Фере
- Вижте пояснителната страница за други значения на Фере.
| Фере Φέρες | |
| — град — | |
 Изглед от Фере | |
  Фере  Фере  Фере | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Дедеагач |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 8 m |
| Население | 9839 души (2001) |
| Пощенски код | 685 00 |
| Телефонен код | 25550 – 2 |
| Официален сайт | www.feres.gr/start.htm |
| Фере в Общомедия | |
Фере или Трапезица[1] (на гръцки: Φέρες, Ферес, катаревуса: Φέραι, Фере, на турски: Ferecik, Фереджик) е малък град в Беломорска Тракия, понастоящем в североизточна Гърция., част от дем Дедеагач (Александруполи) в област Източна Македония и Тракия. Градът е разположен на 2 километра западно от река Марица (Еврос) и има население от 9839 души.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Фере е село с преобладаващо българско население във Ференската кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Фере (Fere) има 140 домакинства и 525 българи и 185 гърци.[2]
В 1904 година председател на българската община в града е свещеник Иван Кръстев.[3]
Към 1912 г. според Любомир Милетич („Разорението на тракийските българи“) населението на града се състои от 785 турски къщи, 45 български екзархийски, 40 български патриаршистки и 25 гръцки.[4]
На 5 ноември 1912 Сборната конна бригада на полковник Танев подсилена с 2-ра бригада на Македоно-одринското опълчение освобождават Фере. От освобождението в 1912 до 27 ноември 1919 е в границите на България. През 1914 година градът е преименуван на Трапезица[1] Само за година след като Беломорието става част от България до средата на ноември 1914 г. български инженерни бригади изработват първия регулационен план и прилагат върху терена уличната и дворната регулация на селото.[5]
С Ньойския договор е към Междусъюзническа Тракия, която на 28 май 1920 е предадена на Гърция. Запазени са сведения за революционното движение в Тракия от 16 март 1923 г. относно разрушаване на жп инфраструктура и кръвопролитно сражение в района между българскиа чета и гръцка редовна войска.[6] От април 1941 до ноември 1944 г. гръцкото управление е прекратено и градът е в буферната зона на Беломорието между България и Турция.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Фере
Ангел Трандави или Трандафилов, български опълченец, на 8 май 1877 година, зачислен в I дружина на Българското опълчение[7]- Христо Лазаров полковник, летец.[8]
- Божидар Божиков (1900 – 1991), български просветен деец[9]
- Панайот Лазаров (1883 – ?), български революционер
- Починали във Фере
- Яни Караманов, български революционер
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]- Нова Загора, България
- Етрополе, България
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Стайко Трифонов, Тракия – Административна уредба, политически и стопански живот, 1912 – 1915, ТФ „Капитан Петко войвода“, 1992, стр.205.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 34.
- ↑ Български екзарх Йосиф I. Дневник. София, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. ISBN 954-509-042-1. с. 571.
- ↑ Л. Милетичъ, Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година, стр. 295
- ↑ Стайко Трифонов, Тракия – Административна уредба, политически и стопански живот, 1912 – 1915, стр.201
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 22, 22 март 1923 г., стр. 2
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 199.
- ↑ летец полк. Христо Панайотов Лазаров
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 55. Посетен на 28 август 2015.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((el)) Официален сайт на дем Фере
