Александър Станишев: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Защити „Александър Станишев“: необосновано изтр. на източници ([Редактиране=Позволено само за утвърдени редактори и администратори] (изтича на 11:40, 6 февруари 2022 (UTC)) [Преместване=Позволено само за утвърдени редактори и администратори] (изтича на 11:40, 6 февруари 2022 (UTC))) |
Редакция без резюме |
||
(Не са показани 36 междинни версии от 7 потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
{{Личност|медик}} |
||
| име = Александър Станишев |
|||
| име-оригинал = |
|||
| категория = медик |
|||
| описание = български лекар и политик |
|||
| портрет = Alexander Stanishev Kukush.jpg |
|||
| портрет-описание = |
|||
| роден-място = [[Кукуш]], [[Османска империя]] |
|||
| починал-място = [[София]], [[България]] |
|||
| вложки = {{Личност/Медик |
|||
| област = |
|||
| образование = |
|||
| учил-при = |
|||
| работил-в = |
|||
| студенти = |
|||
| публикации = |
|||
| изобретения = |
|||
| известен-с = }} |
|||
}} |
|||
[[Файл:Alexandar Stanishev.jpg|мини|250п|Александър Станишев]] |
[[Файл:Alexandar Stanishev.jpg|мини|250п|Александър Станишев]] |
||
'''Александър Димитров Станишев''' e [[България|български]] [[лекар]], [[учен]] и [[политик]]. Един от водещите български хирурзи от периода между двете световни войни. Създател на катедрата по хирургия при Медицинския факултет на Софийския университет (1921), [[Декан (длъжност)|декан]] на Медицинския факултет (1930/1931 и 1937/1938), [[ректор]] на [[Софийски университет|Софийския университет]] (1938/1939).<ref name=":3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://medfac.mu-sofia.com/index.php?page_id=100§ion=492|заглавие=Медицински факултет МУ - София. История|труд=medfac.mu-sofia.com|достъп_дата=2022-02-05|архив_дата=2022-02-05|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220205182739/https://medfac.mu-sofia.com/index.php?page_id=100§ion=492}}</ref><ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.omda.bg/public/biblioteka/dragan_tenev/stara_sofia_prof_stanishev.htm|заглавие=Спомени за стара София: проф. Александър Станишев|фамилно_име=Тенев|първо_име=Драган}}</ref> Председател на Българското хирургическо дружество (1936 – 1944) и подпредседател на Международната хирургическа академия в [[Женева]].<ref name=":4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://hirurgia.start.bg/article.php?aid=4424|заглавие=Проф. д-р Александър Станишев (1886 - 1945)|труд=hirurgia.start.bg|достъп_дата=2022-02-11|архив_дата=2008-12-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20081224115256/http://hirurgia.start.bg/article.php?aid=4424}}</ref> |
|||
⚫ | |||
⚫ | Министър на вътрешните работи и народното здраве през юни-септември 1944 година. Член на масонска ложа.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/11/1944.html Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.]</ref> След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] е осъден на смърт от т. нар. [[Народен съд]] и екзекутиран на 1 февруари 1945 г. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
=== Произход === |
|||
Александър Станишев е роден на 27 декември (15 декември стар стил) 1886 г. в [[Кукуш]], Южна Македония във видно българско възрожденско семейство – <ref name="ташев">{{ташев}}</ref> единият му брат д-р [[Константин Станишев (лекар)|Константин Станишев]] е председател на Македонския национален комитет, друг негов брат е [[Милош Станишев (офицер)|Милош Станишев]] – български офицер. |
|||
Александър Станишев е роден на 27 декември (15 декември стар стил) 1886 г. в [[Кукуш]], Южна [[Македония (област)|Македония]] във видно българско възрожденско семейство<ref name="ташев">{{ташев}}</ref> – неговият дядо по бащина линия [[Нако Станишев]] е водачът на [[Кукушка уния|църковно-националните борби в Кукуш]], в резултат на които градът пръв измежду всички български градове успява да наложи на [[Вселенска патриаршия|Патриаршията]] избор на български владика,<ref>{{Влахов|97}}</ref> а дядо му по майчина линия [[Георги Станишев|Гоце Станишев]] освен участник в тези борби е и потомствен лечител.<ref>{{Цитат книга|last=Станишев|first=Христо|title=Път от миналото към бъдещето|year=1995|month=|publisher=ОРБЕЛ|location=София|isbn=954-496-016-7|pages=21 – 22}}</ref> Големият му брат е д-р [[Константин Станишев (лекар)|Константин Станишев]], председател на Македонския национален комитет, друг негов брат е [[Милош Станишев (офицер)|Милош Станишев]] – български офицер, загинал в Първата световна война. |
|||
=== Образование и начало на медицинската дейност === |
|||
1904 година завършва с деветнадесетия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 98">{{Кандиларов|98}}</ref> Учи естествена история в [[Софийски университет|Софийския университет]] (1904 – 1905), след което завършва Медицинския факултет на [[Мюнхенски университет|Мюнхенския университет]] в [[Германия]] (1905 – 1910).<ref name="Танчев 58">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 58 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> Работи като асистент в Университетската хирургическа клиника в Мюнхен, специализира в болници в [[Лозана]], [[Берн]] и [[Линдау]] (1910 – 1912). В [[Балкански войни|Балканските]] и [[Първа световна война|Първата световна война]] участва като хирург в български военни болници.<ref name="ташев"/><ref name=":1" /> За отличия и заслуги през третия период на войната е награден с орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“, V степен.<ref>ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 40-41</ref> |
|||
След войните Станишев специализира в [[Хайделберг]] и [[Мюнхен]] (1919 – 1920) при световноизвестните професори [[Фердинанд Зауербрух|Зауербрух]] и [[Емил Теодор Кохер|Кохер]]. По това време написва своя труд „Волево движение на изкуствената ръка. Заубербахова операция, собствена методика и техника на протезата“ и защитава дисертация върху желатинозния карцином на стомаха.<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lexmedicanews.com/index.php/2019/02/21/prof-stanishev-lekar-do-kray/|заглавие=Проф. д-р Александър Станишев – лекар до последния си дъх|труд=lexmedicanews.com}}</ref> |
|||
⚫ | |||
=== Хирург === |
|||
⚫ | |||
⚫ | От 1920 година е редовен [[доцент]] в Катедрата по клинична хирургия на Медицинския факултет в [[Софийски университет|Софийския университет]], от 1923 е извънреден, а по-късно и редовен [[професор]] в същата катедра. Основател е и пръв директор на Хирургическата клиника в София. [[Декан (длъжност)|Декан]] е на Медицинския факултет на Софийския университет (1930 – 1931, 1937 – 1938), а през 1938 – 1939 е [[ректор]] на Софийския университет. По време на този мандат университетът посреща тържествено своята 50-годишнина и приема името на свети Климент Охридски. От 1936 до 1944 г. проф. Станишев е председател на Българското хирургическо дружество.<ref name="ташев" /> |
||
Основава, заедно с проф. [[Параскев Стоянов]], първото хирургическо списание в България – „Известия на Българското хирургическо дружество“ (1934), предшественик на днешното списание „Хирургия“.<ref>{{Цитат книга|last=Дамянов|first=Дамян|last2=Апостолов|first2=Миладин|title=История на хирургията в България|edition=|year=2007|month=|publisher=ИК Горекс Прес|location=София|pages=226}}</ref><ref name=":2" /> |
|||
Александър Станишев получава редица международни признания. През 1935 година е избран за член, а през 1938 г. – и за подпредседател на Международната хирургическа академия в [[Женева]]. От 1939 година е почетен член на Университета в [[Хамбург]], а през следващата година е провъзгласен и за почетен доктор на [[Берлин]]ския университет.<ref name="ташев"/> |
|||
[[файл:Alexander Stanishev with the staff of his Second Surgery.jpg|мини|250 п|ляво|Колективът на Втора хирургия в 1926 година. Седнали от ляво надясно: д-р [[Владимир Томов]], д-р Воденичаров, професор Александър Станишев, д-р [[Петко Момчилов (лекар)|Петко Момчилов]] и д-р Ив. Гребенаров. Прави от ляво: д-р [[Михаил Радионов]] и д-р Ст. Касабов]] |
|||
⚫ | |||
Създадената и управлявана от него Катедрата по хирургия от основаването през 1921 г. до 1938 г. е разположена в Хирургичния павилион на Дивизионната болница; има 80 легла. По указания на проф. Станишев е построена нова сграда, отговаряща на стандартите на най-модерните немски хирургични клиники по онова време, в която клиниката се премества през 1938 г.; разполага вече с 220 легла. Катедрата въвежда, а също и популяризира в страната, всички водещи постижения на хирургията, лечението е на най-високо ниво. Професорът организира работата на своята катедра и клиника по немски образец – идеален ред, прецизност, спазване на йерархията, взискателност към персонала, перфектна болнична хигиена и асептика. Обучават се студенти, стажант-лекари, специализират много лекари хирурзи. Проф. Станишев достига до европейско ниво и признание.<ref name=":3" /> |
|||
⚫ | За него един от ръководителите на Катедрата по хирургия в [[Медицински университет (София)|Медицинския университет]] в София, доц. д-р Димитър Трифонов, пише:{{цитат|В спомените на студентите си проф. Станишев остава изключителен университетски професор, владеещ аудиторията със своята висока ерудиция, реторична дарба и лично обаяние: явяването му в аудиторията се известявало с гонг, след него влизали всички асистенти, специализанти и стажанти, винаги пълната аудитоия го аплодирала, той никога не четял лекциите си и често правел подходящи опреции пред студентите си, запомнящи се завинаги.<ref>Трифонов, Димитър. Катедра по хирургия. – В: Медицински факултет София 85 години, София 2003, с. 119.</ref>|}} |
||
От 1 юни 1944 г. до 2 септември 1944 година Станишев е [[министър на вътрешните работи и народното здраве]] в [[Правителство на България (60)|правителството]] на [[Иван Багрянов]]. Той е известен със симпатиите си към [[Германия]], поддържа тесни контакти с германския посланик [[Адолф Бекерле]] и често се застъпва в кабинета за провеждане на по-твърда политика.{{hrf|Везенков|2014|126}} Той защитава в кабинета преследванията срещу близки на партизани, като по думите му пред Бекерле, ако те „засегнат някой невинен, това не е толкова важно, колкото сплашването, което осигуряват бруталните действия на полицията“.{{hrf|Везенков|2014|373}} |
|||
Според спомените на студентите проф. Станишев е бил изключителен университетски преподавател, владещ аудиторията със своята висока ерудиция, риторична дарба и лично обаяние. Този етап от развитието на катедрата по хирургия днес е наричан „ерата на Станишев“.<ref>{{Цитат книга|title=Материали от историята на хирургията в България|year=2002|publisher=Българско хирургическо дружество|location=София|pages=99}}</ref> |
|||
⚫ | |||
Сред най-изтъкнатите му ученици са д-р [[Иван Руменов]], д-р [[Петко Момчилов (лекар)|Петко Момчилов]], д-р Алексиев, д-р [[Васил Крапчев (лекар)|Васил Крапчев]], проф. [[Владимир Томов]], проф. Борислав Кръстев, проф. Ламбрев, д-р Емил Чернев, проф. Райко Райнов, проф. Марин Маринов, проф. Веселин Матеев и много други. Някои от тези лекари още тогава са изявени комунисти, но проф. Станишев ги цени като медици и ги пази.<ref name=":1" /> Още много от учениците му стават забележителни хирурзи, мнозина от тях са пръснати из цяла България, прилагат медицина на европейско ниво и обучават.<ref>{{Цитат книга|last=Дамянов|first=Дамян|last2=Найденов|first2=Тотко|title=Книга за българските хурурзи. Второ допълнено издание.|year=2010|publisher=Български лекар|isbn=85490309-7-0, 97895490309-7-6|pages=107, 117, 143}}</ref> |
|||
⚫ | [[Станишева къща|Къщата |
||
Проф. д-р Александър Станишев получава редица международни признания. През 1935 година е избран за член, а през 1938 г. – и за подпредседател на Международната хирургическа академия в [[Женева]]. Дописен член на Немската академия в Мюнхен и на Немското хирургично дружество (1938) От 1939 година е почетен член на Университета в [[Хамбург]], а през следващата година е провъзгласен и за почетен доктор на [[Берлин]]ския университет.<ref name="ташев" /><ref name=":5" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.archivportal-d.de/item/M4DJZNXECZB7JWMGNO5RH2RTQXG4XY5P|заглавие=Genehmigung der Verleihung der Ehrenmünze der Hansischen Universität an den Rektor der Universität Sofia Prof.Dr. Alexander Stanischeff|труд=archivportal-d.de|достъп_дата=22 юни 2024}}</ref> Почетен доктор е и на [[Варшавски университет|Варшавския университет]] (1940), почетен член на Югославското хирургично дружество, секция Любляна, и други организации.<ref name=":5">{{Цитат книга|last=Дамянов|first=Дамян|last2=Апостолов|first2=Миладин|title=История на хирургията в България|edition=Второ допълнено издание|year=2016|month=|publisher=Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“|location=София|pages=225 – 226}}</ref><ref name=":2" /> |
|||
=== Общественик и политик === |
|||
[[Файл:BASA-SF-3K-1-162-8(scan)-Kukush Charitable Brotherhood.jpg|мини|250п|Протокол за избора на д-р Александър Станишев за първи председател на Кукушкото благотворително братство в София, 20 януари 1922 г.]] |
|||
⚫ | Обществената и политическа дейност на Александър Станишев е свързана с борбата за освобождението на [[Македония (област)|Македония]], попаднала под [[Сърбия|сръбска]] и [[Гърция|гръцка]] власт след 1913 г. Член-учредител е на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.mni.bg/2013/06/osnovateli-na-mni.html | заглавие= Членове-основатели на Македонския научен институт|достъп_дата = 10 октомври 2015|издател= Македонски научен институт}}</ref> Участва в учредяването на [[Кукушко благотворително братство|Кукушкото благотворително братство]] в София (1922) и е негов пръв председател.<ref>Учредителен протокол. ДА София, фонд 3К, оп. 1, а.е. 162, л. 8.</ref> |
||
От 1 юни 1944 г. до 2 септември 1944 година Станишев е [[министър на вътрешните работи и народното здраве]] в [[Правителство на България (60)|правителството]] на [[Иван Багрянов]]. Той е известен със симпатиите си към [[Германия]], поддържа тесни контакти с германския посланик [[Адолф Бекерле]] и често се застъпва в кабинета за провеждане на по-твърда политика.<ref>{{Цитат книга|last=Везенков|first=Александър|title=9 септември 1944 г.|year=2014|publisher=Сиела|location=София|isbn=978-954-28-1199-2|pages=126}}</ref> Същевременно още в началото на дейността на правителството (21 юни) е приета Заповед № 4273, която показва промяна в отношението на властта към комунистическата съпротива – макар че се призовава към „ликвидиране на всички нелегални групи“, стремежът е да се изтегли армията от акциите срещу партизаните, да се спре паленето на къщи за наказание (демонстративно или превантивно), а ятаците да се третират различно от партизаните: да бъдат разследвани от военни следователи и невинните да се освобождават, а виновните да се дават под съд.<ref>{{Цитат книга|last=Алтънков|first=Никола Г|title=История на БКП 1919 – 1989|year=2018|publisher=Факел|location=София|isbn=978-954-411-254-7|pages=393}}</ref> Проф. Станишев води разговори за помирение с [[БРП]], той предлага „партизаните да се оставят в известни гори и села, там, където пожелаят, и да мируват, докато дадем пълна амнистия и провъзгласим с това наедно и неутралитета на България“. Представителя на ЦК на БРП д-р [[Иван Пашов]] му заявява, че партизанският апарат бил много сложен и не можел да се командва от София.<ref>{{Цитат книга|last=Мешкова, Поля, Диню Шарланов|title=Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд. Политбюро на БРП (к) е готово с присъдите|url=http://www.promacedonia.org/pm/pm_8.html|year=1994|publisher=Агенция „Демокрация"}}</ref> Според някои сведения в кабинета проф. Станишев защитава преследванията срещу близки на партизани – според доклад на Бекерле смятал, че ако те „засегнат някой невинен, това не е толкова важно, колкото сплашването, което осигуряват бруталните действия на полицията“.<ref>{{Цитат книга|last=Везенков|first=Александър|title=9 септември 1944 г.|year=2014|publisher=Сиела|location=София|isbn=978-954-28-1199-2|pages=373}}</ref> Известно е обаче, че проф. Станишев се застъпва за освобождаването на видния комунист [[Тодор Павлов]] от лагера „Гонда вода“, както и че [[Сибила Радева]], съпруга на [[Емил Шекерджийски]], е освободена също след негова намеса.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://macedonia.kroraina.com/v_mak/1999/mak21_3_9.html|заглавие=Проф. Aлексaндър Стaнишев стaнa жертвa нa любовтa си към Мaкедония|фамилно_име=Радева|първо_име=Виолета|труд=в. Македония, брой 21, 26 мaй 1999 macedonia.kroraina.com}}</ref> Като министър той, след като разбира от [[Султана Рачо Петрова]], излязла от концентрационен лагер през юли 1944 г., че такива лагери все още съществуват, разпорежда те да бъдат закрити в срок от 24 часа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://narodensud.archives.bg/SEARCH?defendant=3&court=I|заглавие=Протокол от 22-ро заседание на Първи състав на Народния съд в София с разпит на свидетеля Султана Рачо Петрова за подсъдимия проф. Александър Станишев|труд=ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 6, л. 2388-2389}}</ref> На 24 август посреща еврейска делегация и обявява премахването на жълтата звезда на Давид и на забраната за избор на работа. На 29 август всички антиеврейски закони са отменени.<ref>{{Цитат книга|last=Бояджиев|first=Христо|title=Спасяването на българските евреи през Втората световна война|year=1991|publisher=Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София|pages=90}}</ref> |
|||
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 г. е арестуван. Това прави Тодор Павлов на 12 септември 1944 г., отишъл с две коли за ареста. Познаващ семейството, той казва на сина му: „Владо, мойто момче, и косъм няма да падне от главата на баща ти“. Сибила Радева по-късно, като заместник-министър, преследва дори ученици на проф. Станишев.<ref name=":0" /> |
|||
⚫ | |||
=== Семейство === |
|||
През 1918 г. Александър Станишев се жени за Веса Камбосева, първа братовческа на Иван Багрянов. Имат двама сина: Александър (р. 1919) и Владимир (р. 1923), които също се насочват към медицината.<ref>{{Цитат книга|last=Тенев|first=Драган|title=Тристахилядна София и аз между двете войни|url=https://www.omda.bg/public/biblioteka/dragan_tenev/stara_sofia_prof_stanishev.htm|year=1997|publisher=Български писател|location=София|pages=306 - 310}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.geni.com/people/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80-%D0%A1%D0%A2%D0%90%D0%9D%D0%98%D0%A8%D0%95%D0%92/6000000000211351034|заглавие=проф. Александър Станишев|труд=geni.com}}</ref> По време на Деветосептемврийския преврат големият син Александър е студент в Германия и остава там.<ref name=":0" /> Става известен хирург, професор, със собствена клиника в Мюнхен.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.muenchenwiki.de/wiki/Chirurgische_Klinik_M%C3%BCnchen-Bogenhausen|заглавие=Chirurgische Klinik München-Bogenhausen|достъп_дата=22 юни 2024}}</ref> |
|||
⚫ | [[Станишева къща|Къщата на проф. Станишев]] в София е обявена за паметник на културата в 1978 година.<ref name="Карта">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://io.morphocode.com/sofia/ | заглавие= Карта на Паметниците на Културата в Централната Градска част на София |достъп_дата = 13 ноември 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Morphocode |цитат= |език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://faktor.bg/bg/articles/prof-al-stanishev-svetovno-priznat-lekar-i-uchen-ubit-zabranen-i-zabraven|заглавие=Проф. Ал. Станишев, световно признат лекар и учен - убит, забранен и забравен|дата=27 декември 2022|труд=faktor.bg}}</ref> |
||
== Памет == |
|||
След демократичните промени създадената и ръководената от него хирургична клиника в Александровската болница носи неговото име, а пред някогашния му кабинет е поставен негов бюст.<ref name=":0" /> |
|||
На негово име е наречена улица в София, жк Люлин 1: „Проф. д-р Александър Станишев“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.google.com/search?q=%D1%83%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0+%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80+%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%B2&oq=%D1%83%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0+%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80+%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%B2&gs_lcrp=EgZjaHJvbWUyBggAEEUYOTIHCAEQIRigATIHCAIQIRifBTIHCAMQIRifBTIHCAQQIRifBTIHCAUQIRifBdIBCDgyMzFqMGo0qAIAsAIB&sourceid=chrome&ie=UTF-8#smwie=1|заглавие=ж.к. Люлин 1, ул. „проф. д-р Александър Станишев“ 1343 София}}</ref> |
|||
В чест на проф. Станишев ''International Journal of Surgery and Medicine'' (IJSM) учредява през 2018 г. наградата ''Prof. Alexander Stanischeff'' за най-добра публикация в три категории: най-добра оригинална статия, най-добра обзорна статия и най-добър доклад за случай.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://journalmedica.com/prof-alexander-stanischeff-prize|заглавие=PROF. ALEXANDER STANISCHEFF PRIZE|дата=January 30, 2018|труд=journalmedica.com}}</ref> |
|||
== Библиография == |
== Библиография == |
||
Професор д-р Александър Станишев е автор на над 50 научни труда в областта на [[хирургия]]та на различни езици – [[български език|български]], [[немски език|немски]] и др. От публикуваните на български език най-значителни са: |
Професор д-р Александър Станишев е автор на над 50 научни труда в областта на [[хирургия]]та на различни езици – [[български език|български]], [[немски език|немски]] и др.<ref name=":4" /> От публикуваните на български език най-значителни са: |
||
* „''Волево движение на изкуствената ръка. Заубербахова операция, собствена метода и техника на протезата''“ (София, 1919) |
* „''Волево движение на изкуствената ръка. Заубербахова операция, собствена метода и техника на протезата''“ (София, 1919) |
||
* „''Пластично възстановяване на горната устна чрез трансплантация на долната''“ (София, 1924) |
* „''Пластично възстановяване на горната устна чрез трансплантация на долната''“ (София, 1924) |
||
Ред 52: | Ред 63: | ||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
<references/> |
<references/> |
||
; Цитирани източници |
|||
* {{cite book | last = Везенков | first = Александър | year = 2014 | title = 9 септември 1944 г. | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-1199-2}} |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [https://m.helikon.bg/46382-%D0%A5%D0%B8%D1%80%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B8%D1%8F.html Хирургия. Студентски записки според лекциите на проф. Александър Станишев 1942 г. Панайот Танчев. София, Библ. 48, 1998] |
|||
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=863 "Отговор на обвинителния акт; последна дума на подсъдимия проф. Александър Станишев пред Народния съд"] |
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=863 "Отговор на обвинителния акт; последна дума на подсъдимия проф. Александър Станишев пред Народния съд"] |
||
Ред 81: | Ред 90: | ||
[[Категория:Починали в София]] |
[[Категория:Починали в София]] |
||
[[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]] |
[[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]] |
||
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] |
[[Категория:Възпитаници на Биологическия факултет Софийския университет]] |
||
[[Категория:Български подпоручици]] |
[[Категория:Български подпоручици]] |
||
[[Категория:Български имигранти от Македония в София]] |
[[Категория:Български имигранти от Македония в София]] |
||
[[Категория:Дейци на Македонските братства]] |
|||
[[Категория:Доктор хонорис кауза на Хумболтовия университет]] |
[[Категория:Доктор хонорис кауза на Хумболтовия университет]] |
||
[[Категория:Подсъдими по процеса на Първи състав на Народния съд]] |
[[Категория:Подсъдими по процеса на Първи състав на Народния съд]] |
||
[[Категория:Мюнхенски университет]] |
[[Категория:Мюнхенски университет]] |
||
[[Категория:Български офицери от Македония]] |
[[Категория:Български офицери от Македония]] |
||
[[Категория:Станишеви (кукушани 1)]] |
[[Категория:Станишеви (кукушани 1)|Александър]] |
Текуща версия към 13:35, 28 юни 2024
Александър Станишев | |
български лекар, учен и политик | |
Роден |
27 декември 1886 г.
|
---|---|
Починал | 1 февруари 1945 г.
|
Учил в | Солунска българска мъжка гимназия Софийски университет |
Семейство | |
Братя/сестри | Константин Станишев Милош Станишев |
Подпис | |
Александър Станишев в Общомедия |
Александър Димитров Станишев e български лекар, учен и политик. Един от водещите български хирурзи от периода между двете световни войни. Създател на катедрата по хирургия при Медицинския факултет на Софийския университет (1921), декан на Медицинския факултет (1930/1931 и 1937/1938), ректор на Софийския университет (1938/1939).[1][2] Председател на Българското хирургическо дружество (1936 – 1944) и подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева.[3]
Министър на вътрешните работи и народното здраве през юни-септември 1944 година. Член на масонска ложа.[4] След Деветосептемврийския преврат е осъден на смърт от т. нар. Народен съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произход
[редактиране | редактиране на кода]Александър Станишев е роден на 27 декември (15 декември стар стил) 1886 г. в Кукуш, Южна Македония във видно българско възрожденско семейство[5] – неговият дядо по бащина линия Нако Станишев е водачът на църковно-националните борби в Кукуш, в резултат на които градът пръв измежду всички български градове успява да наложи на Патриаршията избор на български владика,[6] а дядо му по майчина линия Гоце Станишев освен участник в тези борби е и потомствен лечител.[7] Големият му брат е д-р Константин Станишев, председател на Македонския национален комитет, друг негов брат е Милош Станишев – български офицер, загинал в Първата световна война.
Образование и начало на медицинската дейност
[редактиране | редактиране на кода]1904 година завършва с деветнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[8] Учи естествена история в Софийския университет (1904 – 1905), след което завършва Медицинския факултет на Мюнхенския университет в Германия (1905 – 1910).[9] Работи като асистент в Университетската хирургическа клиника в Мюнхен, специализира в болници в Лозана, Берн и Линдау (1910 – 1912). В Балканските и Първата световна война участва като хирург в български военни болници.[5][2] За отличия и заслуги през третия период на войната е награден с орден „Свети Александър“, V степен.[10]
След войните Станишев специализира в Хайделберг и Мюнхен (1919 – 1920) при световноизвестните професори Зауербрух и Кохер. По това време написва своя труд „Волево движение на изкуствената ръка. Заубербахова операция, собствена методика и техника на протезата“ и защитава дисертация върху желатинозния карцином на стомаха.[11]
Хирург
[редактиране | редактиране на кода]От 1920 година е редовен доцент в Катедрата по клинична хирургия на Медицинския факултет в Софийския университет, от 1923 е извънреден, а по-късно и редовен професор в същата катедра. Основател е и пръв директор на Хирургическата клиника в София. Декан е на Медицинския факултет на Софийския университет (1930 – 1931, 1937 – 1938), а през 1938 – 1939 е ректор на Софийския университет. По време на този мандат университетът посреща тържествено своята 50-годишнина и приема името на свети Климент Охридски. От 1936 до 1944 г. проф. Станишев е председател на Българското хирургическо дружество.[5]
Основава, заедно с проф. Параскев Стоянов, първото хирургическо списание в България – „Известия на Българското хирургическо дружество“ (1934), предшественик на днешното списание „Хирургия“.[12][11]
Създадената и управлявана от него Катедрата по хирургия от основаването през 1921 г. до 1938 г. е разположена в Хирургичния павилион на Дивизионната болница; има 80 легла. По указания на проф. Станишев е построена нова сграда, отговаряща на стандартите на най-модерните немски хирургични клиники по онова време, в която клиниката се премества през 1938 г.; разполага вече с 220 легла. Катедрата въвежда, а също и популяризира в страната, всички водещи постижения на хирургията, лечението е на най-високо ниво. Професорът организира работата на своята катедра и клиника по немски образец – идеален ред, прецизност, спазване на йерархията, взискателност към персонала, перфектна болнична хигиена и асептика. Обучават се студенти, стажант-лекари, специализират много лекари хирурзи. Проф. Станишев достига до европейско ниво и признание.[1]
За него един от ръководителите на Катедрата по хирургия в Медицинския университет в София, доц. д-р Димитър Трифонов, пише:
„ | В спомените на студентите си проф. Станишев остава изключителен университетски професор, владеещ аудиторията със своята висока ерудиция, реторична дарба и лично обаяние: явяването му в аудиторията се известявало с гонг, след него влизали всички асистенти, специализанти и стажанти, винаги пълната аудитоия го аплодирала, той никога не четял лекциите си и често правел подходящи опреции пред студентите си, запомнящи се завинаги.[13] | “ |
Според спомените на студентите проф. Станишев е бил изключителен университетски преподавател, владещ аудиторията със своята висока ерудиция, риторична дарба и лично обаяние. Този етап от развитието на катедрата по хирургия днес е наричан „ерата на Станишев“.[14]
Сред най-изтъкнатите му ученици са д-р Иван Руменов, д-р Петко Момчилов, д-р Алексиев, д-р Васил Крапчев, проф. Владимир Томов, проф. Борислав Кръстев, проф. Ламбрев, д-р Емил Чернев, проф. Райко Райнов, проф. Марин Маринов, проф. Веселин Матеев и много други. Някои от тези лекари още тогава са изявени комунисти, но проф. Станишев ги цени като медици и ги пази.[2] Още много от учениците му стават забележителни хирурзи, мнозина от тях са пръснати из цяла България, прилагат медицина на европейско ниво и обучават.[15]
Проф. д-р Александър Станишев получава редица международни признания. През 1935 година е избран за член, а през 1938 г. – и за подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева. Дописен член на Немската академия в Мюнхен и на Немското хирургично дружество (1938) От 1939 година е почетен член на Университета в Хамбург, а през следващата година е провъзгласен и за почетен доктор на Берлинския университет.[5][16][17] Почетен доктор е и на Варшавския университет (1940), почетен член на Югославското хирургично дружество, секция Любляна, и други организации.[16][11]
Общественик и политик
[редактиране | редактиране на кода]Обществената и политическа дейност на Александър Станишев е свързана с борбата за освобождението на Македония, попаднала под сръбска и гръцка власт след 1913 г. Член-учредител е на Македонския научен институт.[18] Участва в учредяването на Кукушкото благотворително братство в София (1922) и е негов пръв председател.[19]
От 1 юни 1944 г. до 2 септември 1944 година Станишев е министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Иван Багрянов. Той е известен със симпатиите си към Германия, поддържа тесни контакти с германския посланик Адолф Бекерле и често се застъпва в кабинета за провеждане на по-твърда политика.[20] Същевременно още в началото на дейността на правителството (21 юни) е приета Заповед № 4273, която показва промяна в отношението на властта към комунистическата съпротива – макар че се призовава към „ликвидиране на всички нелегални групи“, стремежът е да се изтегли армията от акциите срещу партизаните, да се спре паленето на къщи за наказание (демонстративно или превантивно), а ятаците да се третират различно от партизаните: да бъдат разследвани от военни следователи и невинните да се освобождават, а виновните да се дават под съд.[21] Проф. Станишев води разговори за помирение с БРП, той предлага „партизаните да се оставят в известни гори и села, там, където пожелаят, и да мируват, докато дадем пълна амнистия и провъзгласим с това наедно и неутралитета на България“. Представителя на ЦК на БРП д-р Иван Пашов му заявява, че партизанският апарат бил много сложен и не можел да се командва от София.[22] Според някои сведения в кабинета проф. Станишев защитава преследванията срещу близки на партизани – според доклад на Бекерле смятал, че ако те „засегнат някой невинен, това не е толкова важно, колкото сплашването, което осигуряват бруталните действия на полицията“.[23] Известно е обаче, че проф. Станишев се застъпва за освобождаването на видния комунист Тодор Павлов от лагера „Гонда вода“, както и че Сибила Радева, съпруга на Емил Шекерджийски, е освободена също след негова намеса.[24] Като министър той, след като разбира от Султана Рачо Петрова, излязла от концентрационен лагер през юли 1944 г., че такива лагери все още съществуват, разпорежда те да бъдат закрити в срок от 24 часа.[25] На 24 август посреща еврейска делегация и обявява премахването на жълтата звезда на Давид и на забраната за избор на работа. На 29 август всички антиеврейски закони са отменени.[26]
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. е арестуван. Това прави Тодор Павлов на 12 септември 1944 г., отишъл с две коли за ареста. Познаващ семейството, той казва на сина му: „Владо, мойто момче, и косъм няма да падне от главата на баща ти“. Сибила Радева по-късно, като заместник-министър, преследва дори ученици на проф. Станишев.[24]
Осъден е от т.нар. Народен съд на смърт, глоба от пет милиона лева и конфискация на имуществото. На 1 февруари 1945 г. е екзекутиран. През 1996 година с Решение №172 на Върховния съд присъдата му е отменена.[5][24]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]През 1918 г. Александър Станишев се жени за Веса Камбосева, първа братовческа на Иван Багрянов. Имат двама сина: Александър (р. 1919) и Владимир (р. 1923), които също се насочват към медицината.[27][28] По време на Деветосептемврийския преврат големият син Александър е студент в Германия и остава там.[24] Става известен хирург, професор, със собствена клиника в Мюнхен.[29]
Къщата на проф. Станишев в София е обявена за паметник на културата в 1978 година.[30][31]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]След демократичните промени създадената и ръководената от него хирургична клиника в Александровската болница носи неговото име, а пред някогашния му кабинет е поставен негов бюст.[24]
На негово име е наречена улица в София, жк Люлин 1: „Проф. д-р Александър Станишев“.[32]
В чест на проф. Станишев International Journal of Surgery and Medicine (IJSM) учредява през 2018 г. наградата Prof. Alexander Stanischeff за най-добра публикация в три категории: най-добра оригинална статия, най-добра обзорна статия и най-добър доклад за случай.[33]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Професор д-р Александър Станишев е автор на над 50 научни труда в областта на хирургията на различни езици – български, немски и др.[3] От публикуваните на български език най-значителни са:
- „Волево движение на изкуствената ръка. Заубербахова операция, собствена метода и техника на протезата“ (София, 1919)
- „Пластично възстановяване на горната устна чрез трансплантация на долната“ (София, 1924)
- „Лекции“ (София, 1924)
- „Хирургия. Лекции“ (София, 1942).
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]Стоян Станишев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Нако Станишев (около 1810 – 1875) | Неша | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Магда М. Бучкова | Атанас Станишев | Константин Станишев (1840 – 1900) | Милош Станишев (1865 – 1935) | Димитър Станишев (1852 – 1940) | Рушка Станишева (1857 – 1929) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Константин Станишев (1897 – след 1945) | Георги Станишев (1882 – след 1943) | Мария Кавракирова (около 1882 – 1971) | Константин Станишев (1877 – 1957) | Милош Станишев (1891 – 1915) | Александър Станишев (1886 – 1945) | Христо Станишев (1884 – 1976) | Неша Крапчева (1897 – 1983) | Данаил Крапчев (1880 – 1944) | Крум Станишев (1881 – ?) | Катерина Червениванова (1882 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Георги Станишев (1912 – след 1945) | Димитър Станишев (1906 – 1995) | Радка Йосифова (1908 – 2012) | Константин Йосифов (1893 – 1977) | Ирина Талева (? – 1976) | Димитър Талев (1898 – 1966) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Медицински факултет МУ - София. История // medfac.mu-sofia.com. Архивиран от оригинала на 2022-02-05. Посетен на 2022-02-05.
- ↑ а б в Тенев, Драган. Спомени за стара София: проф. Александър Станишев
- ↑ а б Проф. д-р Александър Станишев (1886 - 1945) // hirurgia.start.bg. Архивиран от оригинала на 2008-12-24. Посетен на 2022-02-11.
- ↑ Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
- ↑ а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 97.
- ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 21 – 22.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 40-41
- ↑ а б в Проф. д-р Александър Станишев – лекар до последния си дъх // lexmedicanews.com.
- ↑ Дамянов, Дамян, Апостолов, Миладин. История на хирургията в България. София, ИК Горекс Прес, 2007. с. 226.
- ↑ Трифонов, Димитър. Катедра по хирургия. – В: Медицински факултет София 85 години, София 2003, с. 119.
- ↑ Материали от историята на хирургията в България. София, Българско хирургическо дружество, 2002. с. 99.
- ↑ Дамянов, Дамян, Найденов, Тотко. Книга за българските хурурзи. Второ допълнено издание. Български лекар, 2010. ISBN 85490309-7-0, 97895490309-7-6. с. 107, 117, 143.
- ↑ а б Дамянов, Дамян, Апостолов, Миладин. История на хирургията в България. Второ допълнено издание. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2016. с. 225 – 226.
- ↑ Genehmigung der Verleihung der Ehrenmünze der Hansischen Universität an den Rektor der Universität Sofia Prof.Dr. Alexander Stanischeff // archivportal-d.de. Посетен на 22 юни 2024.
- ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
- ↑ Учредителен протокол. ДА София, фонд 3К, оп. 1, а.е. 162, л. 8.
- ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 126.
- ↑ Алтънков, Никола Г. История на БКП 1919 – 1989. София, Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 393.
- ↑ Мешкова, Поля, Диню Шарланов. Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд. Политбюро на БРП (к) е готово с присъдите. Агенция „Демокрация", 1994.
- ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 373.
- ↑ а б в г д Радева, Виолета. Проф. Aлексaндър Стaнишев стaнa жертвa нa любовтa си към Мaкедония // в. Македония, брой 21, 26 мaй 1999 macedonia.kroraina.com.
- ↑ Протокол от 22-ро заседание на Първи състав на Народния съд в София с разпит на свидетеля Султана Рачо Петрова за подсъдимия проф. Александър Станишев // ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 6, л. 2388-2389.
- ↑ Бояджиев, Христо. Спасяването на българските евреи през Втората световна война. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 90.
- ↑ Тенев, Драган. Тристахилядна София и аз между двете войни. София, Български писател, 1997. с. 306 - 310.
- ↑ проф. Александър Станишев // geni.com.
- ↑ Chirurgische Klinik München-Bogenhausen // Посетен на 22 юни 2024.
- ↑ Карта на Паметниците на Културата в Централната Градска част на София // Morphocode. Посетен на 13 ноември 2017.
- ↑ Проф. Ал. Станишев, световно признат лекар и учен - убит, забранен и забравен // faktor.bg. 27 декември 2022.
- ↑ ж.к. Люлин 1, ул. „проф. д-р Александър Станишев“ 1343 София
- ↑ PROF. ALEXANDER STANISCHEFF PRIZE // journalmedica.com. January 30, 2018.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Хирургия. Студентски записки според лекциите на проф. Александър Станишев 1942 г. Панайот Танчев. София, Библ. 48, 1998
- "Отговор на обвинителния акт; последна дума на подсъдимия проф. Александър Станишев пред Народния съд"
|
- Министри на вътрешните работи на България
- Български политици (1918 – 1945)
- Български политици от Македония
- Български учени от Македония
- Български лекари от Македония
- Членове на Македонския научен институт
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Ректори на Софийския университет
- Преподаватели в Софийския университет
- Български военни лекари
- Деветнадесети випуск на Солунската българска мъжка гимназия
- Жертви на Народния съд
- Български масони
- Български хирурзи
- Родени в Кукуш
- Починали в София
- Носители на орден „Свети Александър“
- Възпитаници на Биологическия факултет Софийския университет
- Български подпоручици
- Български имигранти от Македония в София
- Дейци на Македонските братства
- Доктор хонорис кауза на Хумболтовия университет
- Подсъдими по процеса на Първи състав на Народния съд
- Мюнхенски университет
- Български офицери от Македония
- Станишеви (кукушани 1)