, че Праляк символично предупреждава за всички присъди на „несправедливост“ при самоубийството му. Те изразяват своите съболезнования на семействата на жертвите на престъпления, извършени по време на босненската война.[39] Хърватският президент Колинда Грабар-Китарович изразява съболезнованията си на семейство на Праляк, наричайки го „човек, който предпочита да умре, вместо да живее като осъден за престъпления, които не е извършил“.[40] Мирослав Тудман заявява, че това е „последствие от неговата морална позиция да не приеме присъдата, която няма нищо общо със справедливостта или реалността“.

Членът на Президентството на Босна и Херцеговина Бакир Изетбегович заявява, че Праляк е бил доведен до самоубийство в съвместното престъпно деяние[41], докато Драган Чович заявява, че Праляк е жертвал живота си, за да докаже своята невинност. Сръбският президент Александър Вучич казва, че няма да осъжда самоубийството на Праляк, но критикува реакцията на хърватските официални лица, заявявайки, че би било неприемливо те да хвалят един осъден военнопрестъпник като герой или да осъждат присъдата на МНТБЮ.[42] Сръбският политик Воислав Шешей коментира, че макар че е враг, това е „героичен ход, заслужаващ уважение“.[43]

Почти 1000 босненски хървати се събират по площадите на Мостар и Чаплина, за да запалят свещи за Праляк.[44]

Разследване

[редактиране | редактиране на кода]

Предварителната аутопсия установява, че Праляк се е отровил с калиев цианид, който причинява сърдечна недостатъчност. По какъв начин отровата е получена и внесена в съдебната зала е обект на официално разследване.[45]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Trial Judgement Summary for Prlić et al. // ICTY, 29 ноември 2017. Посетен на 2 декември 2017.
  2. ↑ а б в Ivica Radoš. Tko je bio Slobodan Praljak? Slao je oružje Bošnjacima u opkoljeno Sarajevo // Večernji list, 29 ноември 2017. Посетен на 29 ноември 2017. (на сърбохърватски)
  3. ↑ Andrey Shary. The Poisoned General // Radio Free Europe/Radio Liberty, 30 ноември 2017. Посетен на 1 декември 2017.
  4. ↑ Slobodan Praljak // Trial International, 6 май 2016. Архивиран от оригинала на 2017-12-01. Посетен на 30 ноември 2017.
  5. ↑ Prlic et al. Initial Indictment // ICTY, 2 март 2004.
  6. ↑ 'I am not a war criminal,' convicted Bosnian Croat cries as he takes a fatal dose of poison // Los Angeles Times. 29 ноември 2017. Архивиран от оригинала. Посетен на 29 ноември 2017. Ironically, Praljak, who surrendered to the tribunal in April 2004 and had already been jailed for 13 years, could have soon walked free because those who are convicted are generally released after serving two-thirds of their sentences.
  7. ↑ Mike Corder. UN war crimes tribunal convicts 6 Bosnian Croats of persecution of Muslims during Bosnian war // News1130, 29 май 2013.
  8. ↑ Statement on passing of Slobodan Praljak // ICTY, 29 ноември 2017. Посетен на 30 ноември 2017.
  9. ↑ Praljak: Bosnian Croat war criminal dies after taking poison in court // BBC, 29 ноември 2017. Посетен на 29 ноември 2017.
  10. ↑ Alan McGuinness. War criminal Slobodan Praljak dies after taking poison in court // Sky News, 29 ноември 2017. Посетен на 29 ноември 2017.
  11. ↑ Owen Bowcott. Bosnian Croat war criminal dies after taking poison in UN courtroom // The Guardian. 29 ноември 2017. Посетен на 29 ноември 2017.
  12. ↑ Bosnian Croat war crimes convict dies after taking 'poison' in U.N. court // 29 ноември 2017. Архивиран от оригинала на 2020-11-27. Посетен на 30 ноември 2017.
  13. ↑ Preliminary results autopsy Slobodan Praljak // [Openbaar Ministerie. Архивиран от оригинала на 2017-12-03. Посетен на 1 декември 2017.
  14. ↑ а б в Tko je bio Slobodan Praljak: Imao je tri diplome, kontroverzan ratni put, ali i nevjerojatnu obiteljsku priču sa suprugom i velikim prijateljem... // Jutarnji list, 29 ноември 2017. Посетен на 29 ноември 2017. (на сърбохърватски)
  15. ↑ Tko je bio general Praljak? Imao je tri diplome, bio je i 'slobodni umjetnik', a '91. dragovoljno odlazi na ratište; Privatni život obilježila mu je nevjerojatna priča // Slobodna Dalmacija. 29 ноември 2017. Посетен на 30 ноември 2017. (на сърбохърватски)
  16. ↑ Oriana Ivković Novokmet. Tko je bio Slobodan Praljak? Osuđeni ratni zločinac koji je zaradio milijune nakon rata // Index.hr, 29 ноември 2017. Посетен на 29 ноември 2017. (на сърбохърватски)
  17. ↑ Slobodan Praljak's Redacted Final Trial Brief // ICTY, 31 март 2011. с. 42 – 43, 86, 177 – 178.
  18. ↑ Case Information Sheet: Prlić et al. // ICTY. Посетен на 2 декември 2017.
  19. ↑ The day I came face to face with General Slobodan Praljak in The Hague // The Guardian. 29 ноември 2017. Посетен на 30 ноември 2017.
  20. ↑ War Criminal Dies After 'Taking Poison' In Hague Courtroom // Radio Free Europe/Radio Liberty, 29 ноември 2017. Посетен на 30 ноември 2017.
  21. ↑ Gordana Knezević. The Cultured Destroyers of Culture // Radio Free Europe/Radio Liberty, 29 ноември 2017. Посетен на 30 ноември 2017.
  22. ↑ Helen Walasek, contributions by Richard Carlton, Amra Hadžimuhamedović, Valery Perry, Tina Wik. Bosnia and the Destruction of Cultural Heritage. Routledge. с. 315.
  23. ↑ Tomislav Kukec. Najneobičnija Priča S Ovih Prostora: Haaškom sudu duguje tri milijuna eura, a u Zagrebu gradi velebni centar od 14 milijuna eura // Jutarnji list. 26 март 2017. Посетен на 30 ноември 2017. (на сърбохърватски)
  24. ↑ Krešimir Žabec. Ministarstvo generalu Praljku: Vaše knjige o ratu spadaju u šund i pornografiju, platit ćete 628.726 kuna poreza! // Jutarnji list, 4 юли 2012. Посетен на 30 ноември 2017. (на сърбохърватски)
  25. ↑ Press Release: Jadranko Prlic, Bruno Stojic, Slobodan Praljak, Milivoj Petkovic, Valentin Coric and Berislav Pusic // ICTY, 6 април 2004. Посетен на 30 ноември 2017.
  26. ↑ Case Information Sheet: Prlić et al. // ICTY. Посетен на 2 декември 2017.
  27. ↑ Marlise Simons. Croatian War Criminal Dies After Swallowing Poison in Court // The New York Times. 29 ноември 2017. Посетен на 29 ноември 2017.
  28. ↑ The ICTY renders its final judgement in the Prlić et al. appeal case // ICTY, 29 ноември 2017. Посетен на 30 ноември 2017.
  29. ↑ Praljak: Police investigate Hague trial suicide // BBC, 30 ноември 2017. Посетен на 30 ноември 2017.
  30. ↑ Davor Ivanković. Da nije popio otrov, Praljak bi uskoro bio na slobodi // Večernji list, 29 ноември 2017. Посетен на 29 ноември 2017. (на сърбохърватски)
  31. ↑ Na izricanju presude Slobodan Praljak popio otrov i preminuo // Croatian Radiotelevision, 29 ноември 2017. Посетен на 29 ноември 2017. (на сърбохърватски)
  32. ↑ Willa Frej. Former Bosnian Croat Official on Trial For War Crimes Dies After Drinking Poison in Court // HuffPost. 29 ноември 2017. Посетен на 1 декември 2017.
  33. ↑ Slobodan Praljak umro u bolnici // Al Jazeera Balkans. 29 ноември 2017. Посетен на 1 декември 2017. (на сърбохърватски)
  34. ↑ Zoran Arbutina. ICTY Hague Tribunal ends prosecutions of Yugoslav war crimes but legacy lingers // Deutsche Welle, 29 ноември 2017. Посетен на 30 ноември 2017.
  35. ↑ Goldstone: 'Praljak je uskratio pravdu žrtvama' // Nacional, 1 декември 2017. Посетен на 1 декември 2017. (на сърбохърватски)
  36. ↑ Balkans suicide: the poison is not just in court but across the whole region // The Telegraph. 29 ноември 2017. Посетен на 30 ноември 2017.
  37. ↑ Biddle, Jo. UN court closes under cloud of Slobodan Praljak's suicide // Agence France Presse. 1 декември 2017. Посетен на 2 декември 2017.
  38. ↑ PM: Praljak's act speaks of deep moral injustice towards Bosnian Croats // Government of Croatia, 29 ноември 2017. Посетен на 29 ноември 2017.
  39. ↑ Jandroković pročitao zajedničku izjavu: Presude ne uvažavaju povijesne istine // Croatian Radiotelevision, 30 ноември 2017. Посетен на 30 ноември 2017. (на сърбохърватски)
  40. ↑ Predsjednica: Hrvatski narod prvi se odupro velikosrpskoj agresiji braneći svoju opstojnost i opstojnost BiH // Croatian Radiotelevision, 30 ноември 2017. Посетен на 30 ноември 2017. (на сърбохърватски)
  41. ↑ Izetbegović: Praljka je upropastio projekt udruženog zločinačkog pothvata // Tportal.hr, 29 ноември 2017. Посетен на 2 декември 2017. (на сърбохърватски)
  42. ↑ Vučić o Praljku: Ne bih se rugao i nazivao kukavičkim // B92, 30 ноември 2017. Посетен на 2 декември 2017. (на сърбохърватски)
  43. ↑ Junački čin za poštovanje! Šešelj za Espreso komentariše samoubistvo hrvatskog generala usred Haškog tribunala // Espreso.rs. 29 ноември 2017. Посетен на 30 ноември 2017. (на сърбохърватски)
  44. ↑ Andrew MacDowall. Slobodan Praljak's suicide reopens old wounds in Bosnia // The Guardian. 2 декември 2017. Посетен на 2 декември 2017.
  45. ↑ Mike Corder. The Container That Croat War Criminal Praljak Drank From Held a Deadly Chemical, Prosecutor Says // Time. 1 декември 2017. Архивиран от оригинала на 2017-12-01. Посетен на 1 декември 2017.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Slobodan Praljak в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Слободан_Праляк&oldid=12368487“.