Направо към съдържанието

Якоб Грим: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакция
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Бот: Проверка на по-сложни корекции
 
(Не са показани 48 междинни версии от 28 потребители)
Ред 1: Ред 1:
{{Писател
'''Якоб Грим''' е германист, който заедно с брат си [[Вилхелм Грим|Вилхелм]] публикува сбирки с немски приказки през 19-ти век (виж [[Братя Грим]]).
| име = Якоб Грим
| име-оригинал = Jacob Ludwig Karl Grimm
| снимка = Jacob Grimm.jpg
| описание =
| място на раждане = [[Ханау]], [[Хесен-Касел]]
| място на смърт = [[Берлин]], [[Прусия]]
| работил = [[писател]] германист
| националност = {{DEU}}
| период =
| жанрове = приказки
| теми =
| направление =
| дебют =
| известни творби =
| повлиян =
| повлиял =
| брак =
| деца =
| подпис =
| общомедия =
| вложки =
}}
'''Якоб Лудвиг Карл Грим''' ({{lang|de|Jacob Ludwig Karl Grimm}}) е германист, който заедно с брат си [[Вилхелм Грим|Вилхелм]] публикува сбирки с немски приказки през ХІХ век (виж [[Братя Грим]]).


== Биография и творчество ==
Якоб Грим е роден в [[Ханау]], близо до [[Франкфурт|Франкфурт на Майн]], завършва гимназия Фридрих в [[Касел]] и преподава право в [[Марбург]]ския университет.
Якоб Грим е роден в [[Ханау]], близо до [[Франкфурт на Майн]], завършва гимназията Фридрихгимназиум в [[Касел]] и преподава в [[Марбург]]ския университет.


През [[1819]] г. Якоб Грим издава първият том на "Немската граматика".
През [[1819]] г. Якоб Грим издава първия том на „Немската граматика“.


През [[1837]] г. крал [[Ернест Аугустус I Хановерски]] го уволнява, както и още шест професора, от университета в [[Гьотинген]] поради протест срещу отхвърлянето на нова конституция.
През [[1837]] г. крал Ернест Аугустус I Хановерски го уволнява, заедно с още 6 професори, от университета в [[Гьотинген]] поради протест срещу новата конституция.


== Виж още ==
=== Приказки ===
Приказките на братя Грим са известни в целия свят. Те са превеждани многократно и на български език. Якоб /1785-1863/ и Вилхелм /1786-1859/ Грим са немски учени, които живеят във време, когато Германия е разпокъсана на много малки държавици. Те се занимавали с историята на немския език и изучавали немската литература. Най-значителното им научно и творческо дело са събраните от всички краища на страната приказки, които те преразказвали и публикували в сборниците „Детски и семейни приказки“ и „Немски предания“. Тяхната цел била да покажат, че жителите на всички малки държавици в голямата Германия принадлежат към един народ. И наистина героите в тези народни творби са крале и принцове, селяни и занаятчии, рибари и мелничари, животни и растения, които битуват във фолклора на всички области в страната. Приказките на Братя Грим възпитават в трудолюбие, честност, доброта. В тях винаги побеждават доброто и разумът. Надеждата, че бъдещето ще донесе радост и щастие осмисля живота на героите, прави ги устойчиви в борбата със злото, глупостта, мързела, страхливостта.
[[Братя Грим]]
Приказките на барат Грим са известни в целия свят. Те са привеждани многократно и на български език.
Якоб /1785-1863/ и Вилхем /1786-1859/ Грим са немски учени, които живеят във време, когато Германия е разпокъсана на много малки държавици. Те се занимавали с историята на немския език и изучавали немската литература. Най-значиленото им научно и творческо дело са събраните от всички краища на страната приказки, които те преразказвали и публикували в сборниците "Детски и семейни приказки" и "Немски предания".Тяхната цел била да покажат, че жителите на всички малки държавици в голямата Германия принадлежат към един народ.И наистина героите в тези народни творби са крале и принцове, селяни и занаятчии, рибари и мелничари, животни и растения,които битуват във фолклора на всички области в страната. Приказките на Братя Грим възпитават в трудолюбие, честност, доброта.В тях винаги побеждава доброто и разумът. Надеждата, че бъдещето ще донесе радост и щастие осмисля живота на героите, прави ги устойчиви в борбата със злото, глупостта, мързела, страхливостта.


=== Немски речник ===
Братята Грим започват съставянето на най-големия речник на немския език — Deutsches Wörterbuch (DWB). След смъртта на Вилхелм Грим (когато речникът е до буквата D) Якоб работи върху разширяването на речника, като при своята смърт е подготвял статия. Речникът е издаден едва през 1960 г. в пълния му състав от 33 тома.


== Библиография ==
* ''Über den altdeutschen Meistergesang'' (Göttingen, 1811)
* ''Kinder- und Hausmärchen'' (Berlin, 1812–1815)
* ''Das Lied von Hildebrand und des Weissenbrunner Gebet'' (Kassel, 1812)
* ''Altdeutsche Wälder'' (Kassel, Frankfurt, 1813–1816, 3 тома)
* ''Der arme Heinrich von Hartmann von der Aue'' (Berlin, 1815)
* ''Irmenstrasse und Irmensäule'' (Vienna, 1815)
* ''Die Lieder der alten Edda'' (Berlin, 1815)
* ''Silva de romances viejos'' (Vienna, 1815)
* ''Deutsche Sagen'' (Berlin, 1816–1818, 2nd ed., Berlin, 1865–1866)
* ''Deutsche Grammatik'' (Göttingen, 1819, 2nd ed., Göttingen, 1822–1840) (преиздадена през 1870 г. от Вилхелм Шерер, Berlin)
* ''Wuk Stephanowitsch' Kleine Serbische Grammatik, verdeutscht mit einer Vorrede'' (Leipzig and Berlin, 1824)
* ''Zur Recension der deutschen Grammatik'' (Kassel, 1826)
* ''Irische Elfenmärchen, aus dem Englischen'' (Leipzig, 1826)
* ''Deutsche Rechtsaltertumer'' (Göttingen, 1828, 2 изд., 1854)
* ''Hymnorum veteris ecclesiae XXVI. interpretatio theodisca'' (Göttingen, 1830)
* ''Reinhart Fuchs'' (Berlin, 1834)
* ''Deutsche Mythologie'' (Göttingen, 1835, 3rd ed., 1854, 2 тома)
* ''Taciti Germania edidit'' (Göttingen, 1835)
* ''Über meine Entlassung'' (Basel, 1838)
* (в съавторство с Шмелер) ''Lateinische Gedichte des X. und XI. Jahrhunderts'' (Göttingen, 1838)
* ''Sendschreiben an Karl Lachmann über Reinhart Fuchs'' (Berlin, 1840)
* ''Weistümer, Th. i.'' (Göttingen, 1840)
* ''Andreas und Elene'' (Kassel, 1840)
* ''Frau Aventure'' (Berlin, 1842)
* ''Geschichte der deutschen Sprache'' (Leipzig, 1848, 3rd ed., 1868, 2 тома)
* ''Des Wort des Besitzes'' (Berlin, 1850)
* ''Deutsches Wörterbuch'', Bd. i. (Leipzig, 1854)
* ''Rede auf Wilhelm Grimm und Rede über das Alter'' (Berlin, 1868, 3rd ad., 1865)
* ''Kleinere Schriften'' (F. Dümmler, Berlin, 1864–1884, 7 тома).
** том 1: ''Reden und Abhandlungen'' (1864, 2 изд. 1879)
** том 2: ''Abhandlungen zur Mythologie und Sittenkunde'' (1865)
** том 3: ''Abhandlungen zur Litteratur und Grammatik'' (1866)
** том 4: ''Recensionen und vermischte Aufsätze'' част I (1869)
** том 5: ''Recensionen und vermischte Aufsätze'' част II (1871)
** том 6: ''Recensionen und vermischte Aufsätze'' част III
** том 7: ''Recensionen und vermischte Aufsätze'' част IV (1884)


== Използвана литература ==
== Използвана литература ==
* ''Der Spiegel'', кн. 7 (12.02.2007), стр. 58.


== Външни препратки ==
Der Spiegel, брой 7 (12.02.2007), стр 58.
* Wilhelm Scherer (1879), "[https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Grimm,_Jakob Grimm, Jakob (Ludwig Karl)]", ''Allgemeine Deutsche Biographie'' (ADB), 9, Leipzig: Duncker & Humblot, pp. 678–688
* {{Gutenberg author |id=Grimm,+Jacob | name=Якоб Грим}}
* {{IMDb name|0342278}}


{{нормативен контрол}}

{{СОРТКАТ:Грим, Якоб}}
{{писател-мъниче}}
[[Категория:Германски детски писатели]]

[[Категория:Германски езиковеди]]
{{сорткат|Грим,Якоб}}
[[Категория:Немски писатели]]
[[Категория:Лексикографи]]
[[Категория:Германисти]]

[[Категория:Германски фолклористи]]

[[Категория:Гьотингенски университет]]
[[bn:ইয়াকপ গ্রিম]]
[[Категория:Романтизъм]]
[[ca:Jacob Grimm]]
[[Категория:Родени в Ханау]]
[[cs:Jacob Grimm]]
[[Категория:Починали в Берлин]]
[[en:Jacob Grimm]]
[[Категория:Членове на Берлин-Бранденбургската академия на науките]]
[[es:Jakob Grimm]]
[[de:Jacob Grimm]]
[[fr:Jacob Grimm]]
[[ga:Jakob Grimm]]
[[hr:Jacob Grimm]]
[[ko:야코프 그림]]
[[nl:Jacob Grimm]]
[[no:Jacob Grimm]]
[[pt:Jacob Grimm]]
[[ro:Jacob Grimm]]
[[ru:Гримм, Якоб]]
[[sr:Јакоб Грим]]
[[sv:Jacob Grimm]]
[[tg:Якоб Гримм]]
[[zh:雅各·格林]]

Текуща версия към 16:28, 12 ноември 2021

Якоб Грим
Jacob Ludwig Karl Grimm
Роден4 януари 1785 г.
Починал20 септември 1863 г. (78 г.)
Професияписател германист
Националност Германия
Жанрприказки
Подпис
Уебсайт
Якоб Грим в Общомедия

Якоб Лудвиг Карл Грим (на немски: Jacob Ludwig Karl Grimm) е германист, който заедно с брат си Вилхелм публикува сбирки с немски приказки през ХІХ век (виж Братя Грим).

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Якоб Грим е роден в Ханау, близо до Франкфурт на Майн, завършва гимназията Фридрихгимназиум в Касел и преподава в Марбургския университет.

През 1819 г. Якоб Грим издава първия том на „Немската граматика“.

През 1837 г. крал Ернест Аугустус I Хановерски го уволнява, заедно с още 6 професори, от университета в Гьотинген поради протест срещу новата конституция.

Приказки

[редактиране | редактиране на кода]

Приказките на братя Грим са известни в целия свят. Те са превеждани многократно и на български език. Якоб /1785-1863/ и Вилхелм /1786-1859/ Грим са немски учени, които живеят във време, когато Германия е разпокъсана на много малки държавици. Те се занимавали с историята на немския език и изучавали немската литература. Най-значителното им научно и творческо дело са събраните от всички краища на страната приказки, които те преразказвали и публикували в сборниците „Детски и семейни приказки“ и „Немски предания“. Тяхната цел била да покажат, че жителите на всички малки държавици в голямата Германия принадлежат към един народ. И наистина героите в тези народни творби са крале и принцове, селяни и занаятчии, рибари и мелничари, животни и растения, които битуват във фолклора на всички области в страната. Приказките на Братя Грим възпитават в трудолюбие, честност, доброта. В тях винаги побеждават доброто и разумът. Надеждата, че бъдещето ще донесе радост и щастие осмисля живота на героите, прави ги устойчиви в борбата със злото, глупостта, мързела, страхливостта.

Немски речник

[редактиране | редактиране на кода]

Братята Грим започват съставянето на най-големия речник на немския език — Deutsches Wörterbuch (DWB). След смъртта на Вилхелм Грим (когато речникът е до буквата D) Якоб работи върху разширяването на речника, като при своята смърт е подготвял статия. Речникът е издаден едва през 1960 г. в пълния му състав от 33 тома.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Über den altdeutschen Meistergesang (Göttingen, 1811)
  • Kinder- und Hausmärchen (Berlin, 1812–1815)
  • Das Lied von Hildebrand und des Weissenbrunner Gebet (Kassel, 1812)
  • Altdeutsche Wälder (Kassel, Frankfurt, 1813–1816, 3 тома)
  • Der arme Heinrich von Hartmann von der Aue (Berlin, 1815)
  • Irmenstrasse und Irmensäule (Vienna, 1815)
  • Die Lieder der alten Edda (Berlin, 1815)
  • Silva de romances viejos (Vienna, 1815)
  • Deutsche Sagen (Berlin, 1816–1818, 2nd ed., Berlin, 1865–1866)
  • Deutsche Grammatik (Göttingen, 1819, 2nd ed., Göttingen, 1822–1840) (преиздадена през 1870 г. от Вилхелм Шерер, Berlin)
  • Wuk Stephanowitsch' Kleine Serbische Grammatik, verdeutscht mit einer Vorrede (Leipzig and Berlin, 1824)
  • Zur Recension der deutschen Grammatik (Kassel, 1826)
  • Irische Elfenmärchen, aus dem Englischen (Leipzig, 1826)
  • Deutsche Rechtsaltertumer (Göttingen, 1828, 2 изд., 1854)
  • Hymnorum veteris ecclesiae XXVI. interpretatio theodisca (Göttingen, 1830)
  • Reinhart Fuchs (Berlin, 1834)
  • Deutsche Mythologie (Göttingen, 1835, 3rd ed., 1854, 2 тома)
  • Taciti Germania edidit (Göttingen, 1835)
  • Über meine Entlassung (Basel, 1838)
  • (в съавторство с Шмелер) Lateinische Gedichte des X. und XI. Jahrhunderts (Göttingen, 1838)
  • Sendschreiben an Karl Lachmann über Reinhart Fuchs (Berlin, 1840)
  • Weistümer, Th. i. (Göttingen, 1840)
  • Andreas und Elene (Kassel, 1840)
  • Frau Aventure (Berlin, 1842)
  • Geschichte der deutschen Sprache (Leipzig, 1848, 3rd ed., 1868, 2 тома)
  • Des Wort des Besitzes (Berlin, 1850)
  • Deutsches Wörterbuch, Bd. i. (Leipzig, 1854)
  • Rede auf Wilhelm Grimm und Rede über das Alter (Berlin, 1868, 3rd ad., 1865)
  • Kleinere Schriften (F. Dümmler, Berlin, 1864–1884, 7 тома).
    • том 1: Reden und Abhandlungen (1864, 2 изд. 1879)
    • том 2: Abhandlungen zur Mythologie und Sittenkunde (1865)
    • том 3: Abhandlungen zur Litteratur und Grammatik (1866)
    • том 4: Recensionen und vermischte Aufsätze част I (1869)
    • том 5: Recensionen und vermischte Aufsätze част II (1871)
    • том 6: Recensionen und vermischte Aufsätze част III
    • том 7: Recensionen und vermischte Aufsätze част IV (1884)

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Der Spiegel, кн. 7 (12.02.2007), стр. 58.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Якоб_Грим&oldid=11182652“.