СМ-20-ЗИФ
СМ-20-ЗИФ | |
Установка ЗИФ-68-1 в музея „Ехо великих сражений“, Шлиселбург. | |
История на производството | |
---|---|
Разработено | МАЦКБ, СССР |
Страна на производство | СССР |
Производител | завод № 7, Ленинград, СССР |
Година на производство | от 1953 г. |
Произведени | 116 |
История на службата | |
На въоръжение в | СССР Китай |
Характеристики на оръдието | |
Марка на оръдието | ЗИФ-21 |
Калибър, mm | 45 |
Дължина на ствола, mm/калибра | 4010/89,1 |
Дължина на канала на ствола, mm | 3500 |
Маса на снаряда, kg | 1,41 |
Начална скорост на снаряда, m/s | 1080 |
Принцип на зареждане | Унитарно автоматично зареждане |
Скорострелност, изстрела/минута | 135 – 160 |
Характеристики на артилерийската установка | |
Марка на АУ | СМ-20-ЗИФ |
Обща маса на АУ, kg | 15 600 (без боекомплекта) |
Радиус на завъртане по стволовете, mm | 3300 |
Разстояние между осите на оръдията, mm | 700 |
Дължина на отката, mm | 290 (365 пределна) |
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, ° | -13°/+85° |
Ъгъл на завъртане, ° | +200°/– 200° |
Максимална скорост на ВН, °/s | 25 |
Максимална скорост на ХН, °/s | 30 |
Максимална далечина на стрелбата, m | 11 100 |
Досегаемост по височина, m | 6700 (по самоликвидатора на снаряда) |
Брониране | 6 – 8 мм |
Разчет, души | 7 |
СМ-20-ЗИФ в Общомедия |
СМ-20-ЗИФ е съветска четиристволна корабна артилерийска установка с калибър 45 mm. Артустановките от този тип са въоръжение на ескадрените миноносци проекти 41 и 56. Всичко на корабите от съветския ВМФ са поставени 116 установки СМ-20-ЗИФ[1].
История на проектирането
[редактиране | редактиране на кода]Проектирането на установките започва в МАЦКБ през 1946 – 1947 г. След изпитанията на опитния образец на автомата СМ-7 техническия проект за установката е преработен и представен на 24 октомври 1949 г., а на 11 април следващата година проектът е утвърден за разработка на работни чертежи и производство на опитен образец[1]. Модификацията на установката за крайцерите от проекта 68-бис с електродвигатели на постоянен, а не променлив ток, е разработена в ЦКБ-7 и носи индексът ЗИФ-68[2][3].
Производство
[редактиране | редактиране на кода]Производството на установките е в завод № 7. През 1953 г. заводът произвежда 4 установки, за 1954 – 60, за 1955 – 27, през 1957 – 30 и т.н[1].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. Минск, Харвест, 2000, 1156 с. ISBN 985-433-703-0. с. 1000.
- ↑ 45 мм установка СМ-20 ЗИФ | MilitaryRussia.Ru – отечественная военная техника (после 1945 г.) // Архивиран от оригинала на 3 февруари 2013. Посетен на 29 януари 2013.
- ↑ 45-мм счетверенные автоматические палубные установки СМ-20-ЗИФ1 и ЗИФ-68–1 » Военный информационно-новостной портал // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 29 януари 2013.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Бунеев И. И. и др. Морская артиллерия отечественного Военно-Морского Флота. СПб., Лель, 1995, 104 с. ISBN 5-86761-003-X.
- Широкорад А. Б. Советская корабельная артиллерия. СПб, Велень, 1995. ISBN 5-85817-009-9. с. 80.
- Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. Минск, Харвест, 2000, 1156 с. ISBN 985-433-703-0.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- 45 mm/78 (1.77") SM-7 ((en))
- В Общомедия има медийни файлове относно СМ-20-ЗИФ
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „СМ-20-ЗИФ“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |