Zur Geschichte der nominalen Declination im Slovenischen

„Zur Geschichte der nominalen Declination im Slovenischen“
Автор	Ватрослав Облак
Първо издание	1888, 1890, 1891 г. Германия
Издателство	„Архив фюр славише филологи“
Оригинален език	немски
Жанр	научен
Вид	славистика

„Zur Geschichte der nominalen Declination im Slovenischen“ (в превод История на именното склонение в словенския) е произведение на словенския лингвист Ватрослав Облак, отпечатано в пет части, в три поредни книжки на славистичното берлинско списание „Архив фюр славише филологи“ (XI – XIII) в 1888, 1890 и 1891 година. „Zur Geschichte der nominalen Declination im Slovenischen“ е важна книга в историята на словенската диалектология.

История

Облак замисля написването на история на именното склонение на родния си език още в гимназията. Книгата е писана в 1887 – 1888 година, докато Облак е студент във Виена, предимно на базата на исторически извори. През следващите години Облак интензивно обикаля словенските земи и изучава словенските диалекти като стига до убеждението, че написването на историческа словенска граматика е възможно само след пълно изучаване на съществуващите диалекти. За този си труд Облак изцяло изследва историческите извори от XV – XVII век с изключение на Брижинските паметници, тъй като не му е ясна връзката им със старославянската литература и нейния език, като смята, че върху тях е възможно старославянско влияние.

Съдържание

Езиковият материал Облак разделя на основи: основи на ъ/o, основи на -a, основи на -u, основи на -i (мъжки, женски), основи на -ū и основи на съгласна (-n, -s, -t, -r). Също така добавя и именното склонение на прилагателните и при отделните основи разглежда и трите числа – единствено, двойно и множествено. Така изследването обхваща всички форми на словенското именно склонение. Облак признава още в началото, че словенският показва същия стремеж към опростяване на деклинационните парадигми до минимум, познат и в други славянски езици. Според Облак този процес, продиктуван от стремеж към улесняване на паметните характеристики на говора, заедно със звуковите трансформации, се движи най-вече под влияние на аналогията, която дори може да прескача границите на рода.

Изследването, освен че е малко преждевременно, тъй като е предимно на основата на историческата диалектология, но и разчита прекалено много на аналогията.