Направо към съдържанието

Александър Станишев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Защити „Александър Станишев“: Бот: временна защита с/у вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 21:04, 4 февруари 2022 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 21:04, 4 февруари 2022 (UTC)))
1. Добавени са ключови биографични сведения за Александър Станишев - обстоятелства покрай смъртта му. 2. Остранено е тенденциозно изречение относно партизаните. Ако някой желае да разгледа вътрешната политика на България по време на управлението на Александър Станишев, то нека го направи внимателно и детайлно, тъй като един единствен цитат е подвеждащ и не разкрива нито отношението на Станишев, нито същината на проблема. 3. Коригиран е изказа в изречение.
Ред 34: Ред 34:
Политическата дейност на Александър Станишев е свързана с борбата за освобождението на [[Македония (област)|Македония]], попаднала под [[Сърбия|сръбска]] и [[Гърция|гръцка]] власт след 1913 г., както и с идеите му за сближение на България с Германия. Член-учредител е на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.mni.bg/2013/06/osnovateli-na-mni.html | заглавие= Членове-основатели на Македонския научен институт|достъп_дата = 10 октомври 2015|издател= Македонски научен институт}}</ref>
Политическата дейност на Александър Станишев е свързана с борбата за освобождението на [[Македония (област)|Македония]], попаднала под [[Сърбия|сръбска]] и [[Гърция|гръцка]] власт след 1913 г., както и с идеите му за сближение на България с Германия. Член-учредител е на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.mni.bg/2013/06/osnovateli-na-mni.html | заглавие= Членове-основатели на Македонския научен институт|достъп_дата = 10 октомври 2015|издател= Македонски научен институт}}</ref>


От 1 юни 1944 г. до 2 септември 1944 година Станишев е [[министър на вътрешните работи и народното здраве]] в [[Правителство на България (60)|правителството]] на [[Иван Багрянов]]. Той е известен със симпатиите си към [[Германия]], поддържа тесни контакти с германския посланик [[Адолф Бекерле]] и често се застъпва в кабинета за провеждане на по-твърда политика.{{hrf|Везенков|2014|126}} Той защитава в кабинета преследванията срещу близки на партизани, като по думите му пред Бекерле, ако те „засегнат някой невинен, това не е толкова важно, колкото сплашването, което осигуряват бруталните действия на полицията“.{{hrf|Везенков|2014|373}}
От 1 юни 1944 г. до 2 септември 1944 година Станишев е [[министър на вътрешните работи и народното здраве]] в [[Правителство на България (60)|правителството]] на [[Иван Багрянов]]. Той е известен със симпатиите си към [[Германия]], поддържа тесни контакти с германския посланик [[Адолф Бекерле]] и често се застъпва в кабинета за провеждане на по-твърда политика.{{hrf|Везенков|2014|126}}


След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 г. е арестуван и осъден от [[Народния съд]] на смърт, глоба от пет милиона лева и конфискация на имуществото. На 1 февруари 1945 г. е екзекутиран. През 1996 година с Решение №172 на Върховния съд присъдата му е отменена.<ref name="ташев"/><ref>[http://promacedonia.com/v_mak/1999/mak21_3_9.html Радева, Виолета. Проф. Александър Станишев стана жертва на любовта си към Македония, в-к „Македония“, брой 21, 26 май 1999 г.]</ref>
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 г. е арестуван и осъден от [[Народния съд]] на смърт, глоба от пет милиона лева и конфискация на имуществото. Екзекуцията му е извършена в нощта на 1-ри срещу 2-ри февруари до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките, извън Централните софийски гробища наред с останалите жертви от Първи състав на Народен съд.


Александър Станишев е последният екзекутиран в нощта на 1-ви срещу 2-ри февруари. Причината е че като лекар настоява да провери пулса и потвърди смъртта на всеки разстрелян.
⚫
[[Станишева къща|Къщата му]] в София в 1978 година е обявена за паметник на културата.<ref name="Карта">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://io.morphocode.com/sofia/ | заглавие= Карта на Паметниците на Културата в Централната Градска част на София |достъп_дата = 13 ноември 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Morphocode |цитат= |език= }}</ref>

На 1 февруари 1945 г. е екзекутиран. През 1996 година с Решение №172 на Върховния съд присъдата му е отменена.<ref name="ташев" /><ref>[http://promacedonia.com/v_mak/1999/mak21_3_9.html Радева, Виолета. Проф. Александър Станишев стана жертва на любовта си към Македония, в-к „Македония“, брой 21, 26 май 1999 г.]</ref>

⚫
[[Станишева къща|Къщата му]] в София година е обявена за паметник на културата през 1978 г.<ref name="Карта">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://io.morphocode.com/sofia/ | заглавие= Карта на Паметниците на Културата в Централната Градска част на София |достъп_дата = 13 ноември 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Morphocode |цитат= |език= }}</ref>


== Библиография ==
== Библиография ==

Версия от 21:20, 4 февруари 2022

Александър Станишев
български лекар и политик
Роден
Починал
1 февруари 1945 г. (58 г.)
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Софийски университет
Семейство
Братя/сестриКонстантин Станишев
Милош Станишев
Подпис
Александър Станишев в Общомедия
Александър Станишев

Александър Димитров Станишев e български лекар, учен и политик. Един от водещите български хирурзи от периода между двете световни войни, той е министър на вътрешните работи и народното здраве през юни-септември 1944 година. Същевременно е член на масонска ложа.[1] След Деветосептемврийския преврат е осъден на смърт от т. нар. Народен съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.

Биография

Александър Станишев е роден на 27 декември (15 декември стар стил) 1886 г. в Кукуш, Южна Македония във видно българско възрожденско семейство – [2] единият му брат д-р Константин Станишев е председател на Македонския национален комитет, друг негов брат е Милош Станишев – български офицер.

В 1904 година завършва с деветнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3] Учи естествена история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1904 – 1905), след което завършва Медицинския факултет на Мюнхенския университет в Германия (1905 – 1910).[4] Работи като асистент в Университетската хирургическа клиника в Мюнхен и в болници в Лозана, Берн и Линдау (1910 – 1912). В Балканските и Първата световна война участва като хирург в български военни болници.[2] За отличия и заслуги през третия период на войната е награден с орден „Свети Александър“, V степен.[5]

След войните Станишев специализира в Хайделберг и Мюнхен (1919 – 1920) при професорите Зауербрух и Кохер. От 1920 година е доцент в Катедрата по клинична хирургия на Медицинския факултет в Софийския университет, от 1923 е извънреден, а по-късно и редовен професор в същата катедра. Основател е и пръв директор на Хирургическата клиника в София. Декан е на Медицинския факултет на Софийския университет (1930 – 1931, 1937 – 1938), а през 1938 – 1939 – ректор на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. По време на този мандат университетът посреща тържествено своята 50-годишнина и приема името на свети Климент Охридски. През 1936 – 1944 г. проф. Станишев е председател на Българското хирургическо дружество.[2]

Един от ръководителите на Катедрата по хирургия в Медицинския университет в София, доц. д-р Димитър Трифонов, пише:

„ В спомените на студентите си проф. Станишев остава изключителен университетски професор, владеещ аудиторията със своята висока ерудиция, реторична дарба и лично обаяние: явяването му в аудиторията се известявало с гонг, след него влизали всички асистенти, специализанти и стажанти, винаги пълната аудитоия го аплодирала, той никога не четял лекциите си и често правел подходящи опреции пред студентите си, запомнящи се завинаги.[6] “

Александър Станишев получава редица международни признания. През 1935 година е избран за член, а през 1938 г. – и за подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева. От 1939 година е почетен член на Университета в Хамбург, а през следващата година е провъзгласен и за почетен доктор на Берлинския университет.[2]

Политическата дейност на Александър Станишев е свързана с борбата за освобождението на Македония, попаднала под сръбска и гръцка власт след 1913 г., както и с идеите му за сближение на България с Германия. Член-учредител е на Македонския научен институт.[7]

От 1 юни 1944 г. до 2 септември 1944 година Станишев е министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Иван Багрянов. Той е известен със симпатиите си към Германия, поддържа тесни контакти с германския посланик Адолф Бекерле и често се застъпва в кабинета за провеждане на по-твърда политика.[8]

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. е арестуван и осъден от Народния съд на смърт, глоба от пет милиона лева и конфискация на имуществото. Екзекуцията му е извършена в нощта на 1-ри срещу 2-ри февруари до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките, извън Централните софийски гробища наред с останалите жертви от Първи състав на Народен съд.

Александър Станишев е последният екзекутиран в нощта на 1-ви срещу 2-ри февруари. Причината е че като лекар настоява да провери пулса и потвърди смъртта на всеки разстрелян.

На 1 февруари 1945 г. е екзекутиран. През 1996 година с Решение №172 на Върховния съд присъдата му е отменена.[2][9]

Къщата му в София година е обявена за паметник на културата през 1978 г.[10]

Библиография

Професор д-р Александър Станишев е автор на над 50 научни труда в областта на хирургията на различни езици – български, немски и др. От публикуваните на български език най-значителни са:

  • „Волево движение на изкуствената ръка. Заубербахова операция, собствена метода и техника на протезата“ (София, 1919)
  • „Пластично възстановяване на горната устна чрез трансплантация на долната“ (София, 1924)
  • „Лекции“ (София, 1924)
  • „Хирургия. Лекции“ (София, 1942).

Родословие

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Станишев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Нако Станишев
(около 1810 – 1875)
 
Неша
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Магда М. Бучкова
 
Атанас Станишев
 
Константин Станишев
(1840 – 1900)
 
Милош Станишев
(1865 – 1935)
 
Димитър Станишев
(1852 – 1940)
 
Рушка Станишева
(1857 – 1929)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Станишев
(1897 – след 1945)
 
Георги Станишев
(1882 – след 1943)
 
Мария Кавракирова
(около 1882 – 1971)
 
Константин Станишев
(1877 – 1957)
 
Милош Станишев
(1891 – 1915)
 
Александър Станишев
(1886 – 1945)
 
Христо Станишев
(1884 – 1976)
 
Неша Крапчева
(1897 – 1983)
 
Данаил Крапчев
(1880 – 1944)
 
Крум Станишев
(1881 – ?)
 
Катерина Червениванова
(1882 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Станишев
(1912 – след 1945)
 
Димитър Станишев
(1906 – 1995)
 
Радка Йосифова
(1908 – 2012)
 
Константин Йосифов
(1893 – 1977)
 
 
 
Ирина Талева
(? – 1976)
 
Димитър Талев
(1898 – 1966)
 
 
 
 

Бележки

  1. ↑ Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  2. ↑ а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
  3. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
  4. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  5. ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 40-41
  6. ↑ Трифонов, Димитър. Катедра по хирругия, - в: Медицински факултет София 85 години, София 2003, с. 119.
  7. ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  8. ↑ Везенков 2014, с. 126.
  9. ↑ Радева, Виолета. Проф. Александър Станишев стана жертва на любовта си към Македония, в-к „Македония“, брой 21, 26 май 1999 г.
  10. ↑ Карта на Паметниците на Културата в Централната Градска част на София // Morphocode. Посетен на 13 ноември 2017.
Цитирани източници
  • Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2.

Външни препратки

     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Александър_Станишев&oldid=11294073“.