П: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Текуща версия към 15:44, 31 октомври 2023

Кирилска буква П

Цифрова стойност: 80
Уникод (hex)
Главна: U+041F
Mалка: U+043F

П, п е буква от кирилицата. Обозначава беззвучната двубърнена преградна съгласна /p/ - изговаряна 'пъ', в абревиатури 'пе'. В старобългарската азбука има название ПОКОН „покой“, съответно в църковнославянската – покой, което означава „мир“, „покой“, „спокойствие“, „отдих“, а така също и „кончина“. П в глаголицата се изписва и има числова стойност 90. В кирилицата обикновено е 17-а по ред, изглежда и притежаваща числова стойност 80 (15 – на руски^[1]). Произлиза непосредствено от гръцката буква пи, а глаголическата буква прилича на семитското „пе“.

При въвеждането на гражданския шрифт първоначално буква П е изглеждала като латинската буква n (както малката, така и главната буква). Не след дълго е върната традиционната форма на буквата с правоъгълен връх, а n-образнният му вариант остава да се употребява единствено в ръкописни и художествени шрифтове. В типографския курсив от средата на 18 до средата на 19 век главната буква П има заоблен ляв край и е изглеждала точно като съвременната главна буква Л. По това време буква Л има само островърха форма – Λ, а не е с квадратен връх, както е днес.

Интересно е да се отбележи, че малката буква п в ръкописните шрифтове в Сърбия и Северна Македония нямат n-образна форма, а изглежда като u с чертичка – .

Вижте също

Пи

Бележки

↑ Крилов С.А. П (П, п) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 издание. Т. 25. П – Функция на възмущение [П – Пертурбационная функция]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2014. ISBN 978-5-85270-362-0. с. 765. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-12-07 в Wayback Machine. ((ru))

[БРЭ-том-25-1] Крилов С.А. П (П, п) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 издание. Т. 25. П – Функция на възмущение [П – Пертурбационная функция]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2014. ISBN 978-5-85270-362-0. с. 765. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-12-07 в Wayback Machine. ((ru))

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+{{без източници}}
-{{Кутия Кирилица|
+{{Кутия кирилска буква
-Начало=Кирилска буква П|
+|Начало=Кирилска буква П
-Картинка=[[Image:Cyrillic letter Pe.svg|100px]]
+|Картинка=[[Файл:П (бг).png|150п]]
-}}
+|цифра=80
+|uuc=041F
+|ulc=043F}}
-'''П''', '''п''' е [[буква]] от [[кирилица]]та. Обозначава [[беззвучна двубърнена преградна съгласна|беззвучната беззвучната двубърнена преградна съгласна]] {{IPA|/p/}}. В [[старобългарски език|старобългарската]] азбука има название {{кирилица|покои}}, съответно в [[църковнославянски език|църковнославянската]] — {{кирилица|покой}}, което означава „мир“, „покой“, „спокойствие“, „отдих“, а така също и „кончина“. '''П''' в [[глаголица|глаголицата]] се изписва така [[Картинка:GlagolitsaPokoj.gif|10px]] и има числова стойност 90. В кирилицата обикновено е 17-та по ред, изглеждайаки така [[Картинка:Early Cyrillic letter Pokoi.png|20px]] и притежаваща числова стойност 80. Произлиза непосредствено от [[гръцка азбука|гръцката]] буква '''[[Пи (буква)|Пи]]''', а глаголическата буква прилича на семитското „пе“ ('''ף''').
+'''П''', '''п''' е [[буква]] от [[кирилица]]та. Обозначава [[беззвучна двубърнена преградна съгласна|беззвучната двубърнена преградна съгласна]] {{IPA|/p/}} - изговаряна 'пъ', в абревиатури 'пе'. В [[старобългарски език|старобългарската]] азбука има название ПОКОН „покой“, съответно в [[църковнославянски език|църковнославянската]] – {{кирилица|покой}}, което означава „мир“, „покой“, „спокойствие“, „отдих“, а така също и „кончина“. '''П''' в [[глаголица]]та се изписва [[Файл:GlagolitsaPokoj.gif|10px]] и има числова стойност 90. В кирилицата обикновено е 17-а по ред, изглежда [[Файл:Early Cyrillic letter Pokoi.png|20px]] и притежаваща числова стойност 80 (15 – на руски<ref name="БРЭ-том-25">{{cite book|last=Крилов С.А|first=|editor=Юрий Сергеевич Осипов др.|title=[[Голяма руска енциклопедия]] ''(в 36 тома)''|accessdate=24 май 2019|edition=1 издание|volume=25. П – Функция на възмущение [''П – Пертурбационная функция'']|year=2014|publisher=Издателство „Голяма руска енциклопедия“|location=Москва|език=ru|page=5|pages=765|chapter=П ''(П, п)''|chapterurl=https://bigenc.ru/linguistics/text/2311248|isbn=978-5-85270-362-0}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191207212203/https://bigenc.ru/text/2311248 |date=2019-12-07 }} ''{{икона|ru}}''</ref>). Произлиза непосредствено от [[гръцка азбука|гръцката]] буква '''[[Пи (буква)|пи]]''', а глаголическата буква прилича на семитското „пе“.
-При въвеждането на [[Граждански шрифт|гражданския шрифт]] първоначално буква '''П''' е изглеждала като латинската буква '''n''' (както малката, така и главната буква). Не след дълго е върната традиционната форма на буквата с правоъгълен връх, а n-образнният му вариант остава да се употребява единствено в ръкописни и художествени шрифтове. В типографския [[курсив]] от средата на [[18 век|18]] до средата на [[19 век]] главната буква '''П''' има заоблен ляв край и е изглеждала точно като съвременната главна буква '''Л'''. По това време буква '''Л''' има само островърха форма — '''Λ''', а не е с квадратен връх, както е днес.
+При въвеждането на [[Граждански шрифт|гражданския шрифт]] първоначално буква '''П''' е изглеждала като латинската буква '''n''' (както малката, така и главната буква). Не след дълго е върната традиционната форма на буквата с правоъгълен връх, а n-образнният му вариант остава да се употребява единствено в ръкописни и художествени шрифтове. В типографския [[курсив]] от средата на [[18 век|18]] до средата на [[19 век]] главната буква '''П''' има заоблен ляв край и е изглеждала точно като съвременната главна буква '''Л'''. По това време буква '''Л''' има само островърха форма – '''Λ''', а не е с квадратен връх, както е днес.
-Интересно е да се отбележи, че малката буква '''п''' в ръкописните шрифтове в [[Сърбия]] и [[Република Македония]] нямат '''n'''-образна форма, а изглежда като '''u''' с чертичка — [[Картинка:Serbian p.gif|12px]].
+Интересно е да се отбележи, че малката буква '''п''' в ръкописните шрифтове в [[Сърбия]] и [[Северна Македония]] нямат '''n'''-образна форма, а изглежда като '''u''' с чертичка – [[Файл:Serbian p.gif|12px]].
 == Вижте също ==
 * [[Пи (буква)|Пи]]
+== Бележки ==
-{{Лингвистика-мъниче}}
+<references />
+{{Кутия Кирилица}}
-[[Категория:Кирилски букви|П]]
+{{нормативен контрол}}
+[[Категория:Кирилски букви|П]]
-[[ar:П]]
-[[arz:П (كيريلى)]]
-[[br:П (lizherenn)]]
-[[ca:П]]
-[[cs:П]]
-[[cv:П]]
-[[de:П]]
-[[en:Pe (Cyrillic)]]
-[[eo:Pe (cirila alfabeto)]]
-[[es:П (cirílico)]]
-[[et:П]]
-[[fa:پ (سیریلیک)]]
-[[fi:П]]
-[[fr:П]]
-[[ht:П]]
-[[it:П (cirillico)]]
-[[ja:П]]
-[[ka:П]]
-[[ko:П]]
-[[ky:П]]
-[[mk:П (Кирилица)]]
-[[nah:П]]
-[[nl:П (cyrillisch)]]
-[[nn:П]]
-[[no:П]]
-[[pl:П]]
-[[pt:П]]
-[[ru:П (кириллица)]]
-[[simple:Pe (Cyrillic)]]
-[[sl:П]]
-[[sr:П (ћириличко)]]
-[[sv:П]]
-[[th:П]]
-[[uk:П]]
-[[xal:П үзг]]
-[[zh:П]]