Чистилище: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Текуща версия към 11:24, 4 април 2023

Изображение на огненото чистилище от Людовико Карачи

В римокатолическата теология чистилището (на латински: Purgatorium; „да очистя, да пречистя“) е междинно състояние след физическата смърт, в което някои от тези, които са предназначени за небето първо трябва да се подложат на пречистване, за да се постигне необходимата светост за влизане в рая. Само тези, които умират в състояние на благодат, но все още не са претърпели наказание заради греха си, могат да бъде в Чистилището, така че никой в Чистилището не остава в това състояние завинаги.

Понятието е свързано най-вече с обреди на Католическата църква, англиканите от англо-католическата традиция като цяло също се придържат тази вяра. Източноправославните църкви вярват във възможността за промяна положението на душите на мъртвите чрез молитви на живите и предлагане на божествената литургия. В юдаизма също се вярва във възможността за пречистване след смъртта и дори може да се използва думата „чистилище“, за да представи разбирането за смисъла Геена.^[1]

Християнство

Католицизъм

Според католиците „душите на някои верни, които с вяра и покаяние са починали, но не са принесли достойни плодове на покаянието за греховете си, макар и да са се очистили от тези грехове, търпят мъчения след смъртта си, но да се освободят съвсем от греховете си и да добият пълно опрощение, могат само чрез молитвите на живите си братя, чрез милостинята и най-много чрез безкръвната жертва.“

Според католиците Иисус говори за Чистилището или прошката на този и на онзи свят, когато казва на учениците си: „и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят.“ (Матей 12:32). Католическата църква счита, че в учението си прилага на дело думите на Иисус, и че е изяснила това, което са учили Иисус и апостолите, свещеното писание, както написаното от светите отци по отношение на душата след смъртта.

Вижте също

Източници

↑ Gehinnom – на английски

Тази статия, свързана с религия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Gehinnom – на английски

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-{{Обработка}}
 [[Файл:Carracci-Purgatory.jpg|мини|457x457пкс|Изображение на огненото чистилище от [[Людовико Карачи]]]]
+В [[Римокатолическата църква|римокатолическата]] теология '''чистилището''' ({{lang|la|Purgatorium}}; „да очистя, да пречистя“) е междинно състояние след физическата [[смърт]], в което някои от тези, които са предназначени за небето първо трябва да се подложат на пречистване, за да се постигне необходимата светост за влизане в [[Рай|рая]]. Само тези, които умират в състояние на благодат, но все още не са претърпели наказание заради греха си, могат да бъде в Чистилището, така че никой в Чистилището не остава в това състояние завинаги.
-В големите деноминации на християнството съществува една съществена разлика по отношение на задгробния живот. От една страна, Католическата църква учи, че душата има възможност да се очисти и след смъртта в т.нар. чистилище. Православната догматика обаче не признава съществуването на чистилище и твърди, че след смъртта няма никаква възможност за човека да се поправи; че неговата съдба се решава тук, на земята, докато е още жив, и че след умирането на тялото човека го чака или рай, или ад. Освен основният въпрос за първенството на римския епископ в християнството, представата за чистилището, както и въпроса за филиокве (добавката "и от Сина" в Символа на вярата) са доктринални причини за разделянето на двете църкви през ХІІ век.
+Понятието е свързано най-вече с обреди на [[Католическа църква|Католическата църква]], [[Англиканство|англиканите]] от англо-католическата традиция като цяло също се придържат тази вяра. [[Източноправославна църква|Източноправославните църкви]] вярват във възможността за промяна положението на душите на мъртвите чрез молитви на живите и предлагане на божествената литургия. В [[юдаизма]] също се вярва във възможността за пречистване след смъртта и дори може да се използва думата „чистилище“, за да представи разбирането за смисъла [[Геена]].<ref>[http://www.chabad.org/search/keyword_cdo/kid/10797/jewish/Gehinnom.htm Gehinnom] – на английски</ref>
-Самата дума Чистилище (purgatorium, от лат. ‘purgare’) означава ‘да очистя’, ‘да пречистя’. Доктрината за Чистилището съдържа три основни съставки: (1) съществува очистване на душата след смъртта, (2) това очистване включва някакъв вид болка, и (3) това очистване може да бъде подпомогнато от молитвите и даренията на живите към Бога.
+== Християнство ==
-Чистилището е състояние на душите на умрелите с вяра в Христа, които, умирайки в Божията благодат, не са напълно очистени от своите дребни прегрешения (за разлика от тези, които умират, без да са се разкаяли за извършен(и) смъртен(и) грях/грехове), или не са платили напълно за своите прегрешения. Окончателното  очистване на душите в Чистилището е напълно различно от наказанието на осъдените души, намиращи се в ада. Чистилището не е “втори шанс” за спасение след смъртта, но очистване на душата, за да може душата да достигне светостта, която ѝ е необходима, за да влезе в рая, тъй като “няма да влезе в него нищо нечисто”{3} (Откровение 21:27). Думата “нечисто” е превод на гръцката дума “koinon”, която се отнася за духовна поквара. Иисус казва, че “всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си” (Матей 5:28). Дори грешните помисли трябва да очистим от себе си. Дори само склонността към грях, която всички ние имаме, е духовна поквара. Затова ние имаме нужда от очистване, за да можем да видим Бога и да влезем в Царството Божие. По този начин, Чистилището е израз на Божията милост към нас – ако нямаше Чистилище, повечето хора нямаше да имат възможност да се спасят.
+=== Католицизъм ===
+Според католиците „душите на някои верни, които с вяра и покаяние са починали, но не са принесли достойни плодове на покаянието за греховете си, макар и да са се очистили от тези грехове, търпят мъчения след смъртта си, но да се освободят съвсем от греховете си и да добият пълно опрощение, могат само чрез молитвите на живите си братя, чрез милостинята и най-много чрез безкръвната жертва.“
+Според католиците [[Иисус Христос|Иисус]] говори за Чистилището или прошката на този и на онзи свят, когато казва на учениците си: „и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят.“ (Матей 12:32). Католическата църква счита, че в учението си прилага на дело думите на Иисус, и че е изяснила това, което са учили Иисус и [[апостол]]ите, свещеното писание, както написаното от светите отци по отношение на душата след смъртта.
-Както бе посочено по-горе, вярването на Католическата църква в очистването на душата след смъртта не се споделя от Православната църква. Според католиците “душите на някои верни, които с вяра и покаяние са починали, но не са принесли достойни плодове на покаянието за греховете си, макар и да са се очистили от тези грехове, търпят мъчения след смъртта си, но да се освободят съвсем от греховете си и да добият пълно опрощение, могат само чрез молитвите на живите си братя, чрез милостинята и най-много чрез безкръвната жертва.”
+== Вижте също ==
-Според католиците Иисус говори за Чистилището или прошката на този и на онзи свят, когато казва на учениците Си: “и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят.” (Матей 12:32). Католическата църква счита, че в учението си прилага на дело думите на Иисус, и че е изяснила това, което са учили Иисус и апостолите, Свещеното Писание, както написаното от Светите отци по отношение на душата след смъртта.
+* [[Араф]]
+* [[Божествена комедия|Чистилище (Божествена комедия)]]
+* [[Райска градина]]
+* [[Геена]]
+* [[Рай]]
+* [[Ад]]
+* [[Индулгенция]]
+* [[Епитимия]]
+* [[Сънят на душата|Сън на душата]]
+== Източници ==
-Според католиците Чистилището е част от нашето спасение. Началото се поставя чрез тайнството Свето Кръщение. Чрез Светото "Кръщение, ние ставаме по благодат това, което Бог е по Своята природа" (свети Йоан Дамаскин{25}). {26} Именно чрез това тайнство ние ставаме чеда Божии. Този еднократен акт на вяра и очистване на греховете, обаче, далеч не е достатъчен за спасението на душата, и не може да ни предпази от това, да не извършваме грехове, след като вече сме кръстени. Целият процес на нашето спасение (защото спасението е процес, който продължава през целия ни живот, и може да продължи и след смъртта) бихме могли да оприличим на родител, който осиновява дете. Осиновяването е еднократно действие от страна на родителя, което е следвано от много други, през целия живот на детето, за да може да стане това дете наистина негово - да бъде отгледано и възпитано според моралната и ценностна система на родителя. По същия начин, Господ ни осиновява при нашето кръщение, но едва след това започва да "вае" и "моделира" душата, да ни оформя и очиства така, че да станем Негови деца.
+<references/>
+{{мъниче|религия}}
-Свети апостол Павел пише: “Залягайте да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа” (Евреи 12:14). Една от основните цели на нашия живот е придобиването на святост. Без такава святост “никой няма да види Господа”. За да придобием святост, ние трябва да очистим себе си. Един от начините, по които можем да очистим себе си, е чрез страдание. Страданието е една от най-големите тайнства в нашия живот. То е част от живота на всички нас - независимо от нашите пол, възраст, раса или вероизповедание. Ние не винаги можем да разберем, защо Господ допуска страданието. Но, както със всяко зло, Бог обръща и страданието в добро. През целия ни живот, Господ ни помага, чрез тези изпитания, трудности, болки и скърби, с които се сблъскваме, да очистим себе си, и по този начин да придобием светост, за да можем да Го видим. Разбира се, за да може това страдание да даде плод, ние трябва да го приемаме с вяра, дори да не разбираме, защо сме изправени пред изпитания, да се уповаваме на Бога, и да принасяме и посвещаваме своето страдание на Него, за да може то да помогне за нашето очистване. Както пише свети апостол Павел в своето Послание до Колосяни 1:24: “Сега се радвам в страданията си за вас и подпълвам недостига от скърби Христови в моята плът за тялото Христово, което е църквата”. Ако ние не успеем да завършим този процес на очистване по време на своя живот, той продължава след смъртта, в Чистилището. “Сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, кога те изобличава. Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема” (Евреи 12:5-6).
-Съборът в Трент (1545-1563 г.), 16-ти Вселенски събор на Католическата църква, дава следното определние за спасението: нашето оправдаване е "преминаване от състоянието, в което човек се ражда син на Адам, към състоянието на благодат и осиновяване на синовете (чедата-б.пр.) Божии."{26} Това преминаване не представлява, и не може да бъде изразено с, еднократно наше действие, и не завършва с нашето приемане на Христа за Син Божи и Спасител, нито с решението ни да посветим живота си на Него, но продължава през целия ни живот, и, за повечето от нас, - и след смъртта.
-Така, както човек, поканен на сватба, първо почиства себе си и слага празнични дрехи, така и душата се нуждае от подготовка за “сватбената трапеза” (Матей 22:2), за срещата с Бога.
- Чистилището е състоянието или процесът на пречистване, или временно наказание, в което душата на тези, които умират в състояние на благоволение са подготвяни за Рая.
-Това е идея с древни корени и е добре засвидетелствана в ранната християнска литература, докато схващане за чистилището като място е повече творение на средновековната християнска набожност и въображение.
-{{религия-мъниче}}
 [[Категория:Християнство]]