Георги Странски

Георги Странски
	Георги Странски
български лекар, революционер и политик
	Фото: Димитър Карастоянов
Роден	13 август 1847 г. Калофер, Османска империя
Починал	17 януари 1904 г. (56 г.) София, Княжество България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Букурещки университет
Политика
Партия	Либерална партия; Народнолиберална партия
	Правителство на Константин Стоилов (1887)
	министър на вътрешните работи
	Правителство на Стефан Стамболов (1887 – 1890)
	министър на външните работи и изповеданията
	Депутат в Областното събрание на Източна Румелия; УС I ОНС V ОНС VI ОНС
	Георги Странски в Общомедия

Георги Иванов Странски е български лекар, революционер и политик.

Близък приятел на Христо Ботев, той участва активно в емигрантските революционни организации в Румъния през 1860-те и 1870-те години. След Освобождението е сред водачите на Либералната партия в Източна Румелия, а след Съединението – на Народнолибералната партия.

Биография

Георги Странски е роден на 1 август (13 август нов стил) 1847 в Калофер. През 1864 заминава за Букурещ, където завършва първо медицинско училище, а през 1874 – медицина в Букурещкия университет. През следващите години работи като лекар в Бузъу и Букурещ и издава книгата „Медицински беседи“ (1876). Той е близък със своя съгражданин Христо Ботев, на когото става кум.

До Георги Странски, Иван Кавалджиев и Иван Грудов Христо Ботев изпраща знаменитото си писмо от борда на „Радецки“, в което изповядва:

„Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че „Моята молитва“ се сбъдва.“ ^[1]

В Румъния Георги Странски е сред основателите на Българското човеколюбиво настоятелство и член на Българското централно благотворително общество, което наследява под благовиден предлог БРЦК след разгрома на Априлското въстание. По време на Сръбско-турската война (1876) участва в румънска санитарна мисия в Сърбия, а през Руско-турската война (1877 – 1878) е военен лекар в румънската армия.^[2]

По време на Временното руско управление Георги Странски е окръжен лекар на Плевен. След това е народен представител в Учредителното събрание (1879) и I обикновено народно събрание (1879). През 1879 се установява в Пловдив, където работи като лекар и става един от водачите на Либералната партия в Източна Румелия. Той е директор на финансите (1880 – 1881), член на Постоянния комитет (1879 – 1880, 1882 – 1883) и негов председател (1883 – 1884), председател на Областното събрание (1883). Участва в организирането на Съединението (1885) като член на Българския таен централен революционен комитет и след преврата става председател на образуваното временно правителство и комисар в Южна България.^[2]

След Сръбско-българската война Георги Странски е дипломатически агент на България в Белград (1886 – 1887). След това е министър на вътрешните работи в кабинета на Константин Стоилов (1887) и министър на външните работи и изповеданията в правителството на Стефан Стамболов (1887 – 1890). Той е и народен представител в V обикновено народно събрание (1887 – 1890) и VI обикновено народно събрание (1890 – 1893). След оставката на Стефан Стамболов Георги Странски подновява лекарската си практика. През 1897 – 1899 е управител на Александровска болница в София, а през 1899 – 1900 е окръжен лекар в Русе. От 1900 до 1904 е председател на Върховната сметна палата.^[2]

Георги Странски умира на 17 януари (4 януари стар стил) 1904 в София.

Памет

На неговото име е кръстена Университетската многопрофилна болница за активно лечение в Плевен.

Бележки

↑ Писмо от Христо Ботев до Грудов, Кавалджиев и Странски, 17.05.1876
↑ ^а ^б ^в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.

[1] Писмо от Христо Ботев до Грудов, Кавалджиев и Странски, 17.05.1876

[tt-2] а ^б ^в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.

[1]

[2]