Маломирово: Разлика между версии

Маломирово
	Маломирово
	Маломирово Маломирово
Общи данни
Население	357 души (15 март 2024 г.); 11,3 души/km²
Землище	31,609 km²
Надм. височина	126 m
Пощ. код	8737
Тел. код	04726
МПС код	У
ЕКАТТЕ	46797
Администрация
Държава	България
Област	Ямбол
Община; – кмет	Елхово; Петър Гендов ; (ПП – ДБ, БСП – Обединена левица, СДС, ИТН, ЗНС, ВМРО-БНД, БВ; 2023)
Кметство; – кмет	Мара Калчева (ГЕРБ)
	Маломирово в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 18:22, 7 август 2024

Маломирово е село в Югоизточна България. То се намира в община Елхово, област Ямбол.

География

Село Маломирово е разположено в Тунджанската хълмиста нископланинска област, намира се на 8 km от общинския център Елхово, на 45 km от областния център Ямбол, на 22 km от граничното село Голям Дервент, на 34 km от Тополовград, на 35 km от ГКПП Лесово, на 85 km от Свиленград, на 93 km от областния град Бургас, на 122 km от областния град Хасково и на 345 km от столицата София. Релефът му се състои от възвишения (Дервентските възвишения, Бакаджиците, Манастирските възвишения) и слабо разчленени плоски низини. Тунджа е най-голямата река в този район, заедно с нейните притоци – Поповска река, Араплийска, Лалковска, Мелнишка, река Калница, Голямата река.

Климатът на селото попада в двете климатични области на България – европейско-континентален и континентално-средиземноморски. Зимата е мека, пролетта започва рано, лятото е горещо, а есента е по-топла и от пролетта. Снежната покривка се задържа 10 – 15 дни. Присъщи за този район са серверните и североизточни ветрове. Често явление са южните ветрове, които носят топъл средиземноморски въздух.

Почвата в този район е характерна със своята слаба денивелация. Тук преобладават основно три вида почви – канелени горски почви, чернозем-смолници и наносни почви. Те са благоприятни за отглеждане на зърнени култури, от където идва и старото име на селото – Хамбарлий.

В стопанско отношение, основният поминък на населението е животновъдството и растениевъдството.

За последните няколко години актуалната тенденция на заселване на чужди граждани, предимно англичани, не подмина и село Маломирово. Селото е привлекателно със своята красива природа, чист въздух, екологични природни ресурси и спокойствие.

История

Старото име на селото е Хамбарлий.

Край село Маломирово, на 22 юни 813 г. в Битката при Версиникия българските войски на хан Крум разбиват византийската армия на император Михаил I Рангаве. В околностите на елховското село Маломирово, старото Хамбарлии, са открити и пренесени във Варненския музей от братя Шкорпил прочутите и значими за нашата история Хамбарлийски надписи. На 13.04.814 г. в околностите на Маломирово във военния си лагер подготвяйки превземането на Цариград умира Хан Крум.

Културни и природни забележителности

За първи път след 30 години прекъсване, на 7.03.2009 година на Тодоров ден край селото се проведе конно надбягване, с което беше възстановена тази стара българска традиция.

На 23 юли 2005 г. в Голямата могила, намираща се край село Маломирово бе разкопан непокътнат царски гроб с всички полагащи се на владетеля атрибути. Това откритие, станало в Югозападна Странджа – в тази част на Тракия, където археологически разкопки почти не са провеждани, в значителна степен промени някои представи за културата и мирогледа на траките.

Могилата е най-голямата в този район – висока е 16 м, с диаметър около 100 м.

Предполага се, че това е могилата на тракийския цар Керсеблепт.

Други

В селото има действащо читалище – „Пробуда“, което е регистрирано под номер 785 в Министерство на културата на Република България.

Към читалището има коледари, кукери, фолклорна певческа група, битова инструментална група; библиотека – 6557.

В селото работи целодневна детска градина „Господин Велев“, ул. „Георги Арабаджиев“ 2, 8737 Маломирово, Община Елхово. ЦДГ „Господин Велев“ е целодневна детска градина с общинско финансиране.

За нуждите на живеещите в селото работи здравен пункт, поща, няколко магазина, кафе, зала за организиране на масови мероприятия, пункт за изкупуване на мляко, хлебопекарна.

Личности

Родени в Маломирово

Въльо Ангелов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО^[2]

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.

Библиография

Даниела Агре. Голямата могила край Маломирово и Златиница. Двуезично издание – български и английски. С., Авалон, 2012.

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.

[1]

[2]

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 == География ==
-Село Маломирово е разположено в Тунджанската хълмиста нископланинска област, намира се на 8 km от общинския център [[Елхово]], на 45 km от областния център [[Ямбол]], на 22 km от граничното село [[Голям Дервент]], на 34 km от [[Тополовград]], на 35 km от ГКПП Лесово, на 85 km от [[Свиленград]], на 93 km от областния град [[Бургас]], на 122 km от областния град [[Хасково]] и на 345 km от столицата [[София]]. Релефът му се състои от възвишения (Дервентските възвишения, Бакаджиците, Манастирските възвишения) и слабо разчленени плоски низини.
+Село Маломирово е разположено в Тунджанската хълмиста нископланинска област, намира се на 8 km от общинския център [[Елхово]], на 45 km от областния център [[Ямбол]], на 22 km от граничното село [[Голям Дервент]], на 34 km от [[Тополовград]], на 35 km от ГКПП Лесово, на 85 km от [[Свиленград]], на 93 km от областния град [[Бургас]], на 122 km от областния град [[Хасково]] и на 345 km от столицата [[София]]. Релефът му се състои от възвишения ([[Дервентски възвишения|Дервентските възвишения]], [[Бакаджиците]], [[Манастирски възвишения|Манастирските възвишения]]) и слабо разчленени плоски низини.
-[[Тунджа]] е най-голямата река в този район, заедно с нейните притоци – Поповска река, Араплийска, Лалковска, Мелнишка, река Калница, Голямата река.
+[[Тунджа]] е най-голямата река в този район, заедно с нейните притоци – [[Поповска река]], [[Араплийска река|Араплийска]], [[Боялъшка река|Лалковска]], Мелнишка, река [[Калница]], Голямата река.
 Климатът на селото попада в двете климатични области на България – европейско-континентален и континентално-средиземноморски. Зимата е мека, пролетта започва рано, лятото е горещо, а есента е по-топла и от пролетта. Снежната покривка се задържа 10 – 15 дни. Присъщи за този район са серверните и североизточни ветрове. Често явление са южните ветрове, които носят топъл средиземноморски въздух.