Направо към съдържанието

Фердинанд Козовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фердинанд Козовски
български офицер и политик
Фердинанд Козовски като помощник-главнокамандващият на армията към края на Втората световна война.
Роден
Починал

Учил въвВоенна академия „Фрунзе“
Софийски университет
Народен представител в:
I НС   II НС   III НС   IV НС   
Фердинанд Козовски в Общомедия

Фердинанд Тодоров Козовски е български комунист, политически и военен деец, офицер, генерал-лейтенант. Председател на Народното събрание (1950 – 1965).

Фердинад Козовски е роден на 27 януари 1892 година в гр. Кнежа. Завършва Школа за запасни офицери.

Член на БРСДП (т.с.) (1911). Участва в Балканската война и Първата световна война като офицер в Българската войска – подпоручик от 1911 и поручик от 1915 г.

Участва и е един от ръководителите на Септемврийското въстание (1923) във Врачанско. След поражението емигрира в СССР. Завършва Военната академия „Михаил Фрунзе“. Преподавател в Университета за националните малцинства. Участва в Гражданската война в Испания (1936 – 1939).

На 7 ноември 1938 година, по време на Голямата чистка, Козовски е арестуван от съветската политическа полиция с обвинения в шпионаж. Освободен е година по-късно след личното застъпничество на генералния секретар на Коминтерна Георги Димитров пред съветския вътрешен министър Лаврентий Берия.[1]

По времето на Втората световна война е ръководител на съветската пропагандна радиостанция „Христо Ботев“, която излъчва за комунистическото движение в България.[2]

На 22 септември 1944 г. Фердинанд Козовски е повишен в звание генерал-майор и е назначен за помощник главнокомандващ Българската армия – Върховен командир на помощник командирите в армията (политическите офицери). В началото на декември 1944 година, след неуспешния опит на военния министър Дамян Велчев да защити някои военни попаднали под наказанията от Наредбата-закон за Народния съд, комунистите установяват контрол над ключови постове в армията и Козовски е назначен и за началник на Главно политическо управление на Българската армия с ранг на заместник-министър на войната.[3]

Бил е един от екзекуторите изпълнили смъртните присъди, издадени от така наречения „Народен съд“. Вечерта на 1 срещу 2 февруари 1945 били изпълнени смъртните присъди на български интелектуалци, политици, обществени дейци в това число и тримата регенти на царя. Екзекуциите били изпълнени в Орландовци, близо до гробищата. Труповете на 150 екзекутирани общественици били ограбени, а после зарити със сгурия в няколко трапа, издълбани от падналите бомби. На 2 февруари 1945, денят след изпълнението на екзекуциите на регентите и министрите, Фердинанд Тодоров Козовски е забелязан от мнозина софиянци да се разхожда по централните улици на София с ботушите на княз Кирил Преславски, брат на Цар Борис III, екзекутиран предишния ден.[4] В годините на комунизма е бил заместник-министър на Народната отбрана, посланик в Унгария (1948 – 1949), Китай (1949 – 1950). Председател на Народното събрание от 17 февруари 1950 до 12 септември 1965 г.

  • Военен орден За храбростI ст. (1945)
  • Орден Георги Димитров (1959)
  • Орден Георги Димитров (1962)
  • Орден „Държавно знаме“ (КНДР)
  1. Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 222.
  2. История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 187
  3. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 664.
  4. Гочев, Георги. Реквием за една страна, Дневник, 1 февруари 2015