Направо към съдържанието

Микеланджело Антониони: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 38: Ред 38:


== Филмография ==
== Филмография ==
{|class="wikitable" style="font-size: 90%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9;
{|class="wikitable" style="font-size: 100%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9;
|- align="center"
|- align="center"
! style="background:#BOC4DE;" | година
! style="background:#BOC4DE;" | година

Версия от 10:26, 12 март 2023

Микеланджело Антониони
Michelangelo Antonioni
италиански режисьор

Роден
Починал
30 юли 2007 г. (94 г.)
ПогребанФерара, Италия

Религияатеизъм
Националност Италия
Учил вБолонски университет
Режисура
Активност1942–2004
Значими филмиПриключението
Затъмнението
Фотоувеличение
Семейство
СъпругаЛетиция Балбони
(1942–1954)
Енрика Антониони
(1986–2007)
ПартньорМоника Вити

Уебсайтwww.michelangeloantonioni.it
Микеланджело Антониони в Общомедия

Микеланджело Антониони (на италиански: Michelangelo Antonioni) е италиански филмов режисьор. Развива темата за самотата на човека в съвременното буржоазно общество. [1]

Биография и творчество

Микеланджело Антониони е роден на 29 септември 1912 г. в градчето Ферара в североизточната част на Италия. Завършва бизнес и икономика в университета в Болоня, а след това известно време работи в банка. Впоследствие се занимава с писане на филмова критика за местен вестник, а през 1939 г. се мести в Рим и започва да работи като секретар за филмовото списание на фашистите, чийто редактор е синът на Бенито Мусолини.

Кадър от Приятелките (1955)

Първият професионален досег на Антониони с киното е през 1942 г., когато се включва в написването на сценария за филма на Роберто РоселиниЗавръщането на пилота“. В следващите години той прави късометражни филми и продължава да пише сценарии. Първия си игрален филм – Хроника на една любов, Антониони снима през 1950 г. Успехът му по света обаче идва 10 години по-късно с „Приключението“. Филмът е посветен на отчуждението, на невъзможността на хората от модерното общество да общуват помежду си, на емоционалната им осакатеност. Главната женска роля се изпълнява от Моника Вити, която след излизането на филма се превръща в международна звезда. През следващото десетилетие тя споделя живота на режисьора и се снима в още три от филмите му – „Нощта“ (1961), „Затъмнението“ (1962) и „Червената пустиня“ (1964) В периода 1964-1979 г. Антониони работи извън Италия. През 1966 г. във Великобритания той снима „Фотоувеличение“, а след 4-годишна пауза прави и „Забриски пойнт“ в Калифорния. Филмът е озвучен от набиращата скорост група „Пинк Флойд“ и става знаме на антиконформистки настроените младежки интелектуални движения по света.

През 1974 г. режисьорът снима „Професия: Репортер“, в който главната роля се изпълнява от Джак Никълсън. Филмът е психо-криминале и разказва за репортер, който се опитва да смени идентичността си, взимайки името на мъртвец. След края на снимките Антониони се оттегля от киното за пет години.

В интервю за италианско списание през 1980 г. на въпроса за кого прави филмите си той отговаря така:

Правя ги за идеалния зрител – себе си. Никога не бих направил нещо, което да не отговаря на моя вкус, само за да го покажа на публиката. Честно, не съм способен на това, макар толкова много други режисьори да го правят. И още нещо – за каква публика говорим? Италианската? Американската? Японската? Френската? Британската? Австралийската? Те са толкова различни една от друга.

През 1981 г. снима филма „Мистерията Обервалд“, а на следващата година – „Идентификация на една жена“. Получава инфаркт през 1985 г. През 1994 г. частично парализиран и общуващ посредством бележника си, започва да снима „Отвъд облаците“. Разтревожени дали режисьорът ще е в състояние да завърши филма, продуцентите привличат германския му колега Вим Вендерс и двамата работят в екип. Отвъд облаците е направен по сборник с разкази на самия Антониони и в него участват цял куп международни звезди – Джон Малкович, Джеръми Айрънс, Фани Ардан, Ирен Жакоб, Софи Марсо, Жан Рено и Марчело Мастрояни.

Последният филм на Антониони е френско-италианската копродукция „Ерос“ от 2004 г., която той снима заедно с режисьорите Стивън Содърбърг и Уонг Карвай.

Филмография

година филм оригинално заглавие бележки
1950 Хроника на една любов Cronaca di un amore
1952 Губещите I Vinti
1953 Дамата без камелии La signora senza camelie
1953 Любовта в града L'amore in città (Tentato suicidio) сегмент: (Опит за самоубийство)
1955 Приятелките Le Amiche
1957 Викът Il Grido
1960 Приключението L'Avventura
1961 Нощта La Notte
1962 Затъмнението L'Eclisse
1964 Червената пустиня Il deserto rosso
1965 Трите лица I tre volti (Il provino) сегмент: (Прослушването)
1966 Фотоувеличение Blowup
1970 Забриски пойнт Zabriskie Point
1975 Професия: Репортер Professione:reporter
1981 Мистерията Обервалд Il mistero di Oberwald
1982 Идентификация на една жена Identificazione di una donna
1995 Отвъд облаците Al di là delle nuvole
2004 Ерос Eros (The Dangerous Thread of Things) сегмент: (Опасната тема на нещата)

Източници

Външни препратки