Ж, ж e буква от кирилицата. Обозначава звучната небно-венечна шипяща съгласна /ʒ/, а в руския – звучната ретрофлексна шипяща проходна съгласна /ʐ/. Присъства във всички славянски кирилски азбуки (8-а в руската, сръбската и беларуската, 7-а в българската, 9-а в украинската), а в писмената норма на македонската литературна реч е 8-а поред. Използва се също така и в азбуките на народите от бившия СССР. В старобългарската и църковнославянската азбука има название живѣте. В глаголицата се изписва така , а в кирилицата — Ж. В глаголицата има цифрова стойност 7, а в кирилицата — няма цифрова стойност. Според някои специалисти кирилската буква Ж произлиза от прабългарските руни, според други е някаква лигатура.
Ӑ · Ӓ · Ә · Ӛ · Ӕ · Ғ · Ҕ · Ӻ · Ӷ · Ӗ · Ӂ · Җ · Ӝ · Ҙ · Ӟ · Ԑ · Ӡ · Ӣ · Ҋ · Ӥ · Қ · Ӄ · Ҡ · Ҟ · Ҝ · Ԟ · Ԛ · Ӆ · Ԓ · Ԡ · Ԕ · Ӎ · Ӊ · Ң · Ӈ · Ҥ · Ԣ · Ӧ · Ө · Ӫ · Ҩ · Ԥ · Ҧ · Ҏ · Ԗ · Ҫ · Ҭ · Ӯ · Ӱ · Ӳ · Ү · Ұ · Ҳ · Ӽ · Ӿ · Һ · Ԧ · Ҵ · Ҷ · Ӵ · Ӌ · Ҹ · Ҽ · Ҿ · Ӹ · Ҍ · Ӭ · Ԙ · Ԝ · Ӏ
, а в кирилицата — Ж. В глаголицата има цифрова стойност 7, а в кирилицата — няма цифрова стойност. Според някои специалисти кирилската буква Ж произлиза от прабългарските руни, според други е някаква лигатура.
