Йохан Готфрид фон Хердер

Йохан Готфрид фон Хердер
	Йохан Готфрид фон Хердер
	Хердер на около 50 години
Роден	25 август 1744 г. Морунген, кралство Прусия
Починал	18 декември 1803 г. (59 г.) Ваймар, херцогство Заксен-Ваймар
Професия	философ, поет, литературен критик, теолог, преводач
Националност	Германия
	Повлиян от Имануел Кант, Барух Спиноза, Калидаса, Йохан Йоахим Винкелман;
	Повлиял на Людовит Щур, Хегел, Йохан Волфганг фон Гьоте;
Съпруга	Мария Каролине Флахсланд
Деца	6 синове и една дъщеря
	Йохан Готфрид фон Хердер в Общомедия

Йохан Готфрид фон Хердер (на немски: Johann Gottfried von Herder; на латински: Ioannes Gottfriedus Herder) (1744-1803) е германски философ, поет, литературен критик, теолог и преводач. Свързан е с идеите на Просвещението, течението „Бурни устреми“ и ваймарския класицизъм. Оказва влияние върху Йохан Волфганг фон Гьоте и Фридрих Шилер. Наричан е „бащата на културния национализъм“.^[1]

Биография

Роден е на 25 август 1744 г. в Морунген в Източна Прусия, кралство Прусия. През 1762 г. се записва в Кьонигсбергския университет, където му преподава Йохан Георг Хаман, патриотичен и емоционален франкофоб. През 1764 г. отпътува за Рига, където работи като преподавател, и започва да развива литературна дейност. През 1776 г. се премества във Ваймар, където умира през 1803 г.

Мироглед

Хердер говори за Volk, образуван около общ език — пазител и носител на общото наследство. Тази идея играе ръководна роля в по-нататъшното развитие на европейския национализъм от XIX век и се появява отново и отново в бурната история на европейската политика. Хердер, който е повече загрижен за културата, отколкото за политиката,^[2] "очевидно вярва, че ако всеки Volk може да бъде нация само по себе си, всички вечно биха живели щастливо помежду си и в разбирателство с другите". Мистичността на германския Volk, така страстно прегърната от него, в крайна сметка става водещият дух на Хитлеровия райх.

Нацията според Хердер е съставена от обща религия, фолклор, традиция, история, етнопсихология, език, култура, територия. Или гражданство, суверенитет и територия са 3-те основни компонента, които правят нацията.

Памет

На негово име е учредена т. нар. Хердерова награда.

Библиография

Fragmente über die neuere deutsche Literatur, Riga 1766/67
Ueber die neuere Deutsche Litteratur. Eine Beilage zu den Briefen, die neueste Litteratur betreffend, Riga 1767
Kritische Wälder. Oder Betrachtungen, die Wissenschaft und Kunst des Schönen betreffend. 3 Bde. Hartknoch, Riga 1769
Abhandlung über den Ursprung der Sprache, 1772
Von deutscher Art und Kunst. Einige fliegende Blätter, 1773
Auszug aus einem Briefwechsel über Ossian und die Lieder alter Völker, 1773
Auch eine Philosophie der Geschichte zur Bildung der Menschheit, 1774
Plastik: Einige Wahrnehmungen über Form und Gestalt aus Pygmalions bildendem Traume, Riga 1778
Volkslieder nebst untermischten anderen Stücken, 1778/79, darunter Annchen von Tharau [sic], 1827 von Friedrich Silcher vertonte Verhochdeutschung durch Herder des 1636 entstandenen, in seinem samländisch-niedersächsischen Mutterdialekt verfassten Anke van Tharaw (erst in der postum erschienenen 2. Auflage 1807 unter dem Titel Stimmen der Völker in Liedern)
Vom Geist der Ebräischen Poesie. Eine Anleitung für die Liebhaber derselben, und der ältesten Geschichte des menschlichen Geistes. Erster und Zweiter Theil Dessau 1782-83, später Leipzig 1784. 2 Bde.
Wie die Alten den Tod gebildet. Ein Nachtrag zu Leßings Abhandlung desselben Titels und Inhalts 1786
Ideen zur Philosophie der Geschichte der Menschheit, 1784-91 (4 Teile)
Briefe zur Beförderung der Humanität, 1793–97 (10 Sammlungen) (Bd. 1, Bd. 2, Bd. 3, Bd. 4, Bd. 5^{[неработеща препратка]}, Bd. 6, Bd. 7, Bd. 8, Bd. 9, Bd. 10)
Von der Gabe der Sprachen am ersten christlichen Pfingstfest, Riga 1794
Von der Auferstehung als Glauben, Geschichte und Lehre, Riga 1794
Terpsichore, Lübeck 1795
Christliche Schriften, Riga 1796–99 (5 Sammlungen)
Metakritik zur Kritik der reinen Vernunft, Leipzig 1799 (2 Teile)
Kalligone, Leipzig 1800
Wind und Sonne → siehe Meißners „Die Sonne und der Wind“

Източници

↑ Роял Дж. Шмит, „Културният национализъм при Хердер“, Journal of the History of Ideas, т. 17, №3 (юни 1956), стр. 407-417.
↑ Вотруба, Мартин. „Herder on Language and Nation“ // Slovak Studies Program. University of Pittsburgh. Посетен на 1 юли 2010.

Айзакс, Х. Идоли на племето. Групова идентичност и политическа промяна. София, 1997, с. 193-226.
((de)) Rudolf Haym, Herder, Johann Gottfried. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 12, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 55–100.
((de)) Hans-Wolf Jäger, Herder, Johann Gottfried. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 8, Duncker & Humblot, Berlin 1969, ISBN 3-428-00189-3, S. 595–603.
((en)) Herder, Johann Gottfried von. New International Encyclopedia, 1905.
((en)) Herder. The Nuttall Encyclopædia, 1907.
((en)) Herder, Johann Gottfried von. Encyclopædia Britannica (11th ed.), 1911.
((en)) Herder, Johann Gottfried von. The New Student's Reference Work, 1914.
((en)) Herder, Johann Gottfried von. Encyclopedia Americana, 1920.
((en)) Michael Forster, Johann Gottfried von Herder, Edward N. Zalta (Hrsg.): Stanford Encyclopedia of Philosophy.

Външни препратки

[1] Роял Дж. Шмит, „Културният национализъм при Хердер“, Journal of the History of Ideas, т. 17, №3 (юни 1956), стр. 407-417.

[2] Вотруба, Мартин. „Herder on Language and Nation“ // Slovak Studies Program. University of Pittsburgh. Посетен на 1 юли 2010.

[1]

[2]