Направо към съдържанието

Святополк I: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
Оформление. Добавяне на препратки.
Етикети: Визуален редактор Препратки към пояснителни страници
 
(Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители)
Ред 1: Ред 1:
{{Друго значение|Святополк I|великият княз на Киевска Рус в периода 1093 - 1113|Святополк II}}
{{Друго значение|Святополк I|великият княз на Киевска Рус в периода 1093 - 1113|Святополк II}}
{{Личност
{{без източници}}
| име-оригинал =
{{Личност|княз
| категория = монарх
| име= Святополк I
| описание = [[велик княз на Киевска Рус]]
| портрет=
| портрет =
| описание= велик княз на Киевска Рус
| портрет-описание =
| роден-място=[[?]], ?
| име-рождено =
| починал-място=?, ?
| вложки =
{{Личност/Монарх
| категория = монарх
| период = [[1015]] – [[1019]]
| коронация =
| предшественик = [[Владимир I]]
| наследник = [[Ярослав I]]
| други титли =
| религия =
| герб =
}}
}}
}}


'''Святополк I Окаяни''' е [[велик княз на Киевска Рус]] от [[1015]] до [[1019]]. Той е син на [[Владимир I|Владимир I Велики]] и по-голям брат на [[Ярослав I|Ярослав I Мъдри]]. Периодът на управлението му е свързан с вътрешни междуособици, в които се намесват [[варяги]], [[Полша|поляци]] и [[печенеги]].
'''Святополк I Окаяни''' е [[велик княз на Киевска Рус]] от [[1015]] до [[1019]]. Периодът на управлението му е свързан с вътрешни междуособици, в които се намесват [[варяги]], [[Полша|поляци]] и [[печенеги]].


== Биография ==
== Биография ==
Майката на Святополк е монахиня, според някои сведения [[Византия|византийка]], отвлечена от [[България]] от княз [[Светослав I]], който я дава за жена на своя наследник [[Ярополк I]]. След като убива брат си, княз Владимир I я прибира в харема си, малко след което се ражда Святополк. Бащинството му не е сигурно, но Владимир се отнася към него като към свой най-голям син.
Той е син на [[Владимир I|Владимир I Велики]] и по-голям брат на [[Ярослав I|Ярослав I Мъдри]]. Майката на Святополк е [[монахиня]], според някои сведения [[Византия|византийка]], отвлечена от [[България]] от княз [[Светослав I]], който я дава за жена на своя наследник [[Ярополк I]]. След като убива брат си, княз Владимир I я прибира в [[Харем|харема]] си, малко след което се ражда Святополк. Бащинството му не е сигурно, но Владимир се отнася към него като към свой най-голям син.

На 8-годишна възраст Святополк е назначен за [[княз]] на [[Туров]]. По-късно той се жени за дъщерята на полския крал [[Болеслав I Храбри (Полша)|Болеслав I]]. Заедно с нея в двора му пристига и [[Католическа църква|католическият]] епископ [[Райнберн]]. Владимир започва да ги подозира в [[заговор]] срещу себе си и изпраща Святополк, съпругата му и Райнберн в [[Затвор|затвора]].


Събитията около взимането на властта от Святополк са неясни. Според [[Начална руска летопис]], чийто автор е отрицателно настроен към него, малко преди смъртта си Владимир освобождава Святополк и го изпраща за управител на град [[Вишгород]] близо до [[Киев]]. Когато Владимир умира в началото на [[Военна кампания|поход]] срещу брат си [[Ярослав I|Ярослав]] (княз на [[Велики Новгород|Новгород]]), Святополк установява контрол над столицата Киев. След това той изглежда убива трима от единадесетте си братя – [[Светослав]], [[Глеб Владимирович|Глеб]] и [[Борис Владимирович|Борис]], въпреки че някои неясни сведения в скандинавски източници подсказват, че Борис може би е убит от Ярослав, а не от Святополк.
На осемгодишна възраст Святополк е назначен за княз на [[Туров]]. По-късно той се жени за дъщерята на полския крал [[Болеслав I]]. Заедно с нея в двора му пристига и католическият епископ [[Райнберн]]. Владимир започва да ги подозира в заговор срещу себе си и изпраща Святополк, съпругата му и Райнберн в затвора.


Под предлог, че иска да отмъсти за убийството на братята си, Ярослав, княз на [[Новгород]], който се бунтува срещу властта на Киев още по времето на Владимир, сега предприема поход на юг, включвайки в армията си многобройни варяжки [[Наемник|наемници]]. В [[Битка край Любеч|Битката край Любеч]] Святополк е победен и е принуден да избяга в [[Полша]].
Събитията около взимането на властта от Святополк са неясни. Според [[Начална руска летопис]], чийто автор е отрицателно настроен срещу него, малко преди смъртта си Владимир освобождава Святополк и го изпраща за управител на град [[Вишгород]] близо до [[Киев]]. Когато Владимир умира в началото на поход срещу сина си Ярослав, Святополк установява контрол над столицата Киев. След това той убива трима от единадесетте си братя – [[Борис Владимирович|Борис]], [[Глеб Владимирович|Глеб]] и Светослав. Някои неясни сведения в скандинавски източници подсказват, че Борис може би е убит от Ярослав, а не от Святополк.


През [[1018]] Святополк се завръща с полска армия, водена от крал Болеслав I, която нанася поражение на Ярослав на брега на река [[Западен Буг]], а след това е превзет и Киев. Поради враждебността на местните жители, полските войски се оттеглят, като по пътя завладяват [[Червена Рутения]] (по името на народа [[Русини|рутени]]).
Под предлог, че иска да отмъсти за убийството на братята си, Ярослав, княз на [[Новгород]], който се бунтува срещу властта на Киев още по времето на Владимир, сега предприема поход на юг, включвайки в армията си многобройни варяжки наемници. В битката край [[Любеч]] Святополк е победен и е принуден да избяга в Полша.


След тежкото поражение Ярослав обмисля възможността да бяга в [[Скандинавия]], но е убеден от жителите на Новгород да продължи [[Война|войната]]. Той отново превзема Киев, след което побеждава Святополк и печенежките му съюзници на брега на река [[Алта (река)|Алта]]. Святополк отново заминава за Полша, но умира по пътя.
През [[1018]] Святополк се завръща с полска армия, водена от крал Болеслав I, която нанася поражение на Ярослав на брега на река [[Западен Буг]], а след това е превзет и Киев. Поради враждебността на местните жители, полските войски се оттеглят, като по пътя завладяват [[Червена Рутения]].


== Източници ==
След тежкото поражение Ярослав обмисля възможността да бяга в [[Скандинавия]], но е убеден от жителите на Новгород да продължи войната. Той отново превзема Киев, след което побеждава Святополк и печенежките му съюзници на брега на река [[Алта]]. Святополк отново заминава за Полша, но умира по пътя.
<references />


{{Превод от|en|Sviatopolk I of Kiev|42347595}}
{{Превод от|en|Sviatopolk I of Kiev|42347595}}

Текуща версия към 06:29, 17 май 2024

Тази статия е за Святополк I. За великият княз на Киевска Рус в периода 1093 - 1113 вижте Святополк II.

Святополк I
Свѧтопълкъ Володимѣровичь
велик княз на Киевска Рус
Роден
около 979 г.
Починал
24 юли 1019 г. (40 г.)
ПогребанПолша

РелигияСлавянска религия
християнство
Управление
Период1015 – 1019
ПредшественикВладимир I
НаследникЯрослав I
Герб
Семейство
РодРюриковичи
БащаЯрополк I
Други родниниВладимир I (доведен баща)
Болеслав I Храбри (баща на съпруга(та))
Святополк I в Общомедия

Святополк I Окаяни е велик княз на Киевска Рус от 1015 до 1019. Периодът на управлението му е свързан с вътрешни междуособици, в които се намесват варяги, поляци и печенеги.

Той е син на Владимир I Велики и по-голям брат на Ярослав I Мъдри. Майката на Святополк е монахиня, според някои сведения византийка, отвлечена от България от княз Светослав I, който я дава за жена на своя наследник Ярополк I. След като убива брат си, княз Владимир I я прибира в харема си, малко след което се ражда Святополк. Бащинството му не е сигурно, но Владимир се отнася към него като към свой най-голям син.

На 8-годишна възраст Святополк е назначен за княз на Туров. По-късно той се жени за дъщерята на полския крал Болеслав I. Заедно с нея в двора му пристига и католическият епископ Райнберн. Владимир започва да ги подозира в заговор срещу себе си и изпраща Святополк, съпругата му и Райнберн в затвора.

Събитията около взимането на властта от Святополк са неясни. Според Начална руска летопис, чийто автор е отрицателно настроен към него, малко преди смъртта си Владимир освобождава Святополк и го изпраща за управител на град Вишгород близо до Киев. Когато Владимир умира в началото на поход срещу брат си Ярослав (княз на Новгород), Святополк установява контрол над столицата Киев. След това той изглежда убива трима от единадесетте си братя – Светослав, Глеб и Борис, въпреки че някои неясни сведения в скандинавски източници подсказват, че Борис може би е убит от Ярослав, а не от Святополк.

Под предлог, че иска да отмъсти за убийството на братята си, Ярослав, княз на Новгород, който се бунтува срещу властта на Киев още по времето на Владимир, сега предприема поход на юг, включвайки в армията си многобройни варяжки наемници. В Битката край Любеч Святополк е победен и е принуден да избяга в Полша.

През 1018 Святополк се завръща с полска армия, водена от крал Болеслав I, която нанася поражение на Ярослав на брега на река Западен Буг, а след това е превзет и Киев. Поради враждебността на местните жители, полските войски се оттеглят, като по пътя завладяват Червена Рутения (по името на народа рутени).

След тежкото поражение Ярослав обмисля възможността да бяга в Скандинавия, но е убеден от жителите на Новгород да продължи войната. Той отново превзема Киев, след което побеждава Святополк и печенежките му съюзници на брега на река Алта. Святополк отново заминава за Полша, но умира по пътя.


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sviatopolk I of Kiev в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Владимир I велик княз на Киевска Рус (1015 – 1019) Ярослав I