Шестдесет и осми пехотен полк
Шестдесет и осми пехотен полк | |
Информация | |
---|---|
Активна | 8 март 1913 – август 1913 17 декември 1917 – май 1919 23 ноември 1941 – ноември 1944 |
Държава | България |
Тип | Пехотен полк |
Шестдесет и осми пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1913 година и взел участие в Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Формиране
[редактиране | редактиране на кода]Историята на полка започва на 8 март 1913 година, когато в Кавала от 1-ва дружина на 41-ви пехотен полк се формира Втори пехотен полк от Сярската пехотна бригада. Развърнат е в четиридружинен състав. На 23 май същата година, съгласно заповед №132 по 11-а пехотна сборна дивизия получава наименованието Шестдесет и осми пехотен полк.[1][2]
Междусъюзническа война (1913)
[редактиране | редактиране на кода]Полкът участва в Междусъюзническата война (1913) и през август 1913 е демобилизиран и разформиран.
Първа световна война (1915 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]По време на Първата световна война (1915 – 1918) на 12 декември 1917 година в Ниш от 16-и, 53-ти и 54-ти пехотен полк се формира Четвърти планински пехотен полк и влиза в състава на Планинската дивизия. На 1 януари 1918 година е преименуван на Шестдесет и осми пехотен полк. На 15 април 1918 планинската дивизия се разделя на бригади и полкът попада във 2-ра бригада. Взема участие във войната, на 28 октомври 1918 се завръща в Кюстендил и е демобилизиран.[1][3] Преместен е на гарнизон в Кула и в края на декември е разформиран, като до юли 1920 г. действа Ликвидационно бюро в Кюстендил.[2]
Втора световна война (1941 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]По време на Втората световна война (1941 – 1945) на 23 ноември 1941 година в Стара Загора полкът е отново формиран под същото име, като кадри се вземат от 12-и, 23-ти и 30-и пехотен полк. Влиза в състава на 8-а пехотна тунджанска дивизия и е изпратен на Прикриващия фронт в района на село Любимец. На 30 май 1942 година е разформирован, а през декември същата година в Зиляхово отново е формиран и влиза в състава на 16-a пехотна дивизия. През май 1943 се завръща в Стара Загора и е демобилизиран и разформирован. Малко по-късно е за пореден път мобилизиран и се отправя към Неа Доркос, Лахна. През ноември 1944 в Стара Загора е за последен път демобилизиран и окончателно разформирован.[1][2]
Командири
[редактиране | редактиране на кода]Званията са към датата на заемане на длъжността.
№ | звание | име | дати |
---|---|---|---|
Подполковник | Спас Ангелов | Първа световна война | |
Подполковник | Никола Чалъков | 1942 – 1944? | |
Подполковник | Светослав Будинов | от 1944 | |
Подполковник | Веселин Вълков | от 1944 |
Други командири: Тодор Михайлов
Наименования
[редактиране | редактиране на кода]През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Втори пехотен полк от Сярската пехотна бригада (8 март 1913 – 25 май 1913)
- Шестдесет и осми пехотен полк (25 май 1913 – август 1913)
- Четвърти планински пехотен полк (12 декември 1917 – 1 януари 1918)
- Шестдесет и осми пехотен полк (1 януари 1918 – 28 октомври 1918, 23 ноември 1941 – ноември 1944)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 90
- ↑ а б в ДВИА, ф. 375, История на фондообразувателя
- ↑ Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тодоров, Т., Александрова, Я. – „Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.“, Том 2, София, 1977, Военно издателство
- Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.