Направо към съдържанието

Фридрих Евгений II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Фридрих II Ойген)
Фридрих Евгений II
Friedrich Eugen von Würtemberg
14. херцог на Вюртемберг
Роден
Починал
ПогребанЛудвигсбург, Федерална република Германия

Религиякатолицизъм
Управление
Период1795 – 1797
Герб
Семейство
РодДом Вюртемберг
БащаКарл Александер фон Вюртемберг
МайкаМария Августа фон Турн и Таксис
Братя/сестриАвгуста Елизабет фон Вюртемберг
Карл Евгений (Вюртемберг)
Лудвиг Евгений (Вюртемберг)
СъпругаФридерика Доротея фон Бранденбург-Швет (29 ноември 1753 – 23 декември 1797)
ДецаФридрих I
Лудвиг фон Вюртемберг
Евгений фон Вюртемберг
Мария Фьодоровна
Вилхелм Фридрих Филип фон Вюртемберг
Фридерика фон Вюртемберг
Елизабет Вюртембергска (1767–1790)
Александер фон Вюртемберг
Фердинанд Фридрих Август фон Вюртемберг
Хайнрих Фридрих Карл фон Вюртемберг
Фридрих Евгений II в Общомедия

Фридрих Евгений II Хайнрих фон Вюртемберг или Фридрих II Ойген (на немски: Friedrich II Eugen Heinrich von Württemberg; * 21 януари 1732, Щутгарт; † 23 декември 1797, Хоенхайм в Щутгарт) от Дом Вюртемберг (линия Винентал), е от 1795 до 1797 г. 14. херцог на Вюртемберг.

Той е третият син на херцог Карл Александер фон Вюртемберг (1684 – 1737) и съпругата му Мария Августа фон Турн и Таксис (1706 – 1756), дъщеря на княз Анселм Франц фон Турн и Таксис (1681 – 1739) и съпругата му принцеса Мария Лудовика Анна Франциска фон Лобковиц (1683 – 1750). По-големите му братя са Карл Евгений (1728 – 1793) и Лудвиг Евгений (1731 – 1795).

След ранната смърт на баща му той заедно с двамата му по-големи братя Карл Евгений и Лудвиг Евгений е изпратен през 1741 г. да учи в двора на Фридрих Велики в Берлин. През 1744 г. най-големият му брат Карл Евгений поема управлението и младите братя са извикани обратно.

Първо той е определен за духовна кариера, но скоро предпочита военната служба. През 1749 г. Фридрих II го прави полковник на конницата. На 29 ноември 1753 г. той се жени, както най-големият му брат, за племенница на краля, Фридерика Доротея фон Бранденбург-Швет, дъщеря на маркграф Фридрих Вилхелм фон Бранденбург-Швет (1700 – 1771) и съпругата му София Доротея Мария Пруска (1719 – 1765), четвъртата сестра на Фридрих Велики. Получава 25 000 гулдена годишна помощ.

След последвалата смърт на по-големите му братя Карл Евгений († 24 октомври 1793) и Лудвиг Евгений († 20 май 1795) той става управляващ херцог и веднага се мести в Щутгарт. Малко преди това пруският крал го номинира на пруски генерал-фелдмаршал. На 17 октомври 1756 г. той е генерал-майор. Участва в Седемгодишната война. На 25 години той е генерал-лейтенант. След края на войната е от 1763 до 1769 г. генерал в Трептов на Рега. През 1769 г. той напуска военната служба и се мести с фамилията си във вюртембергското графство Монбеляр (обаче без четиримата му най-големи синове, които започват да учат в Лозана), където наблизо има летен дворец в Етюп. Там той живее повече от 20 години щастлив семеен живот.

На 10 март 1786 г. той получава от брат си управлението на Графство Монбеляр. Френските неспокойствия го карат да напусне през 1791 г. своето царство, което граничи цялото с Френското царство. След повече от една година крал Фридрих Вилхелм II от Прусия му предлага да живее в дворец-резиденцията на измрелите маркграфове на Бранденбург-Байройт и го номинира на генерал гуверньор на Бранденбург-Ансбах и Бранденбург-Байройт.

Най-голямата му дъщеря, София Доротея Августа е омъжена през 1776 г. като Мария Фьодоровна за руския престолонаследник Павел. Третата му дъщеря Елизабет е определена да се омъжи за бъдещия император Франц II, на 15 години е заведена във Виена и през 1788 г. се омъжва за него.


Фридрих Евгений II има със съпругата си Фридерика Доротея София фон Бранденбург-Швет (* 18 декември 1736, † 9 март 1798) 12 деца:[1][2]

∞ 1795 Албертина фон Шварцбург-Зондерсхаузен (1771 – 1829), развод 1801
∞ 1817 Паулина фон Метерних-Винеберг (1771 – 1855), сестрата на Клеменс фон Метерних
∞ херцог Петер Фридрих Лудвиг фон Олденбург (1755 – 1829)
∞ 1788 г. за Франц II (1768 – 1835), бъдещ император
  • Joachim Engelmann, Günter Dorn: Friedrich der Große und seine Generale. Utting 2002, S. 124 f.
  • Sönke Lorenz: Das Haus Württemberg. Ein biographisches Lexikon. Kohlhammer, Stuttgart 1997, S. 284 – 287, ISBN 3-17-013605-4
  • Paul Friedrich von Stälin: Friedrich Eugen, Herzog von Württemberg. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 8, Duncker & Humblot, Leipzig 1878, S. 53 – 55.
  • Gerhard Taddey: Lexikon der deutschen Geschichte. Stuttgart 1998, S. 416.
  • Robert Uhland: Friedrich Eugen. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, S. 595 f. (Digitalisat).
  • Constantin von Wurzbach: Württemberg, Friedrich Eugen Herzog. Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 58. Verlag L. C. Zamarski, Wien 1889, S. 238 (Digitalisat).
  • Hans Heinrich Ludwig v. Held: Geschichte der drei Belagerungen Kolbergs im Siebenjährigen Kriege, Berlin 1847, online