Селиолу: Разлика между версии

Селиолу
Süloğlu
	Селиолу Süloğlu
	Селиолу Селиолу
Страна	Турция
Регион	Мармара
Вилает	Одрин
Площ	352,2 km²
Надм. височина	156 m
Население	12 000 души
Официален сайт	suloglu.bel.tr

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 23:36, 29 март 2023

Тази статия е за града в Турция. За селото в Украйна вижте Селиоглу (Украйна).

Селиолу^[1] (на турски: Süloğlu, Сюлоолу) е град в европейската част на Турция, северната част на Вилает Одрин. Градът е околийски център и единствена община в едноименната околия.

География

Градчето се намира североизточно от Одрин, в южното подножие на Странджа.

История

В 19 век Селиолу е българско село в Одринския вилает на Османската империя. През 1829-1830 година жителите му участват в масовото преселение на българи от източните български земи в Бесарабия, където основават село Селиоглу (Селиогло).^[2]

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Сулеоглу (Souléoglou) е село със 160 домакинства и 915 жители българи.^[3] В селото има българско училище, в което в края на 90-те години на 19 век преподава Димитър Даков, организирал в Селиолу и революционен комитет на ВМОРО. Най-деятелен работник на ВМОРО е свещеникът от Селиолу поп Георги.^[4]^[5] По-късно учител в Селиолу е Никола Долапчиев.^[6]

До 1912 година жителите на Селиолу обработват както свои земи, така и чифлишки, принадлежащи на мюсюлмански земевладелци.^[7] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 118 български семейства или 587 души.^[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Селиолу са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[9] По време на войната, в хода на Лозенградската операция Селиолу и околностите му са сцена на драматични сражения между българската и османската армия.

Българското население на Селиолу се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

Личности

Родени в Селиолу

Никола Панайотов, македоно-одрински опълченец, 1 и Нестроева рота на 5 одринска дружина^[10]
Стойо Панайотов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 11 сярска дружина^[10]

Починали в Селиолу

Александър Искров Методиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година^[11]
Александър Христов Спиридонов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година^[12]
Васил Гужголов Цанев, български военен деец, майор, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година^[13]
Видул Типтеров Атанасов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година^[14]
Георги Стоев Стоев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година^[15]
Дешо Танов Цръндов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година^[16]
Иван Добрев Христов, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година^[17]
Константин Кон. Христов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година^[18]

Бележки

↑ „Енциклопедия България“, т.7, 1988 г.
↑ Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 135.
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 42-43.
↑ Браянов, Тодор, Илия Славков, „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр. 312 - 313.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 41.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 51.
↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 101.
↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 299. Данните могат да се отнасят и за село Татарлар.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 877.
↑ ^а ^б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 531.
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 10
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 20
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 12
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 57
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 109
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 24
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 41
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 54

[1] „Енциклопедия България“, т.7, 1988 г.

[2] Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 135.

[3] Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 42-43.

[4] Браянов, Тодор, Илия Славков, „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр. 312 - 313.

[5] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 41.

[6] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 51.

[7] Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 101.

[8] Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 299. Данните могат да се отнасят и за село Татарлар.

[9] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 877.

[moo.531-10] а ^б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 531.

[11] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 10

[12] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 20

[13] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 12

[14] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 57

[15] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 109

[16] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 24

[17] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 41

[18] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 54

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

@@ Ред 51: / Ред 51: @@
 {{Портал|География|Турция}}
-[[Категория:Градове в Турция]]
 [[Категория:Градове във вилает Одрин]]