Якоб Грим: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Добавяне на Категория:Членове на Берлин-Бранденбургската академия на науките, ползвайки HotCat |
||
(Не са показани 28 междинни версии от 14 потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Писател |
|||
{{Биография инфо |
|||
| име= Якоб Грим |
| име = Якоб Грим |
||
| име-оригинал = Jacob Ludwig Karl Grimm |
|||
| портрет= |
|||
| снимка = Jacob Grimm.jpg |
|||
| описание= германски филолог |
|||
| описание = |
|||
| роден-дата=[[4 януари]] [[1785]] |
|||
| |
| място на раждане = [[Ханау]], [[Хесен-Касел]] |
||
| място на смърт = [[Берлин]], [[Прусия]] |
|||
| починал-дата=[[20 септември]] [[1863]] |
|||
| работил = [[писател]] германист |
|||
| починал-място=[[Берлин]], [[Прусия]] |
|||
| националност = {{DEU}} |
|||
| период = |
|||
| жанрове = приказки |
|||
| теми = |
|||
| направление = |
|||
| дебют = |
|||
| известни творби = |
|||
| повлиян = |
|||
| повлиял = |
|||
| брак = |
|||
| деца = |
|||
| подпис = |
|||
| общомедия = |
|||
| вложки = |
|||
}} |
}} |
||
'''Якоб Лудвиг Карл Грим''' ({{lang|de|Jacob Ludwig Karl Grimm}}) е германист, който заедно с брат си [[Вилхелм Грим|Вилхелм]] публикува сбирки с немски приказки през ХІХ век (виж [[Братя Грим]]). |
|||
== Биография и творчество == |
|||
'''Якоб Грим''' е германист, който заедно с брат си [[Вилхелм Грим|Вилхелм]] публикува сбирки с немски приказки през 19-ти век (виж [[Братя Грим]]). |
|||
Якоб Грим е роден в [[Ханау]], близо до [[Франкфурт на Майн]], завършва гимназията Фридрихгимназиум в [[Касел]] и преподава в [[Марбург]]ския университет. |
|||
През [[1819]] г. Якоб Грим издава първия том на „Немската граматика“. |
|||
Якоб Грим е роден в [[Ханау]], близо до [[Франкфурт|Франкфурт на Майн]], завършва гимназията Фридрихгимназиум в [[Касел]] и преподава право в [[Марбург]]ския университет. |
|||
През [[1837]] г. крал Ернест Аугустус I Хановерски го уволнява, заедно с още 6 професори, от университета в [[Гьотинген]] поради протест срещу новата конституция. |
|||
През [[1819]] г. Якоб Грим издава първия том на "Немската граматика". |
|||
През [[1837]] г. крал Ернест Аугустус I Хановерски го уволнява, както и още шест професора, от университета в [[Гьотинген]] поради протест срещу отхвърлянето на нова конституция. |
|||
== Творчество == |
|||
=== Приказки === |
=== Приказки === |
||
Приказките на братя Грим са известни в целия свят. Те са превеждани многократно и на български език. Якоб /1785-1863/ и Вилхелм /1786-1859/ Грим са немски учени, които живеят във време, когато Германия е разпокъсана на много малки държавици. Те се занимавали с историята на немския език и изучавали немската литература. Най-значителното им научно и творческо дело са събраните от всички краища на страната приказки, които те преразказвали и публикували в сборниците |
Приказките на братя Грим са известни в целия свят. Те са превеждани многократно и на български език. Якоб /1785-1863/ и Вилхелм /1786-1859/ Грим са немски учени, които живеят във време, когато Германия е разпокъсана на много малки държавици. Те се занимавали с историята на немския език и изучавали немската литература. Най-значителното им научно и творческо дело са събраните от всички краища на страната приказки, които те преразказвали и публикували в сборниците „Детски и семейни приказки“ и „Немски предания“. Тяхната цел била да покажат, че жителите на всички малки държавици в голямата Германия принадлежат към един народ. И наистина героите в тези народни творби са крале и принцове, селяни и занаятчии, рибари и мелничари, животни и растения, които битуват във фолклора на всички области в страната. Приказките на Братя Грим възпитават в трудолюбие, честност, доброта. В тях винаги побеждават доброто и разумът. Надеждата, че бъдещето ще донесе радост и щастие осмисля живота на героите, прави ги устойчиви в борбата със злото, глупостта, мързела, страхливостта. |
||
=== Немски речник (Deutsches Wörterbuch) === |
|||
Братята Грим започват съставянето на най-големия речник на немския език - Deutsches Wörterbuch (DWB). След смъртта на Вилхелм Грим (когато речникът е до буквата D) Якоб работи върху разширяването на речника, като в момента на своята смърт той е подготвял статията. Речникът е издаден едва през 1960 г. в пълния си състав от 33 т. |
|||
== |
=== Немски речник === |
||
Братята Грим започват съставянето на най-големия речник на немския език — Deutsches Wörterbuch (DWB). След смъртта на Вилхелм Грим (когато речникът е до буквата D) Якоб работи върху разширяването на речника, като при своята смърт е подготвял статия. Речникът е издаден едва през 1960 г. в пълния му състав от 33 тома. |
|||
[[Братя Грим]] |
|||
== Библиография == |
|||
== Използвана литература == |
|||
* ''Über den altdeutschen Meistergesang'' (Göttingen, 1811) |
|||
* ''Kinder- und Hausmärchen'' (Berlin, 1812–1815) |
|||
* ''Das Lied von Hildebrand und des Weissenbrunner Gebet'' (Kassel, 1812) |
|||
* ''Altdeutsche Wälder'' (Kassel, Frankfurt, 1813–1816, 3 тома) |
|||
* ''Der arme Heinrich von Hartmann von der Aue'' (Berlin, 1815) |
|||
* ''Irmenstrasse und Irmensäule'' (Vienna, 1815) |
|||
* ''Die Lieder der alten Edda'' (Berlin, 1815) |
|||
* ''Silva de romances viejos'' (Vienna, 1815) |
|||
* ''Deutsche Sagen'' (Berlin, 1816–1818, 2nd ed., Berlin, 1865–1866) |
|||
* ''Deutsche Grammatik'' (Göttingen, 1819, 2nd ed., Göttingen, 1822–1840) (преиздадена през 1870 г. от Вилхелм Шерер, Berlin) |
|||
* ''Wuk Stephanowitsch' Kleine Serbische Grammatik, verdeutscht mit einer Vorrede'' (Leipzig and Berlin, 1824) |
|||
* ''Zur Recension der deutschen Grammatik'' (Kassel, 1826) |
|||
* ''Irische Elfenmärchen, aus dem Englischen'' (Leipzig, 1826) |
|||
* ''Deutsche Rechtsaltertumer'' (Göttingen, 1828, 2 изд., 1854) |
|||
* ''Hymnorum veteris ecclesiae XXVI. interpretatio theodisca'' (Göttingen, 1830) |
|||
* ''Reinhart Fuchs'' (Berlin, 1834) |
|||
* ''Deutsche Mythologie'' (Göttingen, 1835, 3rd ed., 1854, 2 тома) |
|||
* ''Taciti Germania edidit'' (Göttingen, 1835) |
|||
* ''Über meine Entlassung'' (Basel, 1838) |
|||
* (в съавторство с Шмелер) ''Lateinische Gedichte des X. und XI. Jahrhunderts'' (Göttingen, 1838) |
|||
* ''Sendschreiben an Karl Lachmann über Reinhart Fuchs'' (Berlin, 1840) |
|||
* ''Weistümer, Th. i.'' (Göttingen, 1840) |
|||
* ''Andreas und Elene'' (Kassel, 1840) |
|||
* ''Frau Aventure'' (Berlin, 1842) |
|||
* ''Geschichte der deutschen Sprache'' (Leipzig, 1848, 3rd ed., 1868, 2 тома) |
|||
* ''Des Wort des Besitzes'' (Berlin, 1850) |
|||
* ''Deutsches Wörterbuch'', Bd. i. (Leipzig, 1854) |
|||
* ''Rede auf Wilhelm Grimm und Rede über das Alter'' (Berlin, 1868, 3rd ad., 1865) |
|||
* ''Kleinere Schriften'' (F. Dümmler, Berlin, 1864–1884, 7 тома). |
|||
** том 1: ''Reden und Abhandlungen'' (1864, 2 изд. 1879) |
|||
** том 2: ''Abhandlungen zur Mythologie und Sittenkunde'' (1865) |
|||
** том 3: ''Abhandlungen zur Litteratur und Grammatik'' (1866) |
|||
** том 4: ''Recensionen und vermischte Aufsätze'' част I (1869) |
|||
** том 5: ''Recensionen und vermischte Aufsätze'' част II (1871) |
|||
** том 6: ''Recensionen und vermischte Aufsätze'' част III |
|||
** том 7: ''Recensionen und vermischte Aufsätze'' част IV (1884) |
|||
== Използвана литература == |
|||
Der Spiegel, брой 7 (12.02.2007), стр 58. |
|||
* ''Der Spiegel'', кн. 7 (12.02.2007), стр. 58. |
|||
== Външни препратки == |
|||
{{сорткат|Грим,Якоб}} |
|||
* Wilhelm Scherer (1879), "[https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Grimm,_Jakob Grimm, Jakob (Ludwig Karl)]", ''Allgemeine Deutsche Biographie'' (ADB), 9, Leipzig: Duncker & Humblot, pp. 678–688 |
|||
[[Категория:Немски писатели]] |
|||
* {{Gutenberg author |id=Grimm,+Jacob | name=Якоб Грим}} |
|||
* {{IMDb name|0342278}} |
|||
{{нормативен контрол}} |
|||
[[bn:ইয়াকপ গ্রিম]] |
|||
{{СОРТКАТ:Грим, Якоб}} |
|||
[[bs:Jacob Grimm]] |
|||
[[Категория:Германски детски писатели]] |
|||
[[ca:Jacob Grimm]] |
|||
[[Категория:Германски езиковеди]] |
|||
[[cs:Jacob Grimm]] |
|||
[[Категория:Лексикографи]] |
|||
[[da:Jacob Grimm]] |
|||
[[Категория:Германисти]] |
|||
[[de:Jacob Grimm]] |
|||
[[Категория:Германски фолклористи]] |
|||
[[en:Jacob Grimm]] |
|||
[[Категория:Гьотингенски университет]] |
|||
[[es:Jacob Grimm]] |
|||
[[Категория:Романтизъм]] |
|||
[[et:Jacob Grimm]] |
|||
[[Категория:Родени в Ханау]] |
|||
[[ga:Jacob Grimm]] |
|||
[[Категория:Починали в Берлин]] |
|||
[[gl:Jacob Grimm]] |
|||
[[Категория:Членове на Берлин-Бранденбургската академия на науките]] |
|||
[[hr:Jacob Grimm]] |
|||
[[ja:ヤーコプ・グリム]] |
|||
[[ko:야코프 그림]] |
|||
[[la:Iacobus Grimm]] |
|||
[[lt:Jacob Grimm]] |
|||
[[nl:Jacob Grimm]] |
|||
[[no:Jacob Grimm]] |
|||
[[pt:Jacob Grimm]] |
|||
[[ro:Jacob Grimm]] |
|||
[[ru:Гримм, Якоб]] |
|||
[[sq:Jacob Grimm]] |
|||
[[sr:Јакоб Грим]] |
|||
[[sv:Jacob Grimm]] |
|||
[[tg:Якоб Гримм]] |
|||
[[tr:Jacob Grimm]] |
|||
[[war:Jacob Grimm]] |
|||
[[zh:雅各布·格林]] |
Текуща версия към 16:28, 12 ноември 2021
Якоб Грим Jacob Ludwig Karl Grimm | |
Роден | 4 януари 1785 г. |
---|---|
Починал | 20 септември 1863 г. |
Професия | писател германист |
Националност | Германия |
Жанр | приказки |
Подпис | |
Уебсайт | |
Якоб Грим в Общомедия |
Якоб Лудвиг Карл Грим (на немски: Jacob Ludwig Karl Grimm) е германист, който заедно с брат си Вилхелм публикува сбирки с немски приказки през ХІХ век (виж Братя Грим).
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Якоб Грим е роден в Ханау, близо до Франкфурт на Майн, завършва гимназията Фридрихгимназиум в Касел и преподава в Марбургския университет.
През 1819 г. Якоб Грим издава първия том на „Немската граматика“.
През 1837 г. крал Ернест Аугустус I Хановерски го уволнява, заедно с още 6 професори, от университета в Гьотинген поради протест срещу новата конституция.
Приказки
[редактиране | редактиране на кода]Приказките на братя Грим са известни в целия свят. Те са превеждани многократно и на български език. Якоб /1785-1863/ и Вилхелм /1786-1859/ Грим са немски учени, които живеят във време, когато Германия е разпокъсана на много малки държавици. Те се занимавали с историята на немския език и изучавали немската литература. Най-значителното им научно и творческо дело са събраните от всички краища на страната приказки, които те преразказвали и публикували в сборниците „Детски и семейни приказки“ и „Немски предания“. Тяхната цел била да покажат, че жителите на всички малки държавици в голямата Германия принадлежат към един народ. И наистина героите в тези народни творби са крале и принцове, селяни и занаятчии, рибари и мелничари, животни и растения, които битуват във фолклора на всички области в страната. Приказките на Братя Грим възпитават в трудолюбие, честност, доброта. В тях винаги побеждават доброто и разумът. Надеждата, че бъдещето ще донесе радост и щастие осмисля живота на героите, прави ги устойчиви в борбата със злото, глупостта, мързела, страхливостта.
Немски речник
[редактиране | редактиране на кода]Братята Грим започват съставянето на най-големия речник на немския език — Deutsches Wörterbuch (DWB). След смъртта на Вилхелм Грим (когато речникът е до буквата D) Якоб работи върху разширяването на речника, като при своята смърт е подготвял статия. Речникът е издаден едва през 1960 г. в пълния му състав от 33 тома.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Über den altdeutschen Meistergesang (Göttingen, 1811)
- Kinder- und Hausmärchen (Berlin, 1812–1815)
- Das Lied von Hildebrand und des Weissenbrunner Gebet (Kassel, 1812)
- Altdeutsche Wälder (Kassel, Frankfurt, 1813–1816, 3 тома)
- Der arme Heinrich von Hartmann von der Aue (Berlin, 1815)
- Irmenstrasse und Irmensäule (Vienna, 1815)
- Die Lieder der alten Edda (Berlin, 1815)
- Silva de romances viejos (Vienna, 1815)
- Deutsche Sagen (Berlin, 1816–1818, 2nd ed., Berlin, 1865–1866)
- Deutsche Grammatik (Göttingen, 1819, 2nd ed., Göttingen, 1822–1840) (преиздадена през 1870 г. от Вилхелм Шерер, Berlin)
- Wuk Stephanowitsch' Kleine Serbische Grammatik, verdeutscht mit einer Vorrede (Leipzig and Berlin, 1824)
- Zur Recension der deutschen Grammatik (Kassel, 1826)
- Irische Elfenmärchen, aus dem Englischen (Leipzig, 1826)
- Deutsche Rechtsaltertumer (Göttingen, 1828, 2 изд., 1854)
- Hymnorum veteris ecclesiae XXVI. interpretatio theodisca (Göttingen, 1830)
- Reinhart Fuchs (Berlin, 1834)
- Deutsche Mythologie (Göttingen, 1835, 3rd ed., 1854, 2 тома)
- Taciti Germania edidit (Göttingen, 1835)
- Über meine Entlassung (Basel, 1838)
- (в съавторство с Шмелер) Lateinische Gedichte des X. und XI. Jahrhunderts (Göttingen, 1838)
- Sendschreiben an Karl Lachmann über Reinhart Fuchs (Berlin, 1840)
- Weistümer, Th. i. (Göttingen, 1840)
- Andreas und Elene (Kassel, 1840)
- Frau Aventure (Berlin, 1842)
- Geschichte der deutschen Sprache (Leipzig, 1848, 3rd ed., 1868, 2 тома)
- Des Wort des Besitzes (Berlin, 1850)
- Deutsches Wörterbuch, Bd. i. (Leipzig, 1854)
- Rede auf Wilhelm Grimm und Rede über das Alter (Berlin, 1868, 3rd ad., 1865)
- Kleinere Schriften (F. Dümmler, Berlin, 1864–1884, 7 тома).
- том 1: Reden und Abhandlungen (1864, 2 изд. 1879)
- том 2: Abhandlungen zur Mythologie und Sittenkunde (1865)
- том 3: Abhandlungen zur Litteratur und Grammatik (1866)
- том 4: Recensionen und vermischte Aufsätze част I (1869)
- том 5: Recensionen und vermischte Aufsätze част II (1871)
- том 6: Recensionen und vermischte Aufsätze част III
- том 7: Recensionen und vermischte Aufsätze част IV (1884)
Използвана литература
[редактиране | редактиране на кода]- Der Spiegel, кн. 7 (12.02.2007), стр. 58.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Wilhelm Scherer (1879), "Grimm, Jakob (Ludwig Karl)", Allgemeine Deutsche Biographie (ADB), 9, Leipzig: Duncker & Humblot, pp. 678–688
- Произведения на Якоб Грим в проекта Гутенберг
- Якоб Грим в Internet Movie Database
|