Татарлар (вилает Одрин)
| Татарлар Tatarlar | |
| — село — | |
  Татарлар  Татарлар | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Одрин |
| Надм. височина | 232 m |
| Население | 548 души (2009) |
| Пощенски код | 22560 |
| Телефонен код | 0284 |
Татарлар или Татарларе (на турски: Tatarlar) е село в Източна Тракия, Турция, част от Околия Селиолу на вилает Одрин.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира североизточно от Одрин, в южното подножие на Странджа.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Татарлар е българско село в Османската империя. В 1830 година то има 150 български къщи, в 1878 – 125, а в 1912 – 178 български и 4 турски къщи.[1] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Татарлар (Tatarlar) е село със 125 домакинства и 573 жители българи.[2] В селото има българско училище, в което в края на 90-те години на XIX век преподава Димитър Даков, организирал в Татарлар и революционен комитет на ВМОРО.[3][4]
До 1912 година жителите на Татарлар обработват както свои земи, така и чифлишки, принадлежащи на мюсюлмански земевладелци.[5] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 118 български екзархийски семейства или 587 души.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Татарлар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
Българското население на Татарлар се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Татарлар
Георги Димитров, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[8]- Георги Ковачев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Апостол Дограмаджиев[9]
- Илия Иванов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО[10]
- Коста Павлов (1880 – ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[11]
- Никола Ив. Ковачев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Апостол Дограмаджиев, 3 рота на 14 воденска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[9]
- Никола Татарларец (1865 – ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[11]
- Петър Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Кузо Попдинов[12]
- Стоян Петров Алтънчев, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, работник, IV отделение, Огнестрелен парк на МОО[13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 270.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 26 – 27.
- ↑ Браянов, Тодор, Илия Славков, „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр. 312 – 313.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 41.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 101.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 299. Данните могат да се отнасят и за Селиолу.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 882.
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 351.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 285.
- ↑ а б Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.