Направо към съдържанието

Будинарци: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Етикети: Отменени Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 62: Ред 62:
| 0
| 0
|-
|-
|}
==Население ==
Към 2021 г. село Будинарци има 469 жители и етническият състав е следният:<ref name="Statistical Office">{{cite web |title=Archived |url=http://makstat.stat.gov.mk/PXWeb/pxweb/en/MakStat/MakStat__Popisi__Popis2021__NaselenieVkupno__PodatociNaselenie/T1503P21.px/table/tableViewLayout2/?rxid=46ee0f64-2992-4b45-a2d9-cb4e5f7ec5ef |website=makstat.stat.gov.mk |access-date=26 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20221225143154/http://makstat.stat.gov.mk/PXWeb/pxweb/en/MakStat/MakStat__Popisi__Popis2021__NaselenieVkupno__PodatociNaselenie/T1503P21.px/table/tableViewLayout2/?rxid=46ee0f64-2992-4b45-a2d9-cb4e5f7ec5ef |archive-date=December 25, 2022}}{{dl|date=April 2023}}</ref>
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
|- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top
| || Численост || Дял (в %)
|- bgcolor="#eaecf0" valign=top
| align="center"|Общо || 469 || 100.00
|-
|align="left"|[[Македонци]] || 462 || 98.50
|-
|align="left"|[[Албанци]] || 0 || 0.00
|-
|align="left"|[[Турци]] || 0 || 0.00
|-
|align="left"|[[Цигани]] || 0 || 0.00
|-
|align="left"|[[Власи]] || 0 || 0.00
|-
|align="left"|[[Сърби]] || 0 || 0.00
|-
|align="left"|[[Бошняци]] || 0 || 0.00
|-
|align="left"|Други || 1 || 0.21
|-
|align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0.00
|-
|align="left"|Неизвестен || 0 || 0.00
|-
|align="left"|Лица, чиито данни са взети от административни източници || 6 || 1.27
|}
|}


Версия от 23:21, 30 август 2024

Будинарци
Будинарци
— село —
41.7636° с. ш. 22.775° и. д.
Будинарци
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаБерово
Географска областМалешево
Надм. височина848 m
Население682 души (2002)
Пощенски код2332
Будинарци в Общомедия

Будинарци (на македонска литературна норма: Будинарци) е село в Северна Македония, община Берово.

География

Селото е разположено в историческата област Малешево.

История

 Основна статия: Градище (Будинарци)

В района на Будинарци са разположени няколко археологически обекта, най-старият от които е от желязната епоха. Той представлява некропол, намиращ се в източния край на селото, в местността Поповица. Край Будинарци са открити останки и от три селища от римско време – в местностите Градище, Лаките-Селище и Селище. От същия период са могилите Авлия и Чука, а останки от селища от времето на Късната античност са открити в местностите Каменица и Присой.[1]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Малешева от 1621 – 1622 година е отбелязано село Будуниче с 13 джизие ханета (домакинства).[2]

В края на XIX век Будинарци е българско село в Малешевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1854 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Будакьой Мирово (Boudakeui Mirovo) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 227 българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Будинарци е населявано от 800 жители българи християни.[4]

В началото на XX век цялото население на Будинарци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през1905 година в Будинарци има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Будинарци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

През март 1915 година, 47-годишният Георги Трайков, 40-годишният Ефтим Кантуров, 60-годишният Стоица Трънчов и жената на свещеника са убити от сръбските.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 682 жители.[8]

Националност Всичко
северномакедонци 681
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Население

Към 2021 г. село Будинарци има 469 жители и етническият състав е следният:[9]

Численост Дял (в %)
Общо 469 100.00
Македонци 462 98.50
Албанци 0 0.00
Турци 0 0.00
Цигани 0 0.00
Власи 0 0.00
Сърби 0 0.00
Бошняци 0 0.00
Други 1 0.21
Не се самоопределят 0 0.00
Неизвестен 0 0.00
Лица, чиито данни са взети от административни източници 6 1.27

Личности

Родени в Будинарци
  • Васе Пехливана (Васил Георгиев, 1870 – ?), български революционер, войвода на ВМОК, македоно-одрински опълченец
  • Васе Черкеза, малешевски войвода на ВМОК, начело на чета през Горноджумайското въстание[10]
  • Васил Будинарски (1870 – след 1950), български революционер
  • Геро Кантуров, български революционер, деец на ВМРО[11]
  • Глигор Смокварски (1914 – 1984), виден композитор от Социалистическа Република Македония
  • Глигор Поповски (1928 – 2007), виден писател от Северна Македония
  • Григор Георгиев Зверката (1857 – ?), войвода на ВМОК
  • Иван Атанасов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина, ранен на 18 юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[12]
  • Иван Илиев, български революционер от ВМОРО, четник на Григор Георгиев Зверката[13]
  • Иван Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Григор Георгиев Зверката[13]
  • Иван Петев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Димитров Кутруля[14]
  • Костадин (Коста) Станков (1869 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Кюстендил, 2 рота на Кюстендилската дружина[15]
  • Мите, български революционер, деец на ВМРО[11]
  • Никола Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Григор Георгиев Зверката[13]
  • Панте Сиков, български революционер, деец на ВМРО[16][17]
Починали в Будинарци

Бележки

  1. ↑ Археолошка карта на Република Македонија, Том 2, Скопје, МАНУ, 1996.
  2. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 286
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190 – 191.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
  5. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140 – 141. (на френски)
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
  7. ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 123
  8. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  9. ↑ Archived // Архивиран от оригинала на December 25, 2022. Посетен на 26 April 2023.Шаблон:Dl
  10. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 24.
  11. ↑ а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 715.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 63.
  13. ↑ а б в „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.6
  14. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 639.
  16. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714.
  17. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 937.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Будинарци&oldid=12348269“.